Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    220

гр. Сливен, 30.09.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 369 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство – В.Н.Б. ***, с която атакува Решение № 89/08.05.2013г. по гр.д.№ 1434/2012г. по описа на СлРС.

С обжалвания съдебен акт съдът уважил частично предявения иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, като осъдил въззивника да заплати на ищеца Е.И. *** сума в размер на 7 000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Искът до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С решението си съдът разпределил разноските между страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция, а въззивника е осъден да заплати и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 280,00 лв.

Въззивникът смята решението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът не е съпоставил показанията на разпитания свидетел М. с писмените доказателства по делото, най-вече със съдебно-медицинската експертиза и безкритично дал вяра на голословните показания, които били в насока, че ищеца търпял болки и страдания в продължение на половин година след инцидента и не можел да работи. Съдът не отчел и явната заинтересованост на свидетеля М. от изхода на делото и вътрешното противоречие на неговите показания. Така от една страна свидетелят твърдял, че търпените болки и страдания от страна на ищеца продължили половин година, поради което и не можел да работи, а от друга страна твърдял, че заминал  при жена си, която работела в чужбина. Свидетелят не твърдял, че ищецът заминал там на почивка, нито да се лекува, доколкото лечението в чужбина било скъпо. За въззивника било ясно, че ищеца заминал при жена си за да работи, което показвало, че месец след случилото се с него той се е чувствал здрав. Съдът не посочил и защо дал вяра на свидетелските показания, относно продължителността на оздравяването при положение, че свидетеля не е бил очевидец  и не би могъл да пресъздава собствени впечатления, освен за първия месец. Съдът отбелязал факта, че поради нежелание на ищеца да се лекува в болница се е стигнало до усложнение, наложило оперативната интервенция, но не взел под внимание, че именно немарливото отношение към собственото си здраве е довело до удължаване на страданията и представлявало съпричиняване, изискващо намаляване размера на обезщетението. Съдът не назначил съдебно медицинска експертиза, въпреки, че не разполага със специални знания в тази област за да определи продължителността на търпените болки и страдания. Не било съобразено, че макар увреждането да представлява средна телесна повреда, по характера и последствията за ищеца е с много по-ниска интензивност и продължителност не само от повечето средни телесни повреди, но и от доста леки телесни повреди, поради което съдът формално се ограничил да разсъждава за размера на обезщетението в рамките на 5 000 лв. – 15 000 лв.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или след назначаване на съдебно-медицинска експертиза да се намали размера на присъденото обезщетение поне наполовина.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна  е постъпил писмен отговор.

В депозирания отговор от насрещната по спора страна се изразява несъгласие с оплакванията във въззивната жалба. Не били верни твърденията, изложени във въззивната жалба, че ищецът заминал да работи в чужбина, както и че сам се поставил в утежнено положение, поради прекъснато лечение. Иска се оставяне на постановеното решение в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертан с въззивната жалба е и допустимо, доколкото първостепенния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 28.11.2012г. по НОХД № 445/2012г. на НЗРС е одобрено споразумение между държавното обвинение в лицето на Районна прокуратура Нова Загора и въззивника в настоящото производство В.Б.. От това споразумение се установява, че въззивника се признал за виновен по повдигнатото му обвинение, а именно, че на 03.01.2012г. в с.Питово, общ.Нова Загора причинил средна телесна повреда на въззиваемия Е.М., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота / произтичаща от контузионния излив на кръвенист ексудат в десния косто- диафрагмален синус и клинични данни за контузия на белия дроб/, като случая е немаловажен.

По делото от страна на ответника/ въззивник е представен писмен документ – декларация от Х.А., с нотариално заверен подпис. Документът представлява дадени в писмен вид свидетелски показания, което противоречи на  разпоредбите на чл.163, чл.170 и чл.171 ГПК за лично явяване на свидетеля пред съда, респ. даване на показания непосредствено  и устно пред съда. Този документ е недопустим и съдът не следва да го цени като доказателство, поради което не го кредитира.

Във въззивната фаза на производството е назначена, респ.изготвена и изслушана съдебно медицинска експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че в резултат на нанесения побой на 03.01.2012г. въззиваемият Е.М. получил контузия в дясната половина на гръдния кош, изразяваща се в счупване на две ребра – VІІІ и ІХ и излив на кръв в дясната гръдна половина, наложил по-късно хирургично лечение с пециализирана хирургична клиника. Получил е още контузия в лявата половина на лицето с болезненост и повърхностно нарушаване целостта на лигавицата на лявата буза. Въззиваемият М. след произшествието потърсил медицинска помощ в ЦСМП Сливен, филиал нова Загора, а впоследствие и два пъти  в ЦСМП Сливен, където били проведени изследвания, но не било назначено лечение. След проведена консултация с хирург, въззиваемия бил приет за лечение в специализирана клиника по гръдна хирургия при МБАЛ гр.Стара Загора на 13.01.2012г. със същите оплаквания, които е имла и преди това – силни болки в дясна гръдна половина при раздвижване, дълбоко вдишване и закашляне и поява на кървави жилки в храчките. На 17.01.2012г. бил опериран – била извършена пункция на дясна гръдна половина, източен бил насъбралият се и доказан преди това рентгенологично кръвенист трансудат и е била извършена медикаментозна плевродеза.Вещото лице обяснило, че това представлява хирургичен метод за лечение, при който в плевралната кухина се въвежда медикамент, който да предотврати по-нататъшно събиране на течност. Въззиваемият М. престоял в отделението по гръдна хирургия до 18.01.2012г., след което бил изписан за продължаване на лечението в домашна обстановка и под наблюдение на личния си лекар с прием на медикаменти. От заключението, както и от обясненията на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, се установява, че въззиваемия след нанесения му побой  изпитвал много силни болки, които са били, както постоянни, така и при раздвижване на снагата,  при дълбоко вдишване и закашляне. Тези болки са били със значителен интензитет в дясната половина на гръдния кош и значително затрудняващи движенията и възможностите му да се самообслужва. Счупванията на двете ребра не били съпроводени със значителна дислокация на костните фрагменти, като при нормален ход на оздравителните процеси тези болки следва да отшумят за около два- три месеца.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. – брат на въззиваемия. От тези показания се установява, че непосредствено след нанесения побой, въззиваемият Е.М. е търпял много силни болки  и бил в невъзможност да се обслужва сам, както по време на престоя в болницата, така и след изписването му. Съдът кредитира в тази част показанията, като обективни и  незаинтересовани, тъй като са вътрешно непротиворечиви, логични и изцяло кореспондират със заключението на вещото лице. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която е заявено, че болките са продължили близо половин година, поради което въззиваемия не е могъл да работи. Тези факти свидетелят не би могъл да възприеме лично, тъй като сам заявява, че се е чувал с въззиваемия по телефона. Следователно не би могъл да възприеме и съответно да възпроизведе личните си възприятия за факта на изпитваните болки и страдания.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД- т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите. За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи – деяние / действие или бездействие/, обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена  /претърпени загуби или пропуснати ползи / или неимуществена /морална без стойностно изражение/, причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина / психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него/.

В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като те са установени по силата на чл.300 ГПК чрез влязлото в сила споразумение от 28.11.2012г. по НОХД № 445/2012г., одобрено от НЗРС, което е задължително по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установи се безспорно, че въззивника В.Б. *** причинил средна телесна повреда на въззиваемия Е.М., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Установи се още, че получените наранявания са в пряка причинно следствена връзка от нанесения на въззиваемия побой.

Конкретният размер на  обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.

В настоящия правен казус причинените на въззиваемия М. телесни наранявания са довели първоначално до изпитвани от него интензивни физически болки, страдания и затруднения в ежедневния бит. Като резултат на нанесения му побой, въззиваемият бил принуден да търпи не само физически болки, но и неудобства, свързани с неколкократни посещения в лечебни заведения за извършване на консултации, диагностика и изследвания до приемането му за оперативна интервенция и лечение. Необходимо е било също така да бъде обслужван  в ежедневния си бит от своя брат, тъй като всяко движение на снагата било съпроводено със силни болки. Освен това не са необходими специални знания за да се приеме, че по естеството си инцидента е предизвикал у въззиваемия уплаха /стрес/, повишена тревожност и негативни душевни изживявания. Според вещото лице пълното възстановяване на въззиваемия, с оглед неговата възраст следвало да настъпи в период от около два-три месеца.

 От друга страна следва да се отбележи, че не са настъпили следоперативни усложнения и съдът приема, че въззиваемия М. към настоящия момент е напълно възстановен.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от въззиваемия М. морални вреди обезщетение в размер на 7 000 лв., както е приел и първоинстанционния съд.

Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че присъдено в този размер обезщетението е завишено и несъобразено с преживените болки и страдания. Касае се за причинена средна телесна повреда, причинено е разстройство на здравето на въззиваемия, макар и временно опасно за неговия живот. Независимо, че като цяло периода на възстановяване не е бил продължителен, а в рамките на около два до три месеца, то болките преживяни непосредствено след инцидента за период от около един месец са били много силни, значително затрудняващи движението на снагата, а оттам и възможността на въззиваемия да се обслужва сам в битово отношение.

Неоснователно  е и твърдението, че въззиваемия М. месец след инцидента бил възстановен напълно, тъй като заминал да работи в чужбина. Свидетелят М. ясно е заявил, че до месец март въззиваемият е бил в страната. Освен това възражението се опровергава и от обстоятелството, че въззиваемия е разпитван пред съдия в качеството си на свидетел по воденото досъдебно производство № 95/2012г. на РУП Нова Загора  на 15.03.2012г. / л.42 от ДП, приложено по настоящото дело/.

Критериите за справедливост -  по чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на продължителността, но и на интензитета на физическите и душевни страдания, следствие неспазването на общото правило да не се вреди другиму. Ето защо съдът намира, че сума в размер на 7 000 лв. напълно би репарирала физическите и душевни болки и терзания, търпени от въззиваемия М. следствие нанесения му от въззивника побой.

В хода на производството не се събраха доказателства  за налично съпричиняване на вредоносния резултат, каквито твърдения се съдържат в отговора на исковата молба. Следва де се отбележи, че не е направено и изрично възражение в този смисъл с ясно изразено искане за намаляване на обезщетението, а съдът не би могъл да се произнесе служебно по този въпрос.

Като неоснователно се преценява и възражението, че увреждането било причинено и от друго лице, което също следвало да отговоря по предявения иск.  Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. При деликт солидарността произтича  от закона, но при солидарните задължения кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл.122 ЗЗД.

С оглед изложените съображения и съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции като краен резултат, обжалваното решение се явява правилно, поради което бива потвърдено.

Отговорността за разноските, сторени във въззивната фаза на производството следва да се възложи върху въззивника. Последния следва да понесе за своя сметка сторените от него деловодни разноски и да заплати на въззиваемия сума в размер на 300 лв. платен адвокатски хонорар. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт и разходите по назначената съдебно медицинска експертиза в размер на 160,00 лв.

 

 

 

 

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 89/08.05.2013г. по гр.д. № 1434/2012г. на Районен съд гр.Нова Загора.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Н.Б., ЕГН: ********** *** Загора да заплати на Е.И.М., ЕГН ********** *** Загора сума в размер на 300,00 лв. / триста лева/, представляваща деловодни разноски, сторени във въззивната фаза на производството.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК В.Н.Б., ЕГН: ********** *** Загора да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сума в размер на 160,00 лв./ сто и шестдесет лева/, за изготвена съдебно медицинска експертиза във въззивното производство.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

                                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: