Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.09.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети септември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 373  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 383/09.05.2013г. по гр.д. № 6041/12г. на СлРС, с което е признато за установено между Т.Х.М. и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, че първата дължи на второто дружествосумата 6 538, 95 лв., представляваща неплатена ел.енергия за обект в гр. Сливен, вилна зона, м. „Орта синур”, кл. № 1010163079, ИТН 2311212 за периода 18.08.2009г. – 21.02.2011г., сумата 1 481, 28 лв., представляваща мораторна лихва за забава, заедно със законовата лихва за забава върху главницата, от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7173/12г. на БРС  - 12.09.12г. до окончателното изплащане и разноски по заповедното производство в размер на 467, 40 лв., и са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство, която атакува изцяло решението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано  и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.  Заявява, че служителите на ЕВН са свалили стария електромер без да повикат някого от собствениците на имота, никой не е виждал електромерите да се засичат в този район и не са им връчени протоколи с данни от свалените електромери. Освен това заявява, че не е оспорила протокола за проверка на СТИ, защото не вижда коя фирма, извън посочените и свързани с ЕВН, може да го провери, електромерът е свален близо 6 месеца след като е преустановено захранването на имота с ел.енергия на 21.02.2011г. Твърди още, че сваленият електромер е неналичен и така не може да се провери дали към момента на монтирането му е бил преминал първоначална проверка и има ли всички изискуеми стикери, а според нея са били надписвани значителни суми за ползваната електрическа енергия. Имотът не бил ползван постоянно и тези сметки били нереални и завишени поради нереалното отчитане, или поради неизправност на електромера. Заявява още, че липсват данни дали от 2007г. до 2009г. електромерът е бил снеман, проверяван, манипулиран и връщан, а тя не била уведомявана как е ставало отчитането на данните – чрез инкасатор или дистанционно. Поради всичко изложено, въззивницата моли СлОС да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли като неоснователни и недоказани предявените положителни установителни искове. Претендира разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Развива подробни съображения, с които оборва наведените от въззивницата оплаквания, заявява, че смяната на електромера е надлежно извършена, твърденията за засичането му по два пъти са голословни, тъй като във фактурите не са посочени точни дати, а период на следващото отчитане. В отговора на исковата молба не е правено оспорване за нередовно или неправилно отчитане и тези възражения са преклудирани. Освен това въззиваемият заявява, че е преклудирано и твърдението за нередовност на СТИ, а от събраните доказателства се установява, че искът е основателен и доказан – ответницата е собственик на обекта и потребител на ел.енергия, неплатената енергия е реално консумирана и правилно фактурирана, електромерът, отчитал консумацията , е бил годен и изправен. Поради това моли въззивния съд да потвърди изцяло атакуваното решение и му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. С отговора не са направени нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з.,  въззивницата, редовно призована, не се явява лично, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Отбранителният аргумент на въззивницата се състои в твърдението, че сметките за електрическа енергия са нереални и завишени, тъй като е надписвана повече от действително ползваната или електромерът е бил неизправен, а понеже той не е наличен, не може да се провери, дали е бил изправен и е отчитал вярно изразходваната електрическа енергия.

Въззивният съд счита, че възражението за евентуална неизправност на електромера е преклудирано, тъй като такъв довод се навежда едва с въззивната жалба. На такова обстоятелство ответницата не се е позовавала нито с отговора на исковата молба, нито по-късно в първоинстанционното производство. Възраженията й пред РС се свеждат до това, че не е уведомена за смяната на стария с нов електромер и не е получавала фактури за дължимите суми, които не са корктни, понеже обектът не се ползвал. Не била уведомявана за задължението по надлежен ред, за да се определи момента на забавата, оспорва и размера на лихвата.

Настоящата инстанция намира, че главният иск за периода, който е останал като предмет на спора след направеното оттегляне – 18.08.2009г. – 21.02.2011г., е основателен и доказан. Ответницата е собственик на процесния обект с ИТН 2311212, като въз основа на извършената покупко-продажба от 05.12.07г., е отразена от м. 05.2008г. и промяна в клиентските данни. Имотът е ползван, макар и не постоянно.

Еднофазният двутарифен електромер с ф.№ 0093696 е демонтиран на 27.07.2011г. и е неналичен към момента. Смяната е извършена след спиране на електрозахранването на обекта и след издаването на процесните фактури, по предвидения в ОУ на ЕВН ред.

Поради несвоевременно направеното възражение, относно това дали този електромер е бил преминал първоначална проверка и имал ли е всички изискуеми стикери към датата на монтирането му – 03.12.07г., този въпрос не следва да се коментира в настоящото производство.

Ответницата не е оспорила своевременно Протокола за проверка на електромера от 12.08.2011г., изготвен от оправомощено да извърши проверката юридическо лице, съгласно чл. 38 от ЗИ, с който е констатирано, че стойностите са в нормите на допустимите и СТИ е минало проверката. Установено е по делото, че количествата ел.енергия за съответната тарифна зона, отчетени по процесния електромер, са отразени в Справка засечени показания, извлечени са от Билинг система за фактуриране и съхранение на клиентска информация, като засичането е извършено дистанционно, без ръчно записване на данните върху хартиен носител, и тези количества съответстват на фактурираните за всеки месец от спорния период.

Така е безспорно, че страните са в договорно правоотношение, по силата на което ищецът доставя на ответницата като потребител на енергия за битови нужди /собственик и ползвател на имота/, електрическа енергия и последната дължи заплащане на стойността й, съгласно обвързващите я разпоредби на ОУ на договорите за пренос на ЕЕ на ЕВН ЕР, тъй като е потребител, присъединен към разпределителната мрежа. Ищецът, като доставчик, съгласно предоставения му лиценз, е осигурил и доставил необходимите количества ел.енергия за имота ан ответницата през процесния период, но тя не е изпълнила своето основно насрещно задължение – да заплати стойността й. Ответницата не е противопоставила своевременно някакви годни правоизключващи, правопогасяващи или правопрекратяващи факти, поради което съществуването на задължението й е несъмнено .  Така главният положителен установителен иск е основателен и доказан за сумата от 6 538, 95 лв. и следва да бъде уважен изцяло в този размер.

Тъй като изпълнението на  паричното задължение на ответницата е било свързано със срок, след изтичането на който тя е изпадналав забава и дължи обезщетение за това в размер на законовата лихва, основателен се явява и акцесорния иск за признаване за установено, че тя дължи и сумата 1 481, 28 лв., представляваща мораторната лихва от падежа на всяко задължение до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Дължи и законова лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението  - 12.09.12г., до окончателното изплащане.

С оглед установената дължимост на паричните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7173/12г. на БРС, ответницата дължи и разноските по заповедното производство.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 600 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 383/09.05.2013г. по гр.д. № 6041/12г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Т.Х.М. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото за въззивното производство в размер на  600 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: