Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 11.11.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                     МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 374 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. А. в качеството и на пълномощник на „ МОТО ПФОЕ „ ЕООД гр. С. , район Л. , бул.„С. , № * против решение № 377/26.04.2013 г. по гр.д. № 471/2012 г. на Сливенския районен съд, в частта , с която е бил отхвърлен предявения от въззивника установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 342 ал.1 от ТЗ за признаване на установено, че въззиваемия „Узо „ООД дължи на въззивника „МОТО-ПФОЕ” ООД сумата от 11623,75 лв., представляваща лихви за забавено плащане на лизингови вноски, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 8.06.2012 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 498,90 лв. С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявения положителен установителен иск за признаване за установено, че въззиваемата страна не дължи на въззивника сумата от 13 303,36 лв., представляваща частична неустойка в размер на 5 лизингови вноски от общ размер на 14 465, 80 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 8.06.2012 г. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 400.00 лв.

         Решението в тази част е обжалвано като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Страната е посочила, че не може да бъде възприет изводът на съда, че освен право, задължение на лизингодателя е да прекрати договора за лизинг, в случая, когато не се заплащат своевременно лизинговите вноски. Непрекратяването на лизинговия договор следвало да се тълкува като даден толеранс на лизингополучателя и възможност той да ползва лизинговата вещ в случая автомобил. Посочено е, че ищецът „МОТО-ПФОЕ” ЕООД не е установил по безспорен начин правото си на собственост върху лизинговата вещ – лек автомобил, тъй като това обстоятелство въобще не е било спорно между страните, а и не е било предмет на настоящото производство. Страната твърди, че е налице противоречия в мотивите на съда, тъй като от една страна съдът приемал, че договор за лизинг е прекратен м.юни 2009 / тъй като приема, че ищцовото дружество може да начислява лихви за 2 месечни вноски, а именно м.май и м.юни 2009 г./, а от друга страна е отхвърлил претенцията на лизингодателя относно неустойката за едностранно прекратяване , поради вина на длъжника. На трето място съдът макар, че не е приел, че процесният договор е прекратен с уведомление от 4.01.2010 г. , и би следвало, че същия до ден днешен е в сила, от друга страна е отхвърлил иска за присъждане на лихви за просрочване на лизинговите вноски. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора, като предявените искове бъдат признати за основателни.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Н., с който в същата е посочено, че е допустима, но изцяло неоснователна. По отношение на обстоятелството, че липсват доказателства установяващи правото на собственост върху процесната вещ, въззиваемата страна е посочила, че не е направила никакви възражения за това, че въззивникът не е собственик на веща, тъй като поначало от негова страна не е било налице такова твърдение. От друга страна е посочено, че категорично не е станало ясно докога договора за финансов лизинг е бил прекратен, тъй като едва след прекратяването на този договор, би се открила правната възможност за предявяване на претенции за неустойки. Не е настъпил този факт, изключва допустимостта и основателността на такава претенция, а от друга страна се посочва, че се касае за периодични плащания, в случая се касае за периодични плащания по отношение на които следва да се приеме, че са погасени по давност.

         По отношение на обратна разписка от 13.01.2010 г. страната е посочила, че фактически не е извършено връчване на пратката на въззиваемия, тъй като адреса, на който била изпратена тази разписка е в гр.София и не съвпада със седалище и адрес на управление на ответното дружество в гр.Сливен. Ето защо не може да се приеме, че уведомление № 4031/4.01.2010 г. е връчено на ответника и не е налице надлежно прекратяване на договора. Страната е посочила, че в исковата молба и в допълнителната такава ищецът е заявил на какво основание и на каква дата е настъпило прекратяване на процесния договор за лизинг, и че тези обстоятелства не били изяснени с въззивната жалба. Моли се въззивната жалба да не бъда уважавана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се представлява. Процесуалният му представител адв. А. , в писмено становище отправено до съда заявява, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, няма доказателствени искания и моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира за деловодни разноски.

          Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.Н. , който оспорва въззивната жалба като неоснователна , поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на СлРС . Претендира деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове  за заплащане на лихви просрочие за забавено плащане на лизингови вноски за м. 05.2009 г.; 06.2009 г.; 07.209г.; 08.2009 г. и 09.2009 г. съответно за 271дни; 240 дни; 210 дни; 179 дни и 148 дни , както и за заплащане на частична неустойка в размер на пет лизингови вноски дължима поради едностранното прекратяване на договора от страна на лицингодателя поради неплащането на лизинговите вноски от лизингополучателя.

На първо място следва да се отбележи , че е безспорно по делото , че между страните е бил сключен договор за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг( ДФОЛ). Договорът е бил сключен на 23.07.2007 г. Първоначално той е бил между „ МОТО – ПФОЕ „ ЕООД и Р.А. У. . По – късно , на 10.03.2008 г. било подписано тристранно споразумение съгласно което в правата и задълженията на лизингополучател встъпил „ УЗО „ ООД.

Съгласно чл. 69 от ДФОЛ всички известия между страните следва да се считат за правилно адресирани ако са изпратени на адрес гр. Бургас , ул.„Шар планина „ № 23 за лизингополучателя Р.А. У.. След сключване на тристранното споразумение от 10.02.2008 г. за адрес на лизигополучателя следва да се приеме гр. С. , ул. „ А. З. „ , № * .

В разпоредбата на чл.61 от ДФОЛ страните се споразумели , че при неплащане на две поредни вноски , лизингодателят има право да прекрати едностранно договора и да получи автомобила. А в чл. 66 от ДФОЛ предвидили , че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има право да получи неустойка в размер на 5 лизингови вноски. Страните не конгретизирали, какъв точно е размерът на една лизингова вноска или по какъв начин следва да се определи , коя точно лизингова вноска ще послужи за основа за определяне на размера на дължимата неустойка .

Няма спор между страните , че лизингополучателят не е внасял редовно лизинговите си вноски . В заключението си вещото лице е посочило , че след плащане на вноската за м. 04.2009 г. , лизингополучателят е преустановил плащането на лизингови вноски и такива не са платени за месеците 05.2009 г. ( частично) , 06.2009 г. ( частично ) и изцяло за месеците 07., 08. и 09.2009 г.

Като се има предвид гореизложеното , както и разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД , съдът намира , че за да приеме че договорът между страните е прекратен е необходимо едновременно да са налице доказателства за следното : 1. Лизингополучателят да не е внасял поне две последователни лизингови вноски . ( От данните в СИЕ е видно , че за първи път две последователно неплатени изцяло лизингови вноски се явяват неплатените вноски за месеците 07.2009 г. и 08.2009 г.). 2. Лизингодателят да желае да прекрати едностранно договора( от представените писмени доказателства е видно , че лизингодателят е направил опит да прекрати договора като е изпратил Уведомление № 4031/04.01.2010 г.). и 3. Лизингодателят да е уведомил длъжника / лизингополучателя за прекратяването на договора (предвид разпоредбата на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД и на чл. чл.61 от ДФОЛ). Това условие не е изпълнено . Действително по делото са налице доказателства , че лизингодателят е направил опит да изпрати две уведомителни писма до лизингополучатея. Първото от тях № 1073/31.03.2009 г. , надлежно връчено на лизингополучателя – „ УЗО „ ООД , не съдържа текст от който да е видно , че лизивгодателят счита договора за предсрочно прекратен. Второто уведомително писмо , което съдържа такова изявление - № 4031/04.01.2010 г. не е изпратено на надлежен адрес . Адресът , на който е посочено , че не е получено уведомлението е в гр. С. и не е адрес , на който страните са се споразумели да изпращат кореспонденция ( това не е и адрес на лизингополучателя по актуално състояние). Ето защо съдът намира , че сключеният между страните ДФОЛ не е надлежно прекратен , което води и до съответните правни последици.

По отношение исковите претенции за присъждане на лихви за забавено плащане на лизингови вноскиза месеците юли , август и септември 2009 г., съдът намира същите за основателни.

За да се претендира присъждането на лихви върху неплатените лизингови вноски е необходимо да се установи , че вноските не са били направени на съответната договорена между страните дата. От извършената СИЕ е установено, каква част от лизинговите вноски не е внесена. Следва да се отбележи , че исковите претенции са за присъждане на лихва върху лизинговите вноски до 31.01.2010 г. Страната не е искала присъждане на допълнителни лихви. Искането е направено като за всеки месец са посочени брой дни за които се дължат лихви. Съгласно чл. 60 от ДФОЛ лизингополучателят дължи на лизингодателя 0.5% неустойка на ден. С оглед на това ВЛ е посочило , че лихвата за забава върху неплатените в срок лизингови вноски е в размер на 11 623.75 лв., като за месеците 07,08 и 09.2009г. тяхната стойност е в размер на 8963.26 лв.

В разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД е посочено , че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за заем , лихви и др.периодични плащания. С оглед на тази разпоредба ЗЗД и като се вземе предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.06.2012 г. , следва да се приеме , че дължимите лихви преди 08.06.2009 г. са погасени по давност. Падежът по договора е бил на 05 число на всеки месец, ето защо погасени по давност се явяват лихвите дължими за 26 дни по невнесената вноска за м.май 2009 г. Но страната пред настоящата инстанция е обжалвала първоинстанционното решение единствено в частта на претендираните лихви за м. 07, 08 и 09.2009 г. , които претенции не се явяват погасени по давност. Съдът намира , че по отношение на размера на лихвата върху останалите невнесени лизингови вноски следва да вземе предвид заключението на ВЛ и да приеме , че те са съответно за 07.2009 г. – 3502.10 лв.; за 08.2009 г. - 2988.09 лв. и за 09.2009 г. – 24.73.07 лв.или общият им размер е 8963.26 лева

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде уважена и първоинстанционното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото трябва да бъдат присъдени деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции. За двете инстанции ( включително и заповедното производство) на въззивника се дължат разноски в размер на 677.80 лв. , а на въззиваемата страна 640.00 лв. След като се приспаднат взаимно дължимите суми се установява , че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната деловодни разноски в размер на 37.80 лв. Първоинстанционното решение в частта на разноските следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 377/26.04.2013 г. по гр.д. № 4071/2012 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „ МОТО ПФОЕ „ ЕООД гр. С. , район Л. , бул. „ С. , № * установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 342 ал.1 от ТЗ за признаване на установено, че „УЗО„ООД със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „ А. З. „ , № * дължи сумата от 11623,75 лв., до сумата от 8963.26 ( осем хиляди деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки ) лева представляваща лихви за забавено плащане на лизингови вноски за месеците 07.2009г. , 08.2009 г. и 09.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 08.06.2012 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 498,90 лв.

 

В частта, с която „ МОТО ПФОЕ „ ЕООД гр. С. , район Л. , бул. „ С. , № * е осъден да заплати на „УЗО„ООД със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „ А. З.„ , № * направените пред първа инстанция разноски в размер на 400.00 ( четиристотин )лева., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови :

 

Признава за установено , по предявения от „ МОТО ПФОЕ „ ЕООД гр.София , район Л. , бул. „ С. , № * установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл.342 ал.1 от ТЗ , че „УЗО„ООД със седалище и адрес на управление гр.С. , ул. „ А. З. „ , № * дължи сумата от 8963.26 ( осем хиляди деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки ) лева представляваща лихви за забавено плащане на лизингови вноски за месеците 07.2009г. , 08.2009 г. и 09.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 08.06.2012 г.,

 

         ОСЪЖДА „УЗО„ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен , ул. „ А. З. „ , № * да заплати на „ МОТО ПФОЕ „ ЕООД гр.София , район Л. , бул. „ С. , № * деловодни разноски за заповедно производство , първоинстанционно производство и въззивно производство в общ размер на 37.80 ( тридесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева.

 

В останалата част потвърждава обжалваното решение като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.