Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.10.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 375 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Т. в качеството й на особен представител на С.А.Ц., ЕГН **********, против решение № 98/13.05.2013 г. по гр.д. № 1326/12 г. на НзРС в частта, с която за въззивника С.Ц. е признато, че дължи на въззиваемата страна сумата от 295.54 лв. главница, представляваща стойността на доставената и консумирана неплатена питейна вода за периода от 06.06.2009 г. до 31.10.2010 г. за обект в ГР.Н.З., ул. „П.” № *, сумата от 56.59 лв. мораторна лихва за забава към 02.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане, както и разноски в размер на 9.27 лв. В тази част решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил направените от него възражения, че конституирания по делото ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от него иск. Посочено е, че в книгите за отчитане на консумация като абонат с № 53131 е записано лицето С.Ц.А., а издадената фактура е за лицето С.А.Ц.. Посочено е също така, че при първоинстанционния съд не са били представени такива доказателства, които да доказват откриването на партида на името на ответника, и че не е доказано, че ответника е титуляр на откритата от ВиК фактура. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде изменено, като предявения иск бъде отхвърлен. Моли се да бъдат присъдени разноски. Направено е особено искане на адв. Т. да бъде присъдено възнаграждение като особен представител.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Ц. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна „ВиК” ООД в съдебно заседание се представлява от адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.05.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.06.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съдът намира, че следва да приеме за установено по делото, че въззивникът С.Ц. е собственик на апартамент находящ се в ГР.Н.З., общ. Н.З., ул. „П.” № *, за който адрес на начислени дължимите суми за водоснабдяване и канализация. Това твърдение на ищците не е оспорено от ответната страна. От друга страна, самата партида в ищцовото дружество се води на името на ответника, а за да бъде открита партида е необходимо да се представят доказателства за това, че титулярът е собственик на имота или му е учредено вещно право на строеж или ползване. Когато ответникът е направил възражение против издадената на въззиваемото дружество заповед за изпълнение , той не е оспорил факта , че е титуляр на обекта съобразно общите правила на ВиК.

Представените по делото гласни и писмени доказателства (карнети и показания на свидетелката И.С.), свидетелстват за това, че действително за процесния имот е била начислявана сума като за имот в който водомерът е  повреден. Начисляваните суми са съобразени с разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, където е предвидено, че за потребители които нямат монтирани водомери, изразходваната вода се заплаща по 5 куб.м за всеки обитател при нетоплофицирано жилище, като до поставяне на индивидуален водомер количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м за всеки обитател.

Не може да се приеме за сериозно възражението, за липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като се касае за различни лица титуляр на партидата и ответник по иска. В първия представен карнет титулярът е посочен като С.Ц., а във втория като С.Ц.А., като ясно е отбелязано, че А. е второто име, а Ц. е третото и при изписването е налице техническа грешка. Ответникът не е оспорил факта, че тази поправка е била своевременно извършена от ищцовата страна и длъжностното лице, което е съставило карнета. С оглед изложеното, съдът намира, че претендираната сума от 1537,03 лв. е доказана по основание и размер, но следва да се намали със сумата която е погасена по давност изтекла до датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно на 06.06.2012 г. Главницата за периода от 06.06.2009 г. до 31.10.2012 г. е в размер на 295,54 лв. в останалата част искът следва да бъде отхвърлен.  Съответно мораторната лихва също следва да бъде частично уважена и за сумата от 56,59 лв. за периода от падежа до 06.06.2009 г. До предявения размер от 852,52 лв. мораторната лихва следва да бъде отхвърлена поради погасена по давност.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото би следвало да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Процесуалният й представител е претендирал заплащане на разноски, но такива не са доказани пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат и присъждани.

На особенния процесуален представител адв. Т. следва да се определи възнаграждение по ЗПП, по който тя е назначена.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/13.05.2013 г. по гр.д. № 1326/2011г. по описа на Новозагорски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКАНОСЪОБРАЗНО.  

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.