Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.09.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети септември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 376  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение №  481/31.05.2013г. по гр.д. № 5756/12г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от И.С.С. против Професионална гимназия по електротехника и електроника „Мария Кюри”, гр. Сливен искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1, 2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението й от длъжността „учител по практическо обучение по специалността „електротехника” като незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение в размер на 2 946 лв. за времето от 01.10.2012г. до влизане в сила на решението, но не повече от 6 месеца, заедно със законовата лихва за забава, считано от 01.10.2012г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство атакува изцяло решението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано  и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон.  Заявява, че изводът на РС, че работодателят е направил законосъобразен подбор, при който ищцата е определена за съкращаване, не кореспондира с доказателствата и е неправилен. Твърди, че в нарушенеи на тълкувателните указания на ВКС, първоинстанционният съд не е подложил на оценка извършения в ответната гимназия подбор, ищцата го е оспорила и ответникът не е установил с годни доказателства неговата правилност. Заявява, че не са представени от ответника доказателства, които да установят категорично, според предвидените в чл. 329 от КТ критерии, че участниците в подбора са действително и обективно оценени, и че ищцата обективно е с най-слаби качества. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете й. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призован, се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, а потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е в основата си правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към нея.

Въззивният състав, обаче, НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

С оглед спецификата на конкретното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ – на работодателя се е наложило да направи избор кои от служителите си да уволни.

Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При него се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с оглед редуцирането на броя на учениците и паралелките  за учебната 2012/13г., със заповед от 03.09.12г. на директора на ПГЕЕ гр. Сливен, е съставена комисия за разработване на проект за ново щатно разписание. Комисията е предложила на заседанието на педагогическия съвет, проведено на 05.09.12г. какви и колко щатни бройки за учители да бъдат закрити, критерии за извършване на подбор, като и проекта си за щатно разпсание, които са били приети с протоколно решение от същата дата. Със заповед № РД-12-376/05.09.12г. на директора на гимназията, е утвърдено новото щатно разписание, в сила от 15.09.2012г., съгласно което /наред с други учителски длъжности/ се закривал 1 щат за длъжността „учител  по специалност „електротехника”. Така действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган, разполагащ с дискресионната власт да стори това.

С оглед утвърдените с нарочна заповед на директора критерии за извършване на подбор, назначената с негова заповед № РД-12-378/05.09.12г. комисия извършила няколко процедури по подбор между изброените в заповедта лица, заемащи една и съща длъжност. В комисията, преценяваща квалификацията и качествата на учителите, заемащи същата като на ищцата длъжност,  не е участвал, по изрична заповед на директора, А.А., поради принадлежността му към кръга на конкуриращите се служители.

Първоинстанционният съд е приел, че извършеният подбор е законосъобразен, поради което е счел уволнението за законно и е отхвърлил исковете по чл. 344 от КТ.

Въззивният съд намира този извод за незаконосъобразен, некореспондиращ със събраните доказателства и противоречащ на материалноправните норми, регулиращи тези отношения, което е довело до постановяване на неправилно решение.

Устойчивата съдебна практика, касаеща съдебния контрол за законосъобразност при осъществяване на задължението за подбор от работодателя, изрично приема, че точното прилагане на закона, към което е насочен този контрол, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.

В настоящия случай несъмнено се установява, че комисията, натоварена да оцени служителите, между които ще се извърши подборът, е била надлежно формирана, в състава й са влизали лица, работещи в същото учебно заведение и в кръга на оценяваните са били включени всички, заемащи съответната длъжност.

Критериите, въз основа на които по начало се осъществява подборът, заложени в правната норма, са относително определени, но определяеми според спецификата на съответната длъжност и в случая съдът намира, че конкретно въведените от работодателя такива са били обективни, изчерпателни и прецизни. Извън тях следва да се оставят тези по т. ІІ – касаещи закрила по чл. 333 ал. 1, 2, 3 и 5 от КТ, тъй като тази закрила се активира към момента на уволнението, а не по време на извършване на подбора, тъй като това не представляват характеристики на работника или служителя, свързани с професионалните му качества, към които е адресирана идеята за подбора. Така въззивният съд счита, че при проверката си следва да изключи преценката, направена от работодателя, посредством комисията, по критерия по т. ІІ. 

Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Несъмнено е, че подборът, като материално субективно преобразуващо право, може да се упражнява единствено в границите, установени от закона. Като дейност, свързана с преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, тя следва да се извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в законовата разпоредба резултати, поради което осъществяването й трябва да бъде по законосъобразност, а не по целесъобразност.

Основателни са възраженията на въззивницата, че първоинстанционният съд не е подложил на проверка правилността на извършения подбор в частта, относно приложените критерии. След като ищцата е оспорила подбора, в тежест на ответника-работодател е било да докаже тези факти и обстоятелства, дали му основание да приеме, че работата на ищцата е с най-ниско качество.

Действително, становището на работодателя по този въпрос е обективирано в протокола за извършения от комисията подбор, въз основа на предварително определените критерии, но правилното прилагане на последните, при оспорване в съдебното производство, подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства. Протоколът представлява писмен документ, респективно – писмено доказателство, и при оспорване от страна на уволнения служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, чрез разпит на свидетели или ангажиране на други писмени доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица.

В настоящия случай такова доказване не е проведено надлежно.

Въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията на РС, работодателят-ответник не е представил никакви доказателства извън протокола на комисията, които да дадат възможност на съда да извърши преценка по законосъобразността на уволнението, чрез откриване на съответствие на приетите от него показатели по законоустановените критерии, с действителните качества на служителката-ищца, обосновано със събраната за всички участници в подбора информация.

Направеното с отговора на исковата молба искане за допускане събиране на гласни доказателствени средства не отговаря на изискванията на чл. 156 от ГПК, поради което решаващият съд не го е уважил, поради липса на конкретно посочване на имената на свидетелите и обстоятелствата и фактите, които ще установяват. В с.з., по реда на чл. 146 ал. 3 от ГПК, ответната страна не е предприела действия във връзка с дадените указания по повод подлежащите на доказване факти.

Така няма представени от работодателя други, с равна или по-голяма доказателствена тежест от оспорения протокол за извършения подбор, доказателствени средства. Поради това всички изложени в него твърдения остават голословни и в настоящия процес представляват частни изявления, обективиращи мнението на членовете на комисията, които не намират подкрепа в други доказателства. Няма данни за извършвани междинни проверки, няма актуално надлежно атестиране на ищцата, няма представено лично трудово досие  за установяване на евентуални дисциплинарни наказания или нарушения на трудовата дисциплина, няма регистрирани оплаквания, нито конкретни показания от колеги, ученици или родители, във връзка с качеството на работата на ищцата.

Ответникът – въззиваем в това производство, не е подал писмен отговор на въззивната жалба. Липсата на доказателствени искания, евентуално по реда на чл. 266 от ГПК, също е израз на процесуално бездействие на страната. Това  представлява пречка и въззивният съд да провери основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329 ал. 1 от КТ на действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и, съответно – че ищцата обективно е с най-ниско качество на работа.

Поради това въззивната инстанция намира, че при извършването на подбора е налице противоречие със закона, изразяващо се в прилагане на критерии извън изброените в чл. 329 ал.1 от КТ и недоказано обективно съответствие на оценките по отделните показатели на действително проявените професионални качества на ищцата, поради което не са били налице в кумулативна даденост всички изискуеми от закона условия за издаване на атакуваната заповед. Уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде признато за такова, а заповедта, с която е наложено - отменена.

С оглед уважаването на главния иск, основателна се явява  и обусловената от него претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, от която е уволнена, съгласно заповедта - „учител” в ПГЕЕ „Мария Кюри”, гр. Сливен.

Също основателна се явява и другата акцесорна претенция по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ  – за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за срок до шест месеца. Ищцата, в чиято тежест бе да стори това, е доказала категорично, че за периода от прекратяване на трудовото правоотношение на 01.10.12г. до 27.03.13г. не е работила по трудово правоотношение, като брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ незаконното уволнение, е в размер на 535, 19 лв. Ответникът следва да й заплати обезщетение в размер на 3 211, 14 лв., а тъй като искът е предявен за 2 946 лв., следва да бъде уважен изцяло. Върху присъденото обезщетение се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на поканата, за каквато се счита исковата молба – 26.11.2012г., до окончателното изплащане

Така, след като правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което исковете по чл. 344 ал. 1 т.т. 1,  2 и 3  от КТ бъдат уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени и заплати на въззивната страна направените разноски за първата инстанция в размер на 400 лв. и за тази инстанция в размер на  120 лв., а по сметка на СлОС – държавна такса в размер на 177, 84 лв. за първоинстанционното и на  88, 92 лв. за въззивното производство..

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 481/31.05.2013г. по гр.д. № 5756/12г. на СлРС  като  НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И.С.С. *** и ОТМЕНЯ заповед № АС-01-19/29.09.2012г. на директора на ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОНИКА „МАРИЯ КЮРИ”, гр. Сливен, с която, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.С., на длъжност „учител”, с място на работа – ПГЕЕ „Мария Кюри”, гр. Сливен, считано от 01.10.2012г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.С. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „учител” с място на работа Професионална гимназия по електротехника и електроника „Мария Кюри”, гр. Сливен.

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОНИКА „МАРИЯ КЮРИ”, гр. Сливен да заплати на И.С.С. ***, сумата 2 946 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца поради незаконното уволнение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 26.11.12г. до окончателното изплащане.

 

 

 

ОСЪЖДА Професионална гимназия по електротехника и електроника „Мария Кюри”, гр. Сливен да заплати по сметка са СлОС д.т. в размер на 177, 84 лв. за първоинстанционното и 88, 92 лв. – за въззивното производство.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по електротехника и електроника „Мария Кюри”, гр. Сливен да заплати на И.С.С. направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 400 лв. и за въззивното производство в размер на 120 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: