Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 233

гр. Сливен, 03.10.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 382 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство- търговско дружество „ГАМА ЕЛ.МОТОРИ” ООД гр.Сливен, депозирана чрез представител по закон, управителят на дружеството Н.Н. и насочена против Решение № 392/16.05.2013г. постановено по  гр.д. № 6657/2011г. на СлРС.

С атакувания съдебен акт съдът осъдил ответното търговско дружество да заплати на  ищеца В.Ж. ***  сума в размер на 1000 лв., представляваща дружествен дял на основание чл.125, ал.3 ТЗ и предявен като частичен иск от сумата в размер на 70 667 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба 03.11.2011г. до окончателното изплащане. С решението съдът уважил и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, предявен като частичен за сумата от 100,00 лв. от пълния размер 2 039,46 лв. за периода 25.07.2011г. до 03.11.2011г. С решението са присъдени на ищеца и  деловодни разноски в размер на 1 250,00 лв.

Въззивното търговско дружество намира атакуваното първоинстанционно решение изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът изложил мотиви, които не съответствали на представените доказателства по делото и по този начин достигнал до неправилни правни изводи. В решението си съдът цитирал, че в отговора  на ответното дружество липсвали направени възражения, досежно основателността на иска. Сочи се, че такива възражения са направени и то по-конкретно, че следвало Общото събрание на дружеството да вземе решение да утвърди изготвения баланс към края на месеца, в който е прекратено членството на съдружника, както и да вземе решение за размера и сроковете за изплащане на този дял. В хода на процеса било установено, че това не е извършено, поради усложнени отношения между съдружниците и съдебните дела, водени между напусналия съдружник и дружеството във връзка с имуществото на последното. Нямало възражения, които да били въведени за първи път в писмената защита и които да са преклудирани. Твърди се още, че нотариалната покана не може да формира и установи конкретния размер на вземането, върху който да се начисляват дължими лихви, поради което и субсидиарния иск бил неоснователен и недоказан. Съдебният акт бил непълен и немотивиран, а исковите претенции били недоказани по основание и размер.

От настоящата съдебна инстанция се иска уважаване на въззивната жалба, като се отхвърлят исковите претенции, ведно със законните последици.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  ответната по жалбата страна  не е депозирала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

По делото категорично е установено, а и не се спори между страните, че членственото правоотношение на ищеца – въззиваем в настоящото производство В.Ж. е прекратено на 20.05.2011г. с изтичане на срока на подадено от него предизвестие – основание чл.125, ал.2 ТЗ, респ.  с взетото решение от общото събрание на съдружниците на ответното търговско дружество на 27.05.2011г. / арг. от писмено предизвестие – л.12 от делото, както и от протокол от проведеното на 27.05.2011г. общо събрание на съдружниците на „ГАМА ЕЛ МОТОРИ” ООД – л.16/.

Видно от нотариална покана – /л.13/, въззиваемият Ж. поканил управителя на ответното дружество на 02.08.2011г. да  представи счетоводен баланс към 31.05.2011г., както и да посочи размер на полагащия му се дружествен дял, а също така да определи срок и начин на изплащане на този дял. Поканата била връчена лично на управителя  на „ГАМА ЕЛ МОТОРИ” ООД Н.Н., който на определения в нея ден и час връчил отговор на поканата / арг. от констативен протокол № 106, том І, рег.№ 2507/2011г., съставен на 02.08.2011г. от нотариус Колев, рег.№ 514 на Нотариалната камара с район на действие СлРС/. Последният съдържал уведомление за изготвен  счетоводен баланс на ответното дружество към 31.05.2011г., който щял да бъде на разположение заедно със счетоводния баланс за календарната 2011г. в предвидените от Закона за корпоративното подоходно облагане срокове и публикувани в търговския регистър в сроковете съгласно Закона за счетоводството. Посочено било още, че след решение на Общото събрание на дружеството, въззиваемия ще бъде поканен да се запознае със счетоводните баланси, след което ще бъдат определени срок и начин за изплащане на полагащия се дружествен дял.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е назначена, респ. изготвена, изслушана и приета съдебно  техническа и оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че общата справедлива пазарна стойност на дълготрайните материални активи на въззивното дружество към датата на напускане на съдружника – въззиваем 31.05.2011г. възлиза на 82 350 лв. без ДДС.

Назначена и изготвена по делото е както първоначална съдебно счетоводна експертиза, така и допълнителна такава за определяне на размера на дружествения дял на въззиваемия Ж..

При изготвянето на заключението по изготвената допълнителна съдебно счетоводна експертиза, вещото лице е съобразило заключението от съдебната  техническо-оценителна експертиза и съответно  изготвило коригиран счетоводен баланс на дружеството въззивник към 31.05.2011г. /датата на напускане на съдружника въззиваем/, съобразно който размера на полагащия се дружествен дял на Въззиваемия Ж. възлиза на 13 418 лв.

Съдът кредитира заключенията по изготвените първоначална и допълнителна съдебно счетоводни експертизи и това по изготвената съдебна техническо оценителна експертиза, като обективни и безпристрастни, изготвени от вещи лица, притежаваи необходимата компетентност.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл.125, ал.3, вр.чл.127 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на дружествен дял от имуществото на дружество, членственото правоотношение в което е прекратено. Претенциите са предявени като частични, а именно в размер на 1000 лв. от 70 667 лв. за иск по чл.125, ал.3, вр.чл.127 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата  и в размер на 100,00 лв. от 2 039,46 лв. обезщетение за забавено изпълнение, считано от датата на връчване на поканата на длъжника 25.07.2011г. до датата на подаване на исковата молба.

По делото категорично се установиха всички предпоставки за уважаване на иска, а именно- въззиваемия е бил съдружник във въззивното търговско дружество, неговото участие е прекратено с писмено предизвестие и полагащия му се дружествен дял не е бил изплатен доброволно от страна на дружеството въззивник. Доколкото имуществените последици с такъв съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, то размерът на дружествения дял на напусналия съдружник  в лицето на въззиваемия Ж. е установен в процеса, посредством допълнителното заключение на изготвената съдебно счетоводна експертиза.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивната страна, че за да възникне правото на ищеца да получи дружествен дял е задължително условие да има налично решение на общото събрание  на дружеството относно неговия размер, срок и начин на изплащане, както и други решения, свързани с евентуални промени на капитала на дружеството.

С прекратяване участието си в търговското дружество съдружникът губи членственото си правоотношение, но придобива право на вземане. Това вземане съответства на дела му в имуществото на дружеството търговец /дружествен дял/, защото срещу направена от съдружника дялова вноска, той има право на част от имуществото, което му принадлежи при прекратяване на участието си в дружеството. За целта дружеството е длъжно да състави междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството и въз основа на този баланс се определя размера на полагащия се дружествен дял – чл.125, ал.3 ТЗ.

Имуществено-правните последици от напускането на съдружник не са обусловени от други предпоставки, както смята въззивника. Обстоятелството, че общото събрание на дружеството търговец не е взело решение, относно размера на дружествения дял, срок и начин на плащане е ирелевантно, доколкото закона с императивна правна норма - чл.125, ал.3 ТЗ е разписал начина на уреждане на имуществените последици от прекратяване на членството. Нормата на чл.23, ал.1, т.3 от Закон за счетоводството /ЗСч/ предвижда съставяне на междинен финансов отчет, част от който е и междинния счетоводен баланс / арг. от чл.26, ал.1 ЗСч/, когато се изисква от нормативен акт или по решение на органа на управление. В конкретната правна хипотеза съставянето на такъв междинен счетоводен баланс се изисква от нормативен акт, а именно ТЗ, предписано с нормата на чл.125, ал.3 и не се изисква кумулативното наличие и на решение на общото събрание на търговското дружество.  Нещо повече,  в решението на този орган, видно от т.5 на  протокол от 27.05.2011г. от проведеното общо събрание на съдружниците на „ГАМА ЕЛ МОТОРИ” ООД /л.16  от делото/, общото събрание е упълномощило управителя на дружеството да предприеме необходимите фактически и правни действия, не само за вписване на взетите решения в търговския регистър, но и на всички други необходими по закон действия. Необходимо по закон  действие е и изготвянето на междинен счетоводен баланс към края на 31.05.2011г.  /месец през който е напуснал съдружника Ж./, който вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал, съгл. чл.23, ал.2 ЗСч.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявената претенция е доказана по основание, а с оглед частично предявения иск и по размер.

Основателността на главната претенция обуславя основателност и на претенцията за заплащане на обезщетение за забава. ТЗ посочва момента, към който следва да бъдат уредени имуществените последици, свързани с  прекратяване на участие в търговското дружество и това е края на месеца, през който е настъпило прекратяването. От този момент вземането става, както изискуемо, така и ликвидно, а неизпълнението на задължението в предвидения за това срок води до забава на длъжника. Поканата, както смята въззивното дружество не е основание за изискуемост на вземането, тъй като последната в случая е определена в закона – чл.125, ал.3 ТЗ.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, като краен резултат, атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което бива потвърдено.

Отговорността за деловодни разноски по правилата на процеса следва да се възложи на въззивното дружество, което е необходимо да понесе своите, така както са направени и заплати тези, сторени от въззиваемия във въззивната фаза на производството. Последният е направил разноски за заплащане на адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 31267/01.10.2013г. в размер на 500,00 лв., които следва да му бъдат заплатени от въззивното търговско дружество.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решение № 392 /16.05.2013г., постановено по гр.д. № 6657/2011г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ГАМА ЕЛ МОТОРИ” ООД, ЕИК 119620564 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.Т.”, алея *, №*  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Ж., ЕГН:********** *** сума в размер на 500,00 лв./ петстотин лева/, представляваща сторени деловодни разноски във въззивната фаза на процеса.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: