Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 25.09.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети септември през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 385 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивното производството е било образувано по въззивна жалба на ответницата в първоинстанционното производство по повод предявения от нея насрещен иск против тримата ищци за заплащане на сумата 5 725 лв., представляващи стойност на извършени подобрения, който изцяло е отхвърлен като неоснователен с решение № 59/22.06.2012г. по гр.д. № 344/10г. на КРС. Атакувани са и други части на цитираното решение, като с решение № 231/01.11.12г. по в.гр.д. № 480/12г. на СлОС, въззивният съд се е произнесъл по цялата въззивна жалба, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която изцяло е отхвърлен насрещния иск.

Насрещната ищца е подала касационна жалба по отношение на този иск и разноските.

Делото е върнато с решение № 152/09.07.2013г. по гр.д. № 11/13г. на І г.о. на ВКС на РБ за ново разглеждане от въззивния съд в обжалваната част, относно отхвърляне на насрещния иск на С.С.Т..

В останалите обжалвани с въззивната жалба части, по които се е произнесъл въззивният съд, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Във въззивната си жалба насрещната ищца развива съображения относно неправилността на атакувания акт относно претенцията й за заплащане на стойността на извършените от нея подобрения, които квалифицира като такива, направени от недобросъвестен владелец – подобрител. Счита, че й се дължи по чл. 74 от ЗС по-малката стойност между реално направените разходи за подобренията – в случая 8 058 лв., и увеличената стойностна имота, определена от вещото лице на 4 884 лв. Твърди, че ако решаващият съд е приложил правилно материалния закон, е следвало да й присъди сумата 2 442 лв., но тъй като той необосновано е приел, че подобренията са извършени без съгласието на останалите съсобственици и липсвали доказателства за тяхата законност, претенцията е неоснователна. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в тази част първоинстанционното решение и постанови ново, с което уважи насрещния иск за сумата 2 442 лв., претендира разноските за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. от въззиваемите, редовно призовани, се явява лично пор. № 2, за всички се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната с нея част. Претендира разноски.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззиваемата страна е подала по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмена защита, в която развива подробни контрааргументи срещу изложените във въззивната жалба доводи. Въззиваемите считат, че обжалваната част на решението е правилна, постановена в съответствие със събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон. Молят тя да бъде потвърдена, като им се присъдят разноските.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от съдебното решение е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНА.

Първата ответница е предявила насрещен иск за заплащане на сумата 5 725 лв., представляваща половината от по-малката стойност между реално направените разходи и увеличената стойност на процесния имот в следствие на извършени от нея като недобросъвестен владелец подобрения /конкретно посочени/ през периода 2007-2008г.,

Посочила е като правно основание на иска си чл. 74  от ЗС.

По делото безспорно е установен фактът на извършване на посочените в насрещния иск дейности от страна на първата ответница – свидетелите посочват конкретни ремонтни работи, лично възприети от тях обстоятелства свързани с тях, съдебно-техническата експертиза също е констатирала извършването на ново изграждане на скатната част на къщата и препокриване на част от покрива, частична подмяна на дюшеме и обшивка на тавана на една от стаите. Стойността на тези дейности е дадена от вещото лице към момента на тяхното извършване, като вложените разходи плюс строителните дейности в осреднени цани възлизат общо на 8 058, 00 лв., а общата стойност на подобренията /увеличената стойност на имота/ по пазарни цени  е в размер на 4 884 лв.

Също така с влезлите в сила части на решението е непререкаемо установено, че насрещната ищца и ответница по първоначалните искове, е била през спорния по НИ период – 2007-2008г., собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а на другата 1/2 ид.ч. общо, собственици са били тримата ищци. Това е било правното положение между страните към момента на извършване на описаните подобрения, като фактическото не се е разминавало с него – прието е, че в този период насрещната ищца още не е била установила само за себе си владение върху целия имот, а е била владелец само на своята част и е била държател на частта на останалите трима съсобственици.

В указанията, дадени с решение № 152/09.07.13г. по гр..д. №11/13г. на Іг.о., с което делото е върнато за ново разглеждане от СлОС в тази част, ВКС на РБ посочва, че именно с това фактическо положение следва да се съобрази при произнасянето си  въззивният съд

С оглед изложеното, не могат да намерят приложение разпоредбите на  чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС.

В случая насрещната ищца не е била владелец на частта на тримата насрещни ответници, но като неин държател и владеейки собствената си част, е извършвала действия по поддържане и подобряване и в собствен интерес.

По начало при защита правата на съсобственик, извършил подобрения в съсобствен имот следва да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако подобренията са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане. Така, в  случая, от изложените в насрещната искова молба и установени по делото факти е видно, че се касае за претенция на съсобственик за извършени подобрения в съсобствен имот по чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 30 ал. 3 от ЗС.

Насрещната ищца е извършила подобренията в период, за който е прието, че не е била владелец на частите на останалите съсобственици, а от свидетелските показания се установява, че ремонтните работи са били известни на насрещните ответници. Самите те твърдят по време на целия процес, че не са преустановявали посещенията си в съсобствения имот до 2010г., поради което съдът счита, че с оглед характера и вида на направените през 2007-08г. подобрения, те са знаели за тях и не са се противопоставили на извършването им.

Поради това, и тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес /на насрещните ответници/ те, като собственици, дължат да върнат необходимите и полезни разноски.

Но, доколкото управителят /насрещната ищца/ е действала и в свой интерес – да осигури и на себе си  здрава, годна и удобна постройка, която и тя да ползва, то последната отговаря само до размера на обогатяването си – тоест й се дължи заплащане на подобренията до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваните от насрещните ответници части от съсобствения имот.

От съдебнотехническата експертиза се установява, че в следствие на направените от единия съсобственик - насрещната ищца, подобрения /подробно изброени и описани в Приложение № 1 от заключението на в.л./, увеличената стойност на целия имот е 4 884 лв. Така стойността на притежаваната от другите съсобственици – насрещните ответници общо 1/2 ид.ч., се е увеличила с  2 442 лв. Поради това за тази сума следва да се ангажира отговорността им и за нея насрещният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. За разликата до пълния размер от 5 725 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като надлежно изменение на иска чрез намаляне размера на претенцията не е правено от страната.

Върху главницата се дължи обезщетение за забава в размер на законовата лихва, както е поискано – от датата на поканата, за каквато се счита насрещната искова молба – 18.04.2011г., до окончателното изплащане.

Като е стигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен насрещния иск за сумата от 2 442 лв., ведно с лихвите за забава, и вместо нея бъде постановено ново решение, с което бъде уважен за нея. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се разпредели съразмерно на уважената част от насрещните искове за първата инстанция и от въззивната жалба – за въззивната, като въззиваемите заплатят на въззивника направените разноски пред РС в размер на 388, 16 лв., а пред СлОС в размер на 43, 61 лв. Въззивницата дължи на въззиваемите разноски за въззивното производство в размер на 1032, 20 лв. общо на тримата /за двете разглеждания/. За първоинстанционното производство тя дължи разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 917, 52 лв., поради което решението следва да се отмени за разликата над тази сума до присъдените в пълен размер разноски от 1600 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 59/22.06.2012г. по гр.д. № 344/10г. на КРС, В ЧАСТТА,  с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от  С.С.Т. против В.И.Н., С.И.Н. и П.И.В. иск за заплащане на извършени СМР на стойност 5 725 лв. ЗА СУМАТА НАД 2 442 лв., както и по отношение на присъдените разноски за сумата над 917, 52лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това:

 

 

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

 

ОСЪЖДА В.И.Н. ЕГН ********** ***, С.И.Н. ЕГН ********** *** и П.И.В. ЕГН ********** ***, да заплатят на  основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД вр. С чл. 30 ал. 3 от ЗС, на  С.С.Т. ЕГН ********** *** 17 – Б – 41, сумата 2 442 лв., представляваща увеличената стойност на тяхната общо 1/2 ид.ч. от съсобствения между страните имот, представляващ дворно място в с. Нейково, община Котел, образуващо ПИ с пл.сн. № 1 в кв. 1 по плана на селото с площ 612 кв.м., ведно с постройките в него, с която са се обогатили вследствие на направените от съсобственика С.С.Т. подобрения в имота с тяхно знание и без противопоставянето им, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на насрещната искова молба на 18.04.2011г. до окончателното изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 59/22.06.2012г. по гр.д. № 344/10г. на КРС в останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата над 2 442 лв. до претендираните 5 725 лв.

 

 

ОСЪЖДА В.И.Н., С.И.Н. и П.И.В. да заплатят на С.С.Т. направените разноски по делото за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 388, 16 лв. и за въззивното производство съразмерно на уважената част въззивната жалба в размер на 43, 61 лв.

ОСЪЖДА С.С.Т. да заплати на В.И.Н., С.И.Н. и П.И.В. направените разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 1032, 20 лв.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.                              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: