Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  15.10.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                          КРАСИМИРА КОНДОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 388 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. П. пълномощник на М.В.М.,*** против решение № 417/28.05.2013г. по гр.д. № 5595/2012г. по описа на СлРС в часта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемото дружество иск с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ за заплащане на неплатено трудово възнаграждение в размер на 372.48 лв., от които 204.11лв. за м. август 2012г. и 168.37 лв. за м.09.12г. В жалбата се сочи, че в тази част решението на СлРС е неправилно, тъй като съдът бил обосновал своите изводи единствено на представена по делото платежна ведомост от ответното дружество, от която било видно, че това възнаграждение е получено от въззивника. Той твърди, че не е получавал това възнаграждение и че подписа положен върху ведомостта за заплати не е негов. Посочено е, че във връзка с това негово твърдение е депозирал жалба, по която е започнало предварително производство пред ОД на МВР - Сливен. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се съдебни разноски пред въззивна инстанция, както и по отхвърлителната част на иска пред СлРС.

По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба в законния срок.

         В съдебно заседание въззивникът М. не се явява и не се представлява. В писмено становище до съда процесуалният му представител – адв. П., заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна „ДИЕМ И СИЕ” ООД в съдебно заседание се представлява от адв. Петкова, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         От събраните пред въззивната инстанция доказателства, съдът установи следното:

От представеното удостоверение № 16376/03.09.2013 г. на ОД на МВР – Сливен се установи, че в ОД на МВР - Сливен е образувано досъдебно производство № 1044/2013 г. срещу неизвестен извършител по повод подадена тъжба от М. М. срещу З. Г..

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в законен срок от лице с правен интерес. Съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

         По делото е предявен иск с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ за присъждане на неплатено трудово възнаграждение. За уважаването му е било необходимо ищецът да докаже факта на съществуване на трудово правоотношение, факта на полагане на труд по това правоотношение и незаплащане на дължимото трудово възнаграждение от страна на работодателя. Няма спор между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, полагал е труд през процесния период м. август и м. септември 2012 г., но недоказан остава фактът, че не му е било заплатено трудово възнаграждение. По делото е представена разчетно-платежна ведомост за м. август 2012 г. и за м. септември 2012 г., по която е отразено, че въззивникът М. е получил трудово възнаграждение дължимо за съответния месец и е положен негов подпис. Представената по делото разплащателна ведомост не е била оспорена своевременно от процесуалния представител на ищеца и тъй като и към настоящия момент липсват доказателства за това, че подписът положен за М. не е положен от него, следва да се приеме, че въззивникът се е подписал за това, че е получил трудово възнаграждение. В този смисъл е и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е заключило, че трудовото възнаграждение е изплатено и не се дължи за претендираните месеци. С оглед на изложеното единственият извод, който може да бъде направен е, че предявеният иск по чл. 245 ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месеците август и септември 2012 г. е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         С оглед изхода на делото следва на въззиваемата страна да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 417/14.03.2013г. по гр.д. №5595/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         ОСЪЖДА М.В.М.,*** да заплати по сметка на „ДИЕМ И СИЕ” ООД със седалище и адрес на управление ГР.С., ж.к. „С.З.” № *, ап. *, представлявано от З. П. Г. сумата от 300.00 лв. /триста лева/, възнаграждение за един адвокат на въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.