Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 245

гр. Сливен 10.10.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   мл.с.           КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 395 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  гр.С., депозирана чрез пълномощник и насочена против Решение № 77/04.06.2013г. по гр.д. № 1595/2012г. на СлРС.

С атакувания съдебен акт съдът отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  гр.С. за признаване на установено по отношение на ответника Х.С.С. ***, че последния дължи на ищцовото дружество  сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 208/03.02.2012г. по ч.гр.д. № 427/2012г. по описа на СлРС, а именно сума в размер на 811,92 лв.- главница за доставена и консумирана питейна вода за периода 31.10.2011г.- 31.10.2011г. в обект с административен адрес гр.С., кв.”С.К.”, бл.*, вх.*, ап.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2012г. до окончателното изплащане, обезщетение за забавено изпълнение към 05.01.2012г. в размер на  7,73 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 26,50 лв.

С решението ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника и деловодни разноски в размер на 300,00 лв.

Въззивното дружество намира постановеното решение за материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което го обжалва изцяло. По делото било безспорно, че ответника е потребител на въззивното дружество, установени били и количествата доставена, съответно отведена вода, както и отчитането на тези количества по периоди. Съдът приел, че количествата вода се претендирали за апартамент с № 5, докато по делото се установило, че такова жилище няма. На негово място били обособени две отделни жилища с №№ 17 и 18.

Въззивникът твърди, че всъщност съществуващите преди това водомери в жилище с № 5 са останали на местата си, където били първоначално монтирани. По-късно след обособяването на две отделни жилища от ап.№ 5 тези водомери останали съответно в двата ново обособени имота.  Тези обстоятелства били установени и не се оспорвали от въззивното дружество. Освен това не било спорно и, че през определен период от време въззиваемия е бил собственик на имота. Правните изводи на съда били неправилни, тъй като съда приел, че след като били обособени два отделни имота с нови идентификатори, не следвало дружеството да претендира суми за първоначално съществуващото жилище – ап.№5, което според съда от даден момент не съществувало.. Твърди се, че няма как въззивното дружество да установи административното обособяване на нови два имота, освен ако самия потребител не го уведоми и не подаде съответните заявления и декларации, като представи необходимите документи. Отделно от това въззивното дружество счита, че това обстоятелство не било от значение за изхода на спора и не водело до неоснователност на претенцията. В имота съществували два монтирани водомера. Ответника сам твърдял, че когато закупил имота били заплатени всички разходи за вода на предишния собственик. По-късно, когато К.П. закупила и втория обособен имот от въззиваемия е поискала да бъде извършен отчет на водомера, като в присъствието на инспектор било отчетено количеството изразходена вода, като разликата от последния извършен отчет е количеството питейна вода, чиято стойност се претендирала. През периода, в който въззиваемия бил собственик на имота не е бил осигуряван достъп за извършване на ежемесечни отчети и след отчитането на водомера по желание на новия собственик П. било установено количеството консумирана питейна вода. Възражението направено с отговора на исковата молба, че това количество било много голямо и нереално било неоснователно, тъй като в имота били извършвани строително ремонтни работи и не било нормално да няма никаква консумация на вода. Счита се още, че количествата вода били установени точно и коректно, поради което исковете следвало да бъдат уважени.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответната по жалбата страна  е подаден.

Въззиваемият Х.С. намира същата за неоснователна. Установено било от писмените и гласни доказателства, че от 16.02.2011г. същият придобил собствеността върху процесния имот – ап. № 5, който впоследствие бил преустроен на два по-малки апартамента. Процесният апартамент за който се претендирала сумата от 811,92 лв. от 17.05.2011г.  не бил собственост на въззиваемия и за месец октомври 2011г. същия нямал качеството потребител на питейна вода за този обект. Правилно съдът приел, че ищцовото дружество не доказало на кой от двата водомера в ново обособените два имота се отчетени показанията за питейна вода. Съдейки от показанията на свидетелите на ищеца дори и да се приеме, че тези кубици вода са отчетени на водомера на новообразувания имот с идентификатор 67338.524.1.17 за месец октомври 2011г. – то няма как да се дължи претендираната сума, тъй като този имот вече не е бил собственост на въззиваемия.

Иска се потвърждаване на постановеното от СлРС решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

С въззивната жалба, както и с отговора страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена в срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.  

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Сливенски окръжен съд като обсъди доводите на страните и извърши анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество- въззивник в настоящото производство предявило положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 427/2012г. по описа на СлРС и приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на водоснабдителното дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответника - въззиваем питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/, както и иск по чл.86 ЗЗД.

По делото не се спори между страните, че въззивното дружество е предоставяло ВиК услуги до недвижим имот - жилище, находящ се в гр.С., кв.”С.К.”, бл.*, вх.*, ап.*. Спорното е кой се явява потребител на тези ВиК услуги и съответно дължи исковата сума за процесния исков период, с оглед промяната в собствеността на имота- апартамент.

Установява се от нотариален акт № 103, том І, рег.№ 1023, дело № 71/2011г. на нотариус с рег.№ 123 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, че на 16.02.2011г. въззиваемият Х.С. закупил от Д.Д. процесния недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.524.154.1.5 по кадастралната карта на гр.С., с предназначение жилище- апартамент, със ЗП 96,05 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, трапезария и сервизни помещения, при подробно описани в акта граници, ведно с избено помещение № 5.

Три месеца по-късно на 17.05.2011г. въззиваемият С. прехвърлил собствеността върху част от гореописания жилищен обект на лицето К.П. / арг. от НА № 102, том І, рег.№ 1545, дело № 137 от 2011г. на нотариус с рег.№ 524 на Нотариалната камара и район на действие СлРС – л.14 от делото/. Прехвърленият имот е описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.524.154.1.17, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.524.154 по кадастралната карта на гр.С. с предназначение жилище- апартамент с административен адрес гр.С., кв.”С.К.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* със ЗП 54,26 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, две тераси и санитарен възел, брой нива на обекта 1, стар идентификатор 67338.524.154.1.5.

На 23.05.2011г. комисия, състояща се от двама служители на въззивното дружество съставила констативен протокол, във връзка с откриване на нова партида за вода на потребителя К.П. – лицето закупило част от процесното жилище. Отразената констатация в този протокол е, че в жилището има един водомер с фабричен № 103143, пломба № 22608 с показание 0893.

На 06.10.2011г. въззиваемият С. продал отново на лицето К.П. и останалата обособена част от първоначалния имот /апартамент/, а именно:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.524.154.1.18, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.524.154 по кадастралната карта на гр.С. с предназначение жилище- апартамент с административен адрес гр.С., кв.”С.К.”, бл.*, вх.*, ет.*, апартамент 5* / пети звезда/, със застроена площ 41,79 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, стая и сервизни помещения, брой нива на обекта – 1, стар идентификатор 67338.524.154.1.5.-/арг. от НА №98, том ІІ, рег.№ 2577, дело № 235/2011г. на нотариус с рег.№ 524 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие СлРС – л.22 от делото/.

На 12.10.2011г. комисия, състояща се от двама служители на въззивното дружество съставила констативен протокол, в който били засечени вече и двата водомера, съществували  в жилището в първоначалното му състояние, преди обособяването му на два по-малки апартамента. Отразено е, че първи водомер с фабричен № 103143 и пломба № 22608 бил с показание 0895 куб.м.вода, а втория водомер с фабричен № 046328 и пломба № 47362 бил с показание 0782 куб.м. вода.

По делото е представен и карнет за отчитането на водата от инкасатор за обект 18416, участък 26. В карнета са посочени две имена, първото – Г.Р.Р. и второто на въззиваемия в производството Х.С.С.. В карнета са вписани два водомера – съответно пореден номер 1-Б, с номер 040328 и начално показание 384 и пореден номер 2 І с номер 103143 и начално показание 888. Видно от карнета водомерите не са били отчитани от месец септември 2010г., тъй като липсва въведена информация за отчитането в кубици консумирана вода, както и подпис на абоната или инкасатора, в случай, че количеството доставена вода е била начислявана служебно. На 01.04.2011г. е отбелязано за единия водомер – „ремонт от два месеца”, а за другия показание 0893. През следващия месец май 2011г. в карнета са вписани показания 778  за първия водомер, а за втория 899. Следващото отбелязване в карнета е на 03.10.2011г., като е вписано показание за първия водомер 782 , а за втория водомер не е вписано никакво показание.

В хода на производството пред районен съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Динкова, Г. и Т..

От показанията на първата свидетелка се установява, че въззиваемият С. извършил ремонт в закупения от него апартамент, като го обособил на две по-малки жилища, които последователно продал. В тази част съдът кредитира показанията, тъй като те кореспондират с твърденията и на двете страни по спора, както и се потвърждават от представените писмени доказателства. В останалата част, в която свидетелката обяснява, че е платила лично суми за вода около 2000 лв., както и че е освободила жилището от запор,  съдът не кредитира. В тази част показанията не съответстват на твърденията на самия въззиваем, който в отговора на исковата молба посочил, че бившия собственик заплатил разходите за вода, след което сделката била изповядана. Освен това страната би могла да представи писмени доказателства в тази насока- платежни документи, за платените от  свидетелката Динкова суми, доколкото същата заявила, че след заплащането от нейна страна получила от ВиК „ много дълга бележка”, както и писмено доказателство за наложен, респ.отменен запор.

От показанията на свидетеля  Т. се установяват обстоятелствата около съставянето на двата констативни протокола и отразените в тях констатации, а именно, че апартамента е обособен в два по-малки такива. През месец юни бил засечен водомера на жилището, което се намирало насреща от общата за двете по-малки жилища входна врата, който измервал водата в банята и кухнята. В това жилище е имало само тоалетна, която била обособена и като баня. По-късно през месец октомври била засечена водата вече и на двата водомера в обособените две по-малки  жилища.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т., тъй като са логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират с писмените доказателства – 2 бр. констативни протоколи.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че за първи път отчел водомерите в процесното жилище през месец октомври 2011г. Преди това показанията от  тези водомери се отчитали от друг служител на ВиК, като вписванията в карнета срещу месеците април и май 2011г. били направени от служителя, засичал преди него.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те кореспондират с останалите събрани  доказателства по делото.

Приетото за установено, обуславя следните правни изводи:

По принцип отношенията свързани с предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите и потребителите на такива услуги се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК Сливен”, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, публикувани във в-к „Пари”, бр.150/04.08.2006г. и във в-к „Сливенски новини”, бр.31/04-10.08.2006г. Съгласно чл.8, ал.3 от първия посочен подзаконов нормативен акт, общите условия влизат в сила за потребителите в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник, т.е. горепосочените общи условия касаят отношенията между страните в настоящия правен спор.

Съгласно разпоредбата на чл.8, т.6  ОУ ВиК Сливен, ВиК операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в ОУ и да издава фактури за дължимите суми. Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат в конкретния казус за период не по-дълъг от три месеца – чл.21, ал.1, т.2 ОУ, а отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер – чл.21, ал.2 ОУ. В междинните периоди между два отчета ВиК оператора ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, а след отчитане показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление – чл.21, ал.3 ОУ.

В конкретния правен казус въззивното дружество не е спазило собствените си правила и процедури по отчитане на водомерите в процесното жилище. Видно от карнета, представен от въззивното дружество такова отчитане в процесния апартамент не е отбелязвано от месец септември 2010г. Неоснователно е твърдението на въззивното дружество, че в апартамента не е осигуряван достъп за извършване на ежемесечни отчети. Това обстоятелство не е било констатирано по надлежния ред – чл.22 ОУ чрез съставяне на констативен протокол за отказ на абоната. Освен това както вече се посочи водоснабдителното дружество следва да начислява ежемесечно суми, дори и когато не е извършило отчитане на водомерите, като начислява количество по средния месечен разход от предходните два отчета, т.нар. служебно начисляване.

 Установи се в процеса, че първото по карнета и изглежда единствено отчитане в процесния апартамент е извършено едва през месец октомври 2011г., като е вписано показание 782. Това е станало следствие на извършения отчет по молба на новия собственик на жилището – П.. Същите показания са вписани в карнета и следващия месец – ноември 2011г., като е добавено 398 куб.м. вода. След съставянето на първия констативен протокол през месец юни 2011г. в карнета не е отбелязвано показание за този водомер, а след това през месец ноември 2011г. са вписани показания и за двата водомера на партидата на въззиваемия, въпреки, че той не е бил вече собственик и ползвател на услугите на ВиК Сливен - по единия от водомерите от 17.05.2011г., когато е прехвърлил собствеността върху първото обособено жилище, а относно втория водомер от 06.10.2011г.

Всъщност начислената по фактура № 4257287/31.10.2011г. искова сума касае водомер с  № 16328 и административен адрес, като този на първоначално закупеното от въззиваемия С. жилище, обособено по-късно на две по –малки такива. Нито в карнета, нито в констативния  протокол от 12.10.2011г. съществува  водомер под този номер. В първия посочен документ фигурира  водомер с № 040328, а във втория водомер с № 046328.

Въззивното дружество не доказа по безспорен начин претендираната сума да е начислена за доставена, респ.консумирана питейна вода на водомер, принадлежащ на въззиваемия, респ. в неговото жилище. Не доказа по какъв начин се формира исковата сума за претендирания период. Дори и хипотетично да се приеме, че доставяната вода е от водомера, находящ се в жилището, продадено на 06.10.2011г., и че тази вода редовно е отчитана от инкасатор, то въззиваемия няма как да дължи исковата сума, тъй като той е бил собственик, респ. потребител на ВиК услугите единствено първите пет дни от месец октомври. Следва да се отбележи, че въззивното дружество е претендирало исковата сума за период от един ден, като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочен период от 31.10.2011г. до 31.10.2011г., съответно заповедта по чл.410 ГПК е издадена за същия период. Следователно и исковия период касае период от един ден – 31.10.2011г., доколкото  с установителния иск по чл.422 ГПК кредитора предявява иск за установяване на вземането си, чиито предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед за изпълнение. В този период обаче въззиваемия не е бил абонат – потребител на ВиК услуги в процесното жилище.

С оглед изложеното, съдът намира, че ВиК оператора  не е доказал спазването на собствените си правила и процедури по отчитане на водомерите, а оттам и начисление на сметките на потребителите, определени от ОУ на ВиК Сливен. Въззивното дружество не доказа основанието и размера на предявения иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен.

При тези правни изводи обжалваното решение бива потвърдено.

С оглед изхода на правния спор въззивното дружество следва да заплати на въззиваемия С. деловодни разноски за производството пред въззивната съдебна инстанция. Същият е направил разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 200,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 1787/10.07.2013г.

Решението, предвид цената на предявената претенция под 5 000 лв. е  окончателно.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 77/04.06.2013г., постановено по гр.д. № 1595/2012г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване  и канализация-Сливен” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.с.” № *, представлявано от законния представител – управител П. М. ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.С.,*** със съдебен адрес ул.”Г.С.Р.” № * чрез адв. Е.П.,   сума в размер на 200.00 лв./ двеста лева/, деловодни разноски.

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: