Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 37

 

Сливен, 10.05.2014 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на десети април  през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………К.И.…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………..…гр.дело № 397  по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази:

         

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Ищецът  „Бул - Гейт“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 12.11.2012 г. ответникът Община – Сливен предявила пред АС при БТПТ срещу него и солидарно срещу ответника „Хохтийф Канстракшън“АГ, два обективни съединени иска за осъждането им да заплатят сумата 2 248 307,52 евро, представляваща стойност на необходимите разходи за поправка на извършени от ответниците СМР по договорно споразумение за строителство и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Сливен от 14.05.2009 г.; сумата 297 354,64 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на некачествено изпълнение на строителните работи по същото споразумение. По предявените искове било образувано м.а.д. № 36/2012 г. по описа на АС при БТПТ. За да организира защитата си твърди, че сключил с Адвокатско дружество „Д., Михалева, Неделчев и Ко“, Булстат 175456983, представлявано от адвокат Д. И. Д. споразумение за правни услуги, с което дружеството приело да извърши всички правни и фактически действия осигуряващи успешната защита в хода на висящото арбитражно производство срещу възнаграждение в размер на 45 000.00 лв. На 22.02.2013 г. консултантът издал фактура № 1093/22.02.2013 г.  за цялата договорена сума и ищецът извършил плащане по нея на 17.04.2013 г. в пълен размер. В изпълнение на задълженията си по договора консултантът изготвил отговор на исковата молба и на 28.12.2013 г. депозирал насрещен иск с цена 120 974,43 лева.  В отговора било направено възражение за липса на компетентност на АС при БТПП да разгледа спора. Със свое определение от 15.04.2013 г.  състав на АС при БТПП прекратил производството  по м.а.д. № 36/2012 г. поради липса на компетентност. Твърди че определенията на арбитражните съдилища не са измежду посочените в чл. 404 от ГПК изпълнителни основания и по тази причина не присъждат разноски на страните в случай че крайният им акт е определение.  Твърди че не е налице ред за присъждане на направените по делото разноски в случай на прекратяване на същото поради липса на компетентност, поради което не му били присъдени направените разноски в размер на 45 000.00 лв. Твърди че с предявяването на исковете ответникът е осъществил състава на непозволено увреждане като чрез деянието си  - подаване на исковата молба, което е противоправно – не се е съобразил с правните норми установени в действащото законодателство и причинил вредоносните последици изразяващи се в заплащането на сумата 45 000.00лв. претърпяна загуба. Счита че е налице причинно следствена връзка като деянието, а именно подаването на исковата молба, закономерно води до настъпване на вредоносните последици. Счита също така, че е налице вина презюмирана от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. С оглед изложеното моли съда да постанови решение , с което осъди ответника да му заплати сумата 45 000.00 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице условията на чл. 45 от ЗЗД и не са доказани предпоставките за ангажиране на неговата отговорност. Счита че липсва виновно поведение на ответника доколкото същият добросъвестно е упражнил правото си на иск. Оспорва представеното споразумение от 04.02.2013 г. като твърди, че същото е създадено за целите на настоящото производство. Твърди че разноски не следва да се присъждат, тъй като същите са изплатени след приключване на производството пред АС при БТПП. Твърди също така, че уговореното възнаграждение е прекомерно и моли предявеният иск да бъде отхвърлен или производството по делото да бъде прекратено, като претендира разноски.

В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли производството да бъде прекратено или алтернативно искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.11.2012 г.  Община – Сливен предявила срещу „Бул - Гейт“ ЕООД и „Хохтийф Канстракшън“АД в качеството им на членове на ГД „Хидросистеми“ искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата 2 248 307,52 евро, представляващи разходите необходими за поправка на извършените СМР от ответниците – изпълнители по договорно споразумение от 14.05.2009 г. и сума в размер на 297 354,64 евро, представляваща обезщетение за претърпени от възложителя вреди в резултат на некачествено изпълнение на работата от ответниците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите. По исковата молба било образувано м.а.д. № 36/2012 г. по описа на АС при БТПП. Ответникът „Бул - Гейт“ ЕООД е депозирал писмен отговор на 08.02.2013 г., в който е оспорил компетентността на АС при БТПП да разгледа спора и е поискал производството да бъде прекратено. Отговорът е подаден от адв. М.Р.. Подаден е и отговор от 28.02.2013 г. изготвен от адв. М.Р. и адв.Д. Д..  Представено е пълномощно, с което„Бул - Гейт“ ЕООД упълномощава адвокатско дружество “Д., Михалева, Неделчев и Ко“ да го представлява по м.а.д. № 36/2012 г.  В този отговор са претендирани направените разноски, като към отговора не са представени доказателства за размера им.

С определение от 15.04.2013 г. производството по м.а.д. № 36/2012 г. по описа на АС при БТПП е прекратено поради липса на компетентност на този съд да разгледа спора. В мотивите на определението е коментиран въпросът за внесената арбитражна такса, но не е коментирано искането на  ответника „Бул - Гейт“ ЕООД за присъждане на разноски.

На 04.02.2013 г. между „Бул - Гейт“ ЕООД и Адвокатско дружество “Д., Михалева, Неделчев и Ко“ бил сключен договор за  предоставяне  на услуги, представляващи всички необходими правни и фактически действия, осигуряващи успешната защита на възложителя в хода на висящото арбитражно производство по м.а.д. № 36/2012 г. по описа на АС при БТПП. Било уговорено възнаграждение в размер на 45 000.00 лв. без ДДС, платимо в 3 дневен срок от издаване на фактура. На 22.02.2013 г. адвокатско дружество „ Д., Михалева Неделчев и Ко“ издало фактура № 1093/22.02.2013 г. за сумата  45 000.00 лв. без ДДС и съответно 54 000.00 лв. с ДДС. В месеца на издаване на фактурата счетоводният запис е отразен в дневника за продажби и е начислено ДДС.  Плащане по фактурата е извършено с платежно нареждане от 17.04.2013 г. за цялата сума по фактурата. Плащането е отразено счетоводно от получателя на сумата.

Горните фактически констатации съдът прие за установени от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на извършената съдебно–икономическа експертиза. Ответникът е оспорил датата на представеното споразумение за правни услуги от 04.02.2013 г. Съдът намира с оглед всички представени доказателства, че действително представеното споразумение няма достоверна дата, която може да се противопостави на ответника, но с оглед издадената въз основа на него фактура №1093/22.02.2013 г.  може да се приеме, че същото е съставено най-късно на 22.02.2013 г. Датата на представената фактура съдът приема за достоверна с оглед обстоятелството, че в заключението си вещото лице е констатирало, че тази фактура е отразена в счетоводството на адвокатското дружество в същия месец и за сумите по фактурата е подадена справка-декларация в НАП.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Същият е неоснователен и недоказан.

Ответната страна е направила възражение, че предявеният иск е недопустим. Съдът намира че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иска, доколкото ищецът разполага с процесуална дееспособност, твърди свое право, има интерес от предявения иск, който се предполага, тъй като се касае за осъдителен иск. Липсват процесуални пречки за предявяването му. Ищецът твърди че има право на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане т.е. претенция е допустима.

Разгледан по съществото си искът е неоснователен. Не се налице предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Отговорността за разноски е различна от тази за непозволено увреждане. Отговорността за разноски в арбитражното производство е уредена по аналогичен начин с тази в гражданското производство пред държавните съдилища по ГПК. Тя е функция на изхода на правния спор и може да се ангажира и реализира само в същото производство, в което са направени разноските.  Тя произтича от процесуалните норми по които се разглежда спора ( в случая Правилник за Ас при БТПП и Тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела, които се разглеждат от АС при БТПП ).

За ищеца е налице друг ред по който следва да претендира направените в арбитражното производство разноски при неговото прекратяване.  Такъв ред е предвиден  в §8 ал.2 от Тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела, които се разглеждат от АС при БТПП (Приета от Изпълнителния съвет на БТПП с Решение № 47/3-2002 от 29 януари 2002 г., допълнена и изменена с Решение № 85/20-2007 от 24 август 2007 г., в сила от 1 септември 2007 г.допълнена и изменена с Решение на ИС на БТПП № 67/21-2011 г. от 15.11.2011 г., в сила от 01.01.2012 година, публ. на сайта на БТПП). Тази разпоредба предвижда правото на ответника на присъждане на разноски при прекратяване на производството. Не е конкретизирано на какво основание следва да бъде прекратено производството, което води до извода че и при прекратяване на производството поради некомпетентност на спора на арбитражния съд, на изправната страна следва да се присъдят разноски. Ищецът е направил искане пред АС при БТПП за присъждане на разноски. Произнасяне по искането му от компетентния орган липсва, но същия е могъл да поиска допълване на постановеното определение на основание чл. 45 ал.2 т.3 във вр. чл. 43 от Правилника на АС при БТПП, който е нормативния акт съдържащ процесуални норми касаещи процедурата по разглеждането на споровете пред АС. В чл. 47 ал.1 от Правилника е посочено че Тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела, които се разглеждат от АС при БТПП е неразделна част от този правилник т.е. разпоредите в същата уреждат процедурата по присъждането на направените в производството разноски на страните.

Присъждането на направените разноски по реда на чл. 45 от ЗЗД е недопустимо тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба за уважаване на иска. Не е нелице противоправно поведение на ответната страна, която с действието си –предявяване на иск,  е упражнила свое право –пред АС при БТПП по установения ред. В случаите когато това  право се отрича с акт на решаващия орган (независимо дали е на съдебната или арбитражна институция)  е предвиден ред за реализиране на отговорността за направените разноски, който е неразделна част от самото производство и това право може да се упражни само в това производство, а не и извън него, чрез иск за вреди.

По изложените съображения и тъй като не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на производството на ответника се дължат направените разноски в размер на 1 850лв.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“Д.*-*, със съд. адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ №*, чрез адв.Д.срещу Община Сливен, гр. С., бул. „Ц.О.“ № *, иск за присъждане на сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на предявяване на искове пред АС при БТПП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“Д.*-*, със съд. адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ №*, чрез адв.Д. да заплати на Община Сливен, гр. С., бул. „Ц. О.“ № *, направените разноски в размер на 1 850лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :