Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 02.10.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на втори октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                     мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 399 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 303/25.04.2013г. по гр.д. № 4474/12г. на СлРС, с което е осъдена Община Сливен да заплати на ЗК „Уника” АД, гр. София наоснование чл. 213 ал. 1 от КЗ главница в размер на 62 лв., представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 20.09.2012г. до окончателното изплащане и сумата 43 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, претенцията е отхвърлена над присъдените 62 лв. до пълния й размер като неоснователна и ищецът е осъден да заплати 136 лв. на ответника разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивникът  – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в отхвърлителната част, като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че РС е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а ги е разглеждал избирателно и частично.  Заявява, че първоинстанционният съд е поставил мотивите си само върху заключението на вещото лице и протокола за ПТП, а е игнорирал представените и неоспорени опис на щети, допълнителен опис и фактури. Твърди, че макар протокола за ПТП да има материална доказателствена сила, в него има констатации относно видимите щети, които длъжностното лице може да установи само при повърхностен външен оглед, но то няма нито компетентност нито задължение да прави на място разкомплектоване и оглед на частите на МПС, поради което този протокол е непълно доказателствено средство. Също така въззивникът се оплаква, че съдът е приел заключение на вещо лице, което е надхвърлило правомощията си и е правил селекция и оценка на събраните от съда доказателства, освен това изводите му също са формирани само на базата на протокола за ПТП. На последно място счита, че съдът не се е съобразил със задължителната практика относно задължението на застрахователя да обезщети застрахования в рамките на действителната пазарна стойност на причинените щети, без да прилага обезценка, а липсват данни в случая изплатеното такова да я надвишава. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в атакуваната част и да постанови ново, с което уважи иска изцяло, както е предявен. Не са претендирани разноски.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата, моли тя да бъде уважена и претендира разноски.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, подадено е писмено становище от пълномощник по чл. 32 т. 3 от ГПк, който оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната част. Няма искане за присъждане на разноски.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ответникът е осъден на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата 62 лв. представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС”, сключена със собственика на увреденото при ПТП правозно средство, заедно с обезщетение за забава върху него от предявяването на иска. С влизане в сила на решението е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 213 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на пряк причинител на вредата за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка “Каско”, изплатено от ищцовото дружество-застраховател на увреденото и застраховано от него лице до посочения размер.

Правният спор във въззивното производство се свежда до размера на дължимата от ответната община сума, тоест – до обема и съдържанието на суброгационното вземане по чл. 213 ал. 1 от КЗ на ищеца.

Аргументите на първоинстанционния съд да отхвърли иска над посочения размер до пълния претендиран е, че действителният размер на вредата, съобразно заключението на вещото лице и протокола за ПТП, е стойността само на увредената предна джанта.

Настоящият въззивен състав не споделя този извод.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите възниква по силата на законовата норма на чл. 213 ал. 1 от КЗ, обуславя се от деликтното правоотношение мужду последните двама и предпоставка за упражняването му е осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.

В настоящия случай видът на вредата се установява чрез няколко източника, като протоколът за ПТП е само един от тях. В него е посочена вреда „деформация на предна дясна джанта”, но това е видимото увреждане, възприето от служителя на МВР, който нито има компетентността, нито задължението да извършва обстоен оглед и проверка на автомобила. Застрахователят е извършил, чрез специалисти, два огледа, като освен външно забележимата деформация на предната дясна джанта, след разкомплектоване в сервиз, е констатирал увреждане на предния десен амортисьор. В протокола е посочено, че има повреда в окачването, той не е оспорен от страна на ответника и материалната му доказателствена сила не е разколебана.

Не може да се приеме, че вредата подлежаща на възстановяване е само тази на джантата, а останалите заплатени от застрахователя увреждания не били причинени от ПТП-то, поради което претенцията за връщането им е неоснователна.

Автомобилът не е една цяла, хомогенна вещ, нито чисто механичен сбор от детайли. Представлява сложен механизъм, съставен от отделни части, като функционирането на целия автомобил е обусловено от работата на всяка една от системите му, която пък зависи от изправността на всички елементи, от които се състои.

Елемент на ходовата част на автомобила е предното окачване, а джантата и амортисьорът, който е свързан с вътрешната й част, са елементи от окачването. Те са свързани технически по такъв начин, че всеки удар по колелото се предава на всички части от механизма на предното окачване и повредата на някой от тях рефлектира върху цялата ходова част, тоест – препятства нормалното движение на автомобила. Те не могат да се разглеждат отделно и независимо, тъй като разумът на закона, изразен чрез правната норма, изисква обезщетяване на  вредата, а в светлината на изложеното вредата се изразява не просто във физическото деформиране на автомобилната част „джанта”, а в повреда на целия механизъм, от който тя е съставна част, което прави опасно и затруднява движението на автомобила – тоест - пречи на нормалното ползване на цялата вещ по естественото й предназначение.

Следователно, независимо, че при външния оглед е констатирана само повреда на джантата, щом при повторния оглед /както се посочи – с неспорени констатации/ са установени дефекти в предното окачване, а тази система се състои от няколко свързани елемента, то за да се възстанови нормалното функциониране на тази система, следва да се ремонтират всички необходими за това части, тъй като увреждането на джантата е довело до увреждане на цялата ходова част, както е посочило и вещото лице в заключението си. Няма съмнение, че така отстранените увреждания се вписват в механизма на ПТП, описан от експерта.

Ищецът-застраховател, след като е установил пълния размер на вредата, причинена при ПТП, е заплатил на застрахованото увредено лице стойността й, включваща части и труд. Доколкото не се установява сумата да надхвърля рамките на действителната пазарна стойност на щетите, той има право да търси в пълен размер връщането й от ответника-причинител, щом тя е в рамките на уговорената в договора застрахователна сума и е изчислене към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Поради това регресният иск на застрахователя е доказан и се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния размер на заплатеното от него  обезщетение на увреденото лице по имуществената застраховка “Каско на МПС” – 420, 79 лв.

Като го е уважил частично, първоинстанционният съд е постановил в отхвърлителната му част неправилно решение, което следва да бъде отменено в нея. Въззивният съд следва да постанови ново, с което уважи иска и за разликата до пълния му размер, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на ответника-въззиваем и той следва да понесе своите и заплати тези на насрещната страна за двете инстанции. Решението на РС  следва да се отмени по отношение на присъдените в тежест на ищеца разноски от 118, 88 лв., както и да му се присъди разликата над 105, 72 лв. до пълния размер на направените от него разноски, възлизаща на 174, 28лв. За тази инстанция въззиваемият следва да заплати разноските на въззивника в размер на 205 лв. за д.т. и адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 303/25.04.2013г. по гр.д. № 4474/12г. на СлРС в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от ЗК „УНИКА” АД, гр. СОФИЯ еик 040451865, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „К. С.”, ул. „Ю.*-* против ОБЩИНА СЛИВЕН Булстат 000590654 иск за заплащане на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ на изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по сключен  договор за застраховка “Каско на МПС”  за сумата над 62 лв. до пълния размер от 420, 79 лв. заедно с лихвата за забава от 20.09.12г. до окончателното изплащане, както и относно присъдените на Община Сливен разноски по делото в размер на 118, 88 лв., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗК „УНИКА” АД, гр. СОФИЯ еик 040451865, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, р-н „К.с.”, ул. „Ю.*-*  на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ,  сумата 358, 79 лв., представляваща разликата от присъдените 62 лв. до пълния размер на изплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение от 420, 79 лв. по договор за застраховка “Каско на МПС”, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба на 20.09.2012г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЗК „Уника” АД, гр. София направените разноски по делото както следва – още 174, 28 лв. за първоинстанционното и 205 лв. за въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под  5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: