Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 242

 

гр. Сливен,  10.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 400  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 302/25.04.2013 г. по гр.д. № 4702/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Община Сливен с адрес гр. С., ул. „Ц. О.” № * да заплати на ЗК „УНИКА” АД с ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление гр. С., район „К. с.”, ул. „Ю.” № * на основание на чл. 213 ал. 1 от КЗ главница в размер на 114 лв. представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка КАСКО на МПС ведно със законната лихва считано от 01.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 59 лв. представляваща разноски по делото съобразно съобразно уважения размер на иска, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер, като неоснователен.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца – застрахователната компания, в която жалба се твърди, че решението е неправилно в неговата отхвърлителна част. Районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, а ги е обсъждал избирателно и частично. Кредитирал е заключението на вещото лице, а е игнорирал и не е обсъдил приетите и неоспорени доказателства – опис на щетите на автомобила, фактури на сервиза за извършени ремонтни работи, решение за плащането по представени фактури и РКО за платено обезщетение. Така съдът е установил неправилна фактическа обстановка и е достигнал до неправилни правни изводи. Протокола за ПТП има материална доказателствена сила, но длъжностното лице, което го е съставило, не може да извърши на място разкомплектоване на МПС, за да установи дефекти на възли, части и агрегати от тях, които не са видими при обикновен оглед. Освен това, експертът си е позволил да прави оценка на приетите от съда писмени доказателства, като е игнорирал направения опис на щетите и фактурите на сервиза. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск и да се постанови нов съдебен акт с който да бъде уважено изцяло претенцията.

          В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призовани, се явява  представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

   Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. Като се е съобразил с това, съдът е постановил напълно обоснован и законосъобразен акт. Експертизата не страда от пороци, така както се твърди в жалбата. В случая вещото лице не е коментирало доказателства, а обстоятелствата, посочени в тях и доколко те са относими към причинените щети във връзка с механизма на причиняването им.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение по отношение на присъдената издръжка. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/25.04.2013 г. по гр.д. № 4702/2012 г. на Сливенския районен съд.      

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: