Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 282

 

гр. Сливен,  13.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 401  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от всеки от ответниците в първоинстанционното производство.

 

С първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, ведно с построените в имота сгради с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., при следните квоти от правото на собственост – 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор 67338.518.181 и 7/8 ид.ч. и от построените в имота сгради с идентификатори 67338.518.181.1 и 67338.518.181.3 за Н.Д.П. и по 1/16 ид.ч. от сградите и по 1/32 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място за П.С.П. и Л.С.П..

        

         Въззивното производство е второ, след като с решение № 114/08.05.2013 по в.гр.дело № 202/2013г. на СлОС е обезсилено първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС, в частта, с която е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, при следните квоти от правото на собственост – 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор 67338.518.181 за Н.Д.П. и по 1/32 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място за П.С.П. и Л.С.П., като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. Със същото решение съдът е върнал гр. д. №1068/12г. по описа на СлРС на Сливенски районен съд за допълване на решението и произнасяне по направеното искане за допускане на съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на  сграда с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., ведно с припадащите се към двете сгради части от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, при законовите квоти от правото на собственост, като е дал указания след изтичане на срока по чл. 250 ал. 3 от ГПК делото, ведно с първоначалните въззивните жалби и постъпилите такива против допълнителното решение, да се администрира повторно до СлОС. С решението е прекратено производството по въззивно гр.д. № 202/2013г. по описа на СлОС по отношение на въззивните жалбите на Л.С.П. и П.С.П. в частите, с които се атакува първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС, в частта, с която е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на    сграда с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., построени в имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, при следните квоти от правото на собственост –7/8 ид.ч. и от сградите с идентификатори 67338.518.181.1 и 67338.518.181.3 за Н.Д.П. и по 1/16 ид.ч. от сградите за П.С.П. и Л.С.П..

         В изпълнение на указанията на въззивната инстанция районният съд е постановил допълнително решение 0610/ 28.06.2013г. , с което е допълнил първоначалното и е допуснал делба на сградите при определените първоначално квоти за съделителите.

С въззивните си жалби, които са с идентично съдържание, подадени от един и същ процесуален представител, двамата ответници в първоинстанционното производство атакуват изцяло това решение, като считат, че в едната си част то е недопустимо, а в другата – неправилно, като развиват подробни съображения в подкрепа на становището си. С предходното си съдебно решение настоящата инстанция се е произнесла по наведените доводи за недопустимостта на решението.

Във всяка от жалбите се заявява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е счел, че спрямо подадените от ответниците отговори /също с идентично съдържание/ е настъпила преклузия, тъй като са подадени след изтичане на срока по чл. 133 от ГПК, преди провеждане на първото с.з., въпреки, че ответниците изрично са се  позовали на специалните разпоредби на чл 342 и чл. 343 от ГПК. РС повторно е отказал да приеме и обсъди доводите в отговорите им, които са своевременно подадени след поправянето на исковата молба от ищцата и въвеждането на ново фактическо твърдение, като е ползвал същия аргумент. Въззивниците твърдят, че като не се е съобразил с направените възражения във връзка с оспорване действителността на представеното завещателно разпореждане, за накърняване на запазена част и за изтекла придобивна давност, не е събрал доказателства и не ги е обсъдил в мотивите си, първоинстанционният съд е стигнал до погрешни фактически констатации, от които е извел неправилни и незаконосъобразни правни изводи.  Решението е неправилно, тъй като не са взети предвид релевираните от  правоизменящи и правопрепятстващи факти. Поради изложеното молят въззивния съд да го отмени и вместо това се произнесе по същество, като разгледа направените възражения и постанови ново решение, с което допусне делба на сградите при законовите квоти. Правят искане за събиране на нови гласни доказателствени средства от въззивната инстанция. Няма направени претенции за разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивните жалби страна е подала писмен отговор, с който ги оспорва като неоснователни. Развива подробни съображения за липса на процесуални нарушения на първоинстанционния съд и за правилност на постановеното решение. С оглед това моли въззивния съд да не уважава жалбите и постанови решение, с което потвърди атакувания акт. Противопоставя се на събирането на нови гласни доказателства. Не претендира разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 

В с.з.  за въззивниците, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадените жалби.

В с.з. за въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

 

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея обаче правни изводи, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до не законосъобразни правни изводи, поради допуснатото процесуално нарушение. Съдът не е обсъдил възраженията на ответниците, тъй като е приел, че те са преклудирани като не се е съобразил с характера на производството и специалната разпоредба на чл.342 от ГПК.

       

        Първото възражение във въззивната жалба и в отговора още пред районния съд касае наведени доводи за нищожност на завещанието, с което П.В. е завещал на дъщеря си М. П.В. процесния имот. Твърди се, че подписът на завещателя трябва да бъде последен, положен под направените завещателни разпореждания, а от приложеното завещание било видно, че това не е спазено. Твърди се също, че в завещанието е била уговорена възмездност. Тези възражения обаче, се явяват неоснователни. Видно от самото завещание подписът е поставен след завещателните разпоредби на един ред с отбелязването на града и датата. В чл. 25 ал.1 от ЗН е указано изрично само, че подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпоредби. Изискване за датата в текста на закона не се съдържа и това е обяснимо, защото датата не е елемент от завещателните разпореждания, а необходим реквизит на завещанието. От този текст е ясно изискването първо на мястото за означаване на датата, а след това за подписа на завещателя. Въпреки това не е задължително датата да се намира преди подписа, което обаче в случая е така, с оглед на приетото правило да се пише от ляво на дясно. Поради това не може да се приеме за основателно възражението, че подписът на завещанието е поставен преди някое от завещателните разпореждания. Неоснователно е и второто възражение, свързано с възмездност, съдържаща се в завещанието. Коректното граматическо тълкуване сочи, че в случая завещателят е изтъкнал мотивите си, които са го накарали да извърши това разпореждане с имуществото си. Той изрично е посочил, че го завещава на дъщеря си срещу доброто гледане и при която живее и се грижи за него повече от седем години. Не може да се приеме, че в случая е обективирано изявление, свързано с получаване на бъдеща имуществена облага, а по-скоро се касае за проявено добро отношение на наследника приживе към завещателя.

  

На второ място е направено възражение, че със завещателното разпореждане е била накърнена запазената част на двамата въззивници и се иска да бъде намалено завещателното разпореждане, извършено от П.Н.В.. Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания има имуществен характер и може да се предяви от наследниците на този, чиято част е накърнена, тъй като това право е наследимо. По принцип това право се упражнява по два начина чрез иск или чрез възражение, обикновено в делбения процес, както е в конкретния случай. Възможността да се оспори завещателното разпореждане чрез възражение не е изрично посочена в закона, но е призната и е утвърдена от съдебната практика. Безспорно е, че искът за намаляване на завещанието и за възстановяване на запазената част е ограничен със срок и това е срокът на общата пет годишна давност, която за завещанията тече от момента в който заветникът упражни своите права по завещанието. В случая завещанието е било обявено на 17.02.1999 г., а на 20.11.2007 г. ищцата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство. Очевидно е, че това е най-късният момент, в който тя е демонстрирала правата си по завещанието.  Страната обаче не се е противопоставила на искането за възстановяване на запазената част, чрез възражение за изтекла в нейна полза давност, поради което настоящата инстанция следва да изследва дали направени завещателни разпореждания накърняват запазената част на ответниците. За яснота следва да се посочи, че са неоснователни претенциите и на двете страни за придобиване на имота по давност. Не се установи нито един от сънаследниците да е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си. По принцип сънаследник може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в  чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и във фактически действия, насочени към личността на упражняващото фактическата власт лице. В случая всяка от страните през периода след смъртта на общия наследодател е обективирала действия на фактическо въздействие върху имота, което се установява от разпита на двамата свидетели пред настоящата инстанция. Така, след като не се установи никоя от страните да е придобила идеалните части на другата по давност и след като е налице валидно завещание от общия наследодател следва да се изследва, както беше посочено, дали то не накърнява запазената част на наследниците – въззивници.

Общият наследодател на страните е П.Н.В., починал на 20.07.1988г. Безспорно е установено по делото, че тойq като наследник на Н.Т.В. е придобил първоначално ¼ от целия имот, а по-късно, през 1953г., е закупил от друг наследник и негов брат -Х.Н.В. още ¼ от ПИ. По този начин П.В. е станал собственик на половината от терена и собственик на сградите, предмет на сегашната делба. По време на придобиването от Х.Н.В., П.Н.В. е бил в брак с Н.Т.В., която е починала на 01.12.1979г. Съгласно правилата на чл.14 от СК 1968г. /отм./ преживелият съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия съпруг, не получава дял от частта на починалия от общото имущество. Така родените от брака деца - М. П.В. и В.П.П. придобиват по 1/8 ид.ч. от собствеността на сградите. При тази фактология е безспорно, че П.Н.В. е  останал собственик на 6/8 ид.ч. от сградите и не е установено той да има друго имущество. Със завещателното си разпореждане П.В. се разпорежда с имуществото си в полза на едната дъщеря, а именно на М. В., починала на 20.10.1998г. и оставила за наследник ищцата по делото Н.Д.П.. На 06.07.199г. почива и другата дъщеря на П.В. В.П.П., чийто наследници са ответниците по делото П.С.П. и Л.С.П.. Саморъчното завещание на П.Н.В. е обявено на 17.02.1999г. Така ищцата в настоящото производство Н.Д.П. претендира да е собственик на 7/8 ид.ч. от имота 1/8 от нейната майка като наследник на Н. В. и 6/8 от П.В. по завещание, и РС е приел, че делбата трябва да стане при така претендираната квота за съделителката. Този извод обаче е неправилен. Сънаследниците в делбения процес, както беше посочено  по-горе, могат да направят възражение за накърняване на запазената част и след като това възражение е направено своевременно съдът следва да го разгледа. Безспорно е, че запазената част от цялото имуществото на П.Н.В. е 2/3, тъй като има преживели две деца. Следователно запазената част се явява на ½ ид.ч. от целия имот и половината от тази ½ ид.ч. е за наследниците на В.П.. При това положение завещателното разпореждане следва да бъде намалено до 12/48 ид.ч., които се явяват запазена част за двамата ответници. При това положение се променят и квотите на страните, за които е допусната делбата. Ищцата Н.Д.П. следва да получи квота в размер на 30/48 ид.ч. равняващи се на 5/8 ид.ч. от имота, а П.С.П. и Л.С.П. по 9/48 ид.ч. за всеки от тях.

       

        Възивницата е претендирала заплащането на разноски, но липсват доказателства да са направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

       

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

  

 

   ОТМЕНЯ решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/2012г. на Сливенски районен съд и допълнително решение № 610/28.06.2013г. по гр.д. № 1068/2012г. на Сливенски районен съд, като вместо това :

 

   НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 28.05.1987 г., обявено с протокол от 17.02.1999 г. по нот.д. № 603/1987г. на Службата по вписвания при СлРС,  извършено от П.Н.В., починал на 20.07.1988 г., в полза на М. П.В., за собствеността върху стради в поземлен имот, сега идентифицирани като сграда с идентификатор 67338.518.181.1-едноетажна, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 64кв.м., ведно с припадащите се 10,84 %, равняващи се на 85,17кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177 и сграда за обитаване с идентификатор № 67338.518.180.3 на един етаж със застроена площ 11кв.м., ведно с припадащите се 1,73%, равняващи се на 13,62кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177 с 12/48 ид.ч.

 

   ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П.С.П. ЕГН ********** и Л.С.П. ЕГН ********** *** *-* от наследството на П.Н.В., починал на 20.07.1988 г , в размер на 12/48 ид.ч. от поземлен имот сега идентифицирани като сграда с идентификатор 67338.518.181.1-едноетажна, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 64кв.м., ведно с припадащите се 10,84 %, равняващи се на 85,17кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177 и сграда за обитаване с идентификатор № 67338.518.180.3 на един етаж със застроена площ 11кв.м., ведно с припадащите се 1,73%, равняващи се на 13,62кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177.

 

 

ДОПУСКА съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, П.С.П. ЕГН ********** и Л.С.П. ЕГН ********** *** 10-Б-6 по отношение на следния недвижим имот, а именно сграда с идентификатор 67338.518.181.1-едноетажна, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 64кв.м., ведно с припадащите се 10,84 %, равняващи се на 85,17кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177 и сграда за обитаване с идентификатор № 67338.518.180.3 на един етаж със застроена площ 11кв.м., ведно с припадащите се 1,73%, равняващи се на 13,62кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181 с адрес на поземления имот гр.С., ул.”Д. в.” № *, целият с площ от 786кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер на предходен план 6905, при съседни имоти с идентификатори 67338.518.182; 67338.518.196; 67338.518.180; 67338.518.179; 67338.518.178 и 67338.518.177 при следните квоти от правото на собственост  - 30/48 ид.ч. от правото за собственост за Н.Д.П. и по 9/48 ид.ч. за П.С.П. и Л.С.П..

Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: