Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 235

гр. Сливен, 03.10.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 405 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване ЕАД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл.32, т.3 ГПК, с която се атакува  изцяло като неправилно и необосновано Решение № 502/20.06.2013г. по гр.д.№ 511/2013г. по описа на РС-Сливен.

С цитираното решение състав на СлРС  уважил изцяло предявеният от ищеца  Д.Д. *** отрицателен  установителен иск срещу ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на 949,40 лв., представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия от 4621 квтч за периода 15.03.2012г.-04.06.2012г. с място на потребление ИТН 2302256, находящо се в с.Панаретовци, общ.Сливен.

С решението дружеството ответник е осъдено да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 351,50 лв.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че липсва законово основание за едностранно коригиране сметката на потребителя от страна на доставчика на ел.енергия.  По повод  установената касационна практика, на която се позовавал съдът се сочи, че тази практика изгубила своето значение, тъй като не отчитала последвалото нормативно изменение – от 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, която норма допускала едностранна  корекция в сметката на потребителя. Характерът на разпоредбата не въвеждал нова уредба на обществените отношения, а попълвал с изрична законодателна воля възприетото и преди разрешение, чието уреждане било пропуснато, като същевременно изравнявало третирането на сходни отношения. Необходимостта от такова уреждане се наложило именно с оглед защитата на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ препращала към чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, който уреждал законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството  ел.енергия, които в своя чл.45 предписвали при установяване на грешка над 1,5 пъти от допустимата по спецификата на  средството за търговско измерване /СТИ/, отчетеното количество ел.енергия да се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. В конкретния случай за такъв договор следвало да се приемат ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, одобрени с решения на ДКЕВР.

Въззивникът счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване на реалното потребление в съответствие с чл.28, ал.1 ОУ ЕВН ЕС, вр.чл.54, ал.2, т.1 ОУ ЕВН ЕР не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. С оглед посочените нормативни изменения, корекцията на сметка за ел.енергия със задна дата принципно не била лишена от основание.

Сочи се и Решение № 4/15.03.2007г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 10/2006г.,с което в аналогичен смисъл, макар и за топлоснабдителните предприятия е решен въпроса относно осигуряване на събираемостта на вземанията им. Твърди се, че разпоредбата на чл.54 ОУ ЕВН ЕР не е санкционна по характер, а с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена  ел.енергия, за която се дължи заплащане на определена цена. Въззивното дружество счита, че анализът на правните норми, цитирани във въззивната жалба води до заключението, че при неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказване на противното, т.е. факта на неизпълнение при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се формира извод за пораждане на отговорност, а неизпълнилата задължението си страна носи тежестта да докаже, че причината за това не може да й се вмени във вина.

В жалбата се развиват подробни съображения, относно основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната- потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят  определил превес да вземе обществения интерес. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано и по-точно от приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза наличие на  нерегламентирана външна намеса върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и, че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба е постъпил писмен отговор.

С  него се изразява несъгласие с изложените оплаквания. Постановеното от СлРС решение се счита за правилно и законосъобразно. Набляга се на нарушена процедура при извършване на проверката на СТИ на потребителя, в частност съставянето на констативен протокол и неговото връчване на абоната. Освен това въззивното дружество не доказало, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи на лежаща у ищеца – въззиваем причина, поради което не е възнакнало основание за корекция на сметката му за ел.енергия. От въззивния съд се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба  и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Правният интерес от водене на подобен вид иск е продиктуван от нормата на чл.31, ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиента забави плащане на дължимите суми.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

В конкретния правен казус ответното дружество не е доказало наличие на предпоставка за корекция в сметката на потребителя на ел.енергия в лицето на въззиваемия.

В хода на производството пред районния съд е назначена, изготвена, респ.изслушана съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че констатациите за налично външно въздействие върху СТИ на ищеца- въззиваем, отразени както в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за измерване № 5348/04.06.2012г., така и в протокол от извършена на същото СТИ метрологична експертиза № 29042/28.12.2013г. на БИМ- РО гр.Пловдив не кореспондират с неточно отчитане на консумираната ел.енергия от СТИ.  Вещото лице е посочило, че констатираната манипулация, изразяваща се в наличие на части от допълнителна спойка не оказват влияние върху точността на СТИ, т.е. не е налице частично измерване на ел.енергията, тъй като метрологичните характеристики на уреда са в законово изискуемите допустими технически норми. Стойностите на процентната грешка на уреда при извършената проверка за точност са в границите на максимално допустимите стойности.

Изложеното обуславя уважаване на предявения отрицателен установителен иск, тъй като липсва основание за корекция в сметката. В случая липсва неправомерно външно въздействие върху СТИ, което да е довело до неотчитане или неточно отчитане на консумирана от потребителя ел.енергия.

Въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение бива потвърдено, като правилно и законосъобразно, доколкото правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат като краен резултат.

С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за деловодни разноски следва да се поеме от въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за въззивна съдебна инстанция в размер на 200,00 лв. платен адвокатски хонорар.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 502/20.06.2013г. по гр.д. № 511/2013г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, офис 9, чрез адв. Е.П.-***, сума в размер на 200.00 лв. /двеста лева/,  деловодни разноски сторени във въззивното производство.

 

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                               

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ЧЛЕНОВЕ: