Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 316

 

гр. Сливен, 03.12 .2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 407 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 390/17.05.2013 г. по гр. д. № 5593/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Радимила” ЕООД  с ЕИК 201166443, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Хр. Б.” *-*-*, представлявано от Р.Д.М. – С. да заплати на К.И.И. *** сумата от 6 963 лв., представляваща част от авансово заплатена на 20.06.2011 г. по фактура № 9 за договорени и неизпълнени рехабилитационни и възстановителни процедури на малолетното дете К.А.И. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер като неоснователен и недоказан. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноските на другата страна съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска.

          Постъпила е въззивна жалба от „Ясмин-МН” ООД, ЕИК 201166443, като правоприемник на „Радимила” ЕООД против посоченото по-горе решение, което е обжалвано в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 6 963 лв.  Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, излагат се съображения за това, че съдът е посочил непълна квалификация и неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Сочи се , че в решението съдът посочва нова правна квалификация, която липсва в доклада му. На второ място се твърди, че от събраните доказателства е безспорно установено, че неизвършените услуги са по вина на ищеца, който сам е решил да не се възползва от тях.  Твърди се още, че неправилно съдът е кредитирал свидетелски показания за доказване съдържание на договор на стойност над 5 000 лв. Освен това не е доказано, че по договора за извършване на рехабилитационни услуги е имало клауза за възстановяване на средства.  В случая съдът не е посочил и от коя дата счита договора за развален, а и да се произнесе по това, то би било недопустимо с оглед липсата на заявени такива твърдения в исковата молба. Поради това се иска да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена претенцията.

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е недопустима, тъй като не е доказано правоприемството между страните. На второ място се сочи, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения въз основа на събраните по делото доказателства и се сочи, че въз основа на тях съдът е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, поради което се иска решението да бъде потвърдено.

В с.з.  въззивницата, редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, явява се представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение принцино е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Страните не оспорват установените обстоятелства, а единствено направените въз основа на тях изводи на съда.

       Изградените въз основа на фактическата обстановка правни изводи, принципно са съотносими с приложимите за казуса правни норми. Първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като неправилно  е определил правната квалификация и грешно е разпределил доказателствената тежест между страните. Безспорно е и се установява от първоначалната искова молба и допълнената такава, какви са претенциите на ищцата и с какви факти тя обосновава тази своя претенция. Именно по тези наведени обстоятелства е организирала защитата си ответницата – въззивница. Направените от  районния съд изводи въз основа на установеното от фактическа страна подлежат на проверка от въззивната инстанция при осъществяване на правомощията й във връзка с постъпилата жалба.  Така настоящият състав намира, че в хода на разглеждане на делото пред първата инстанция не са допуснати такива нарушения, които да правят постановения акт недопустим или невалиден.

        Второто възражение е направено по съществото на спора и направените от районния съд правни изводи. Настоящата инстанция не ги споделя изцяло, поради което е била оставена без движение исковата молба. В подадения в срок отговор е инвокирано възражение, което е свързано с обстоятелството, че в случая се касае за договор в полза на трето лице. Действително с оглед на събраните по делото доказателства се установява, че договор в полза на трето лице е бил сключен и той е представен по делото.  Договорът от 19.05.2011 г. между „Мобилтел ЕАД и Г. И. К. е такъв в полза на трето лице, като в него изрично е отбелязано, че „мечтата, с която уговарящият е взел участие в Кампанията”е избрана да бъде реализирана съгласно правилата на кампанията, а именно чрез предоставяне на сума в размер до 8888 лв., с която да се помогне за рехабилитация на детето К.А.И..  Така двете страни - „Мобилтел” ЕАД и Г. И. К. са уговорили в полза на третото лице „Мобилтел” да предостави посочената по-горе сума, което дружеството безспорно е сторило. От представените по делото доказателства – фактура от 20.06.2011г. - е безспорно също, че тази сума е била заплатена от детето К.А.И. на „Радимила„ ЕООД за извършване на рехабилитационни и възстановителни процедури. Безспорно е също, че такива процедури са били провеждани за известен период от време, след което родителите на детето  са започнали процедури по друг метод.  Установено е, че между тях и въззивницата са били проведени разговори, при които родителите са заявили, че е отпаднала необходимостта от извършваните от ответницата рехабилитационни и възстановителни процедури, тъй като е било предприето друго лечение.  Така  те са поискали връщане на  авансово заплатената сума за  неизвършените от ответницата процедури. При тези безспорни обстоятелства следва да се приеме, че действително между страните са възникнали правоотношения във връзка със сключване на договор за извършване на рехабилитационни и възстановителни процедури, който договор е безсрочен и при който е била определена цената за всяко едно посещение за тези процедури, а именно в размер на сумата от 25 лв. В последствие  след като родителите са преценили, че детето се нуждае от друг вид лечение, те са претендирали връщането на авансово заплатената сума, както е посочено и в  допълнителната искова молба, в която е претендирана „сумата от 6 963 лв. представляваща сума за нереализирани услуги заплатени авансово”. Въз основа на тези твърдения следва да се приеме, че в случая  и след проведените разговори между родителите и представителят на ответното дружество договорът е бил прекратен и авансово заплатената сума в посочения размер следва да се върне, тъй като е отпаднало основанието за нейното заплащане.

   Съдържащите се в жалбата възражения, че неизвършените рехабилитационни услуги са по вина на ищеца, тъй като той сам е решил и не е водил на рехабилитация своето дете и така сам е препятствал извършването на подобни услуги не издържат на житейската и правна логика. На първо място е несъмнено, че при извършване на процедури ,свързани с лечение, не е възможно да бъде договорен определен, конкретен резултат. От друга страна следва да се държи сметка и за правата на лицата, които страдат от такова заболяване, особено ако са деца. В чл.23 от КОНВЕНЦИЯ за правата на детето изрично е посочено, че признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци, помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато това е възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на детето или другите лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната профилактика, на медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата с умствени или физически недостатъци, включително разпространение и достъп до информация относно методи на рехабилитация, образование и професионална подготовка, с цел да се даде възможност на държавите - страни по Конвенцията, да подобрят своите възможности и умения и разширят опита си в тези области. Така не може да бъде отречено правото и задължението на родителите да търсят информация за по ефективно лечение на заболяването, което е несъмнено в интерес на самото дете.

        Поради това принципно решението на районния съд, като краен резултат, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

        Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да й бъдат присъдени в размер на сумата от 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

       

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 390/17.05.2013 г. по гр. д. № 5593/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

        ОСЪЖДА „Ясмин-МН” ООД, ЕИК 201166443, като правоприемник на „Радимила” ЕООД ЕООД  с ЕИК 201166443, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Хр. Б.” *-*-*, представлявано от Р.Д.М. да заплати на К.И.И. ЕГН ********** ***-* сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението  подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните..

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: