Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  11.11.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести ноември,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

  М. БЛЕЦОВА

                                                                                     

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 408 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ „Белите кайнаци – М.Д.” със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С. к.” *-* против решение № 433/05.06.2013 г. по гр.д. № 397/2013 г. на СлРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М.Х.Г., ЕГН ********** *** обезщетение за причинените неимуществени вреди – физически и психични болки и страдания на основание чл. 42 ал.1 от Закона за автомобилните превози в размер на 7 500.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 07.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и извършените пред първоинстанционния съд деловодни разноски в размер на 1625.00 лв. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. На първо място се твърди, че неправилно съдът е приел, че въззивникът е „превозвач” по смисъла на чл. 6 от Закона за автомобилните превози, поради което неоснователно е ангажирана отговорността му по чл.42 от Закона за автомобилните превози, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД. Въззивникът сочи, че той е туроператор и туристически агент, за което има съответни разрешителни и се е ангажирал да организира екскурзия, в която въззиваемата да вземе участие, но за самия превоз е бил сключен договор с друга фирма, а именно „МИЧ” ООД, ,която е предоставила автобус с рег. № РА 1910 ВВ, с който е осъществена екскурзията. Именно тази фирма се явява „превозвач” по смисъла на закона, тя е сключвала застраховки, касаещи здравето на пътниците и тя съответно би могла да привлече като трета, подпомагаща страна съответния застраховател. Страната счита, че неправилно въпреки, че в съдебно заседание съдът е отбелязал, че ищцата следва да установи наличието на договорни отношения между страните във връзка с договор за превоз и настъпили вреди в срока на действие на договора, изрично не й е било указано, че следва да докаже качеството на превозвач на ответника, което се явявало съществено процесуално нарушение.

Алтернативно въззивникът заявява, че ако съдът приеме предявеният иск за основателен, то същият следва да бъде уважен в размер по-нисък от 2 500.00 лв., като се вземе предвид характера на увреждането, установената съдебна практика, както и наличието на съпричиняване на ½ от страна на ищцата, тъй като същата не е спазила инструкциите на шофьора на автобуса да слиза само от първата врата.

Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, поради липса на право на иск и липса на процесуална легитимация на страните. Алтернативно се иска решението да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в случай, че съдът приеме иска за основателен и доказан, се иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за размера над 2 500.00 лв. Претендират се деловодни разноски за въззивна инстанция.

В законният срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.К., пълномощник на въззиваемата Г., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанциноното решение е правилно и законосъобразно. Страната счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че на 20.11.2012 г. страните са сключили договор за организиране на екскурзия, включително и превоза до гр. Одрин, за което бил съставен приходен касов ордер, а съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.1 от ЗАП, с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. По отношение размера на присъденото обезщетение страната счита, че същото е правилно определено от съда, тъй като въззиваемата е щяла да продължи да се възстановява около 7-8 месеца и й предстоят още оперативни интервенции, като и към момента същата продължава да изпитва болки и страдания и трудно да се придвижва и обслужва. Въззиваемата страна отрича каквито и да било твърдения за наличие на съпричиняване от нейна страна и сочат, че в подкрепа на това твърдение на въззивника не е събрано нито едно доказателство. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивна инстанция.

Въззивната страна е направила доказателствени искания по които съдът се е произнесъл в закрито с.з., като не ги е уважил.

         В съдебно заседание въззивникът ЕТ „Белите кайнаци – М. Д.”се представлява от законния си представител М.Д., както и от процесуалния си представител адв.Д., която поддържа депозираната въззивна жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски за първа и въззивна инстанция.

         Въззиваемата страна М.Г. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.К., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представената епикриза от 15.10.2013г., издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД, отделение по Ортопедия и травматология, се установи, че и към 15.10.2013г. продължава оперативното лечение и възстановяване на въззиваемата Г..

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.06.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 21.06.2013 г.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск от въззиваемата страна, като е било поискано ответникът ЕТ „Белите кайнаци – М.Д.” да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени от въззиваемата Г. неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, търпени в резултат на противоправно поведение на ответника вследствие на настъпила злополука на 07.12.2012г. 

Така предявеният иск е бил квалифициран с правно основание чл.42 от Закона за автомобилните превози. Съгласно разпоредбата на този текст превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, вследствие на злополука във връзка с превоза докато пътникът се намирал в превозното средство или се е качвали или е слизал от него. В разпоредбата на чл.43а ал.2 от Закона за туризма (отм. от 26.03.2013г.), който е бил в сила към момента на настъпване на произшествието, е регламентирано, че туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент № 181/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт В разпоредбата на чл.7 от Регламент № 181/2011г на ЕО е предвидено, че в съответствие с приложимото национално право пътниците имат право на обезщетение в случай на телесна повреда вследствие на произшествия, причинени от използването на автобус.

Тъй като ответната страна не е направила възражение пред първоинстанционния съд за това, че не е „превозвач” по смисъла на Закона за автомобилните превози и не е представила доказателства в тази насока, съответно ищецът не е бил задължен да представи доказателства за тези факти, във връзка с направено оспорване от ответника, съдът следва да съобрази общите доказателства, които са представени пред първа инстанция и които касаят въпроса за наличието на качество на „превозвач” на ответника. Такива пред РС са били представените удостоверение от Търговски регистър за ЕТ „Белите кайнаци – М.Д.” в предмета на дейност, в който е посочено, че търговеца организира и провежда екскурзии, както и извършва транспортни услуги. От това писмено доказателство не може да се направи извод, че ответникът не е превозвач по смисъла на закона. По-скоро доказателството сочи на вероятна основателност на твърдението на ищцата, че ответникът е превозвача, който я е превозвал до РТурция. По делото е представен и ПКО, от който е видно, че ищцата е платила на ответника съответната сума за провеждането на еднодневна екскурзия до гр.Одрин на 07.12.2012г. Това доказателство също е в подкрепа на тезата, че ответникът е бил превозвачът по организираната екскурзия. Този ПКО може да бъде разглеждан и в светлината на чл.35 от Закона за автомобилните превози, в който е посочено, че с договора за превоз на пътници, превозвачът се задължава да превози, с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена, т.е. в случая ПКО е издаден като документ, удостоверяващ платената превозна цена.

Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл.30 ал.6 от Закона за туризма (отм.), в който е посочено, че при организирани екскурзии (каквато е представлявала конкретната екскурзия) туроператорът е длъжен да състави договор, който да предостави на клиента и този договор следва да съдържа информация относно съществените елементи на екскурзията, включително относно сключената задължителна медицинска застраховка, касаеща медицински разходи при болест и злополука на туриста за пътувания извън страна. В ал.7 от чл.30 от Закона за туризма (отм.) е посочено, че туроператорът предоставя на потребителя медицинската застраховка преди началото на пътуването. Законът предвижда също така, че туроператорът не може да черпи права от това, че той не е попълнил надлежно договора за екскурзия.

Съдът намира, че следва да приеме за доказано твърдението на въззиваемата, че е пострадала по време на екскурзия до РТурция, организирана и проведена от въззивната страна. В този смисъл са представените ПКО, съдебно-медицинско удостоверение, епикризи, както и показанията на двамата, разпитани по делото, свидетели. Следва да се отбележи, че ответната страна дори не е извършила своевременно оспорване на този факт, така че ищцата не е можела да организира защитата си, като представи и други доказателства, които да установят наличие на причинно-следствена връзка между проведената екскурзия, претърпяната злополука и търпените болки и страдания.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че следва да приеме за безспорно на първо място, че страните са били сключили договор за екскурзия до гр.Одрин, както и че не са били уговорили превозвач на тази екскурзия да бъде друго трето лице. Следва да се приеме за установено, че въззивникът е разполагал с възможност да извърши лично превоза във връзка с екскурзията. Следва да се приеме, че въззивникът е следвало да сключи задължително медицинска застраховка (дори в твърдяното му качество единствено на туроператор) за лицата, които са участвали в екскурзията и да им я предостави преди началото й, което той не е направил.

Предвид изложеното съдът намира, че е законосъобразно да се ангажира отговорността на ответника, съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАП, като се имат предвид разпоредбите на чл.35 от ЗАП,  чл.43а ал.2 от Закона за туризма (отм. от 26.03.2013г.) и чл.7 от Регламент № 181/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Въззивникът, било в качеството си на превозвач, било в качеството на туроператор, е следвало да сключи застраховка за живота и здравето на сключилите договор за екскурзия, която да им предостави преди началото на екскурзията, ведно с писмен договор относно основните параметри на екскурзията. Той носи отговорност за причинените неимуществени щети на пострадалата Г., тъй като същите са настъпили по време на организирана от ответника екскурзия, по време на слизане от автобус.

По отношение размера на търсеното обезщетение съдът счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 7500,00 лева е правилно определено. Болките и страданията, които е претърпяла ищцата са били значителни по степен, с продължителен характер. Дори почти година по-късно (видно от епикриза от 15.10.2013г.) ищцата продължава да изпитва болки и страдания, тъй като продължава да се лекува, включително и с няколко хирургични интервенции.

Не е основателно направеното пред въззивната инстанция възражение от страна на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на причинената й телесна повреда. Това твърдение не е подкрепено с нито едно доказателство. Ето защо съдът не може да приеме, че следва да се намали размера на присъденото обезщетение на ищцата.

С оглед на изложеното обезщетението в размер на 7500,00 лева се явява определено в съответствие със закона, съдебната практика и морала.

Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно  и законосъобразно.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са доказани в размер на 1000,00 лева заплатено възнаграждение за адвокат.

 

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/05.06.2013 г. по гр.д. № 397/2013 г. на СлРС по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Белите кайнаци – М.Д.” със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С. к.” *-* да заплати на М.Х.Г., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000,00 (хиляда) лева адвокатско възнаграждение.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.