Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 204

 

ГР.С.,  30.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                 К. КОНДОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 414 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В. и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане” ГР.С., ул.”Попска” № 11 против Решение № 599/20.06.2013г. по гр.д. № 1682/2013г. на РС – Сливен в частта, с която е отхвърлено искането на въззивника за вземане на мярка за закрила настаняване на детето Е.А.И. в професионално приемно семейство на К.П. и С.П.,*** като неоснователно.

Във въззивната жалба е посочено, че в тази част решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на материално и материално процесуалните норми. Изложени са съображения за това, че в интерес на детето Е. е то да бъде настанено в приемно семейство. Съображенията на страната изхождат от извършен социален доклад, в който е посочено, че при първата реинтеграция на детето същата е била неуспешна и че на този етап не е в негов интерес да се реинтегрира в биологичното си семейство. В този доклад е посочено, че затруднение за детето би представлявало общуването с по-малките деца в семейството и по-точно със сестрата Б., която въпреки, че е на 3 г. не знае български. От друга страна е посочено, че въпреки, че родителите се интересуват от детето си и проявяват загриженост към него към настоящия момент то би се отглеждало много трудно в една стая, обитавана от тях и от другите им две деца, като по този начин жилищното пространство би било много малко. И на трето място е посочено, че въпреки, че са събрани доказателства за това, че бабата и дядото на детето, по майчина линия Р.И. и М. И., желаят да се грижат за детето според социалния доклад това тяхно желание не е достатъчно обмислено, тъй като те до този момент не са се интересували и не са общували с детето. Страната намира, че тъй като съдът не е направил преценка на събраните доказателства по делото и по-конкретно на цитирания по-горе социален доклад същият е извършен в нарушение на процесуалния закон и по-точно на разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК. Моли се в тази част обжалваното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество.

По въззивната жалба няма депозиран отговор.

В съдебно заседание въззивната страна се  представлява от мл.юриск.Р., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. .

Въззиваемите Л.Й., А.Ч., К.П. в с.з. се явяват лично. Й. и Ч. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. П. предоставя на съда да реши дали жалбата е основателна.

Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Сливен в с.з. се представлява от прокурор Красимир Маринов, който заявява, че въззивната жалба следва да бъде уважена на основанията, посочени в нея.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  21.06.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 28.06.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е отхвърлено искането за вземане на мярка за закрила „Настаняване на детето Е. в професионално приемно семейство”. На първо място за да се прецени дали е необходимо да се вземе каквато и да е мярка за закрила следва да се отговори на въпроса детето, за която се иска да бъде взета мярката представлява ли „дете в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето. След като се отговори на този въпрос (при положителен отговор) следва да се прецени дали са налице основания за настаняване на детето извън семейството.

Легалното определение на понятието „дете в риск” е дадено в разпоредбата на §1 т.11 от Закона за закрила на детето. Дете в риск е дете, чийто родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чийто родителски права са ограничени или детето е останало без тяхна грижа; дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в/или извън семейството му; Дете за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; Дете, което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания, констатирани от специалист или дете, за което съществува риск от отпадане от училище или  което е отпаднало от училище.

В настоящия случай съдът намира, че не е налице нито една от посочените по-горе хипотези, за да приеме, че детето Е. е „дете в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето. Основание за настаняването на детето Е. в специализирано заведение до настоящия момент е било наличието на медицински индикации. Поради своята недоносеност Е. е страдала  от  „ларингиален стридор” и „анемия на недоносеността”, което е обосновало мнението на медицинските специалисти от ННО/МБАЛ „Д-р Иван Селимински” детето да бъде настанено в ДМСГД. Към настоящия момент обаче личният лекар на детето д-р Здравко Златанов е посочил, че детето се намира в добро общо състояние и емоционален тонус, и че не се нуждае от специални медицински грижи и може да се отглежда в семейна среда.

Действително бил е направен опит за реинтеграция на детето Е. през м.август 2010г., когато детето е било на 1г. и 5 м. Този опит се е оказал неуспешен именно поради наличието на здравословни проблеми, с които родителите не са можели да се справят в тази възраст. Към настоящия момент обаче липсват данни здравословното състояние на детето да изисква някаква специализирана грижа.

От друга страна за да бъде настанено едно дете извън семейството е необходимо да е налице някоя от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно родителите на детето да са починали, да са неизвестни, лишени от родителски права или с ограничени родителски права, да не полагат трайно без основателна причина грижи за детето, да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото му, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, или да е налице някоя от хипотезите на чл.11 от Конвенцията от 1996г.

От събраните по делото доказателства не се установи да е налице нито една от посочените по-горе хипотези. Аргументите на въззивника са в посока, че за детето няма да са създадени достатъчно добри битови условия, че няма да може да общува с по-малката си сестра Б., поради невладеенето на български език от нея, че в приемното семейство би могла да бъде записана в детски дом и така да развива своите социални умения. Посочено е също така, че детето макар и да не се отдръпва от родителите си не ги чувства достатъчно близки.

Съдът намира тези възражения за неоснователни. От социалния доклад, приложен по делото, е видно, че родителите на Е., макар и да обитават една стая с двете по-малки деца на семейството полагат добри грижи за тях. Изложените в социалния доклад съображения за това, че стаята, която се обитава от семейството е с много малки размери, а материалната среда на семейството е скромна, касаят материалния статус на семейството. Съдът не може да приеме, че е порок да си беден. Щом семейството може да се грижи добре за другите си две деца и те да не представляват „деца в риск”, по смисъла на закона, то родителите ще могат да се грижат и за третото си дете, след като вече са били подпомогнати в трудния момент, когато сами не са можели да окажат необходимата медицинска помощ на детето. Съдът намира, че в интерес на детето Е. е да общува по-отблизо със своята сестра Б.. В това общуване от една страна Б. би могла да научи български език, а от друга страна Е. ще усвои майчиния си език. Съдът намира, че и в семейна среда детето Е. би могло да посещава обществена детска градина и там да развива своите социални умения.

Очевидно е налице привързаност на родителите към детето Е. и заинтересованост от неговото развитие. В противен случай те не биха дали съгласие детето да се отглежда в медицинско заведение по медицинска индикация, както и не биха поддържали връзка с него, чрез постоянни срещи през годините. Обстоятелството, че детето не ги чувства достатъчно близки е напълно обяснимо, предвид факта, че в повечето време те живеят разделено.

Освен изричното желание на родителите да се грижат за детето Е. и тяхната очевидна мотивация да направят това те биха били подпомогнати от своите родители. Налице са изрични декларации на дядото по бащина страна И.О., както и на родителите по майчина страна Р.И. и М. И., че ще помагат на семейството в отглеждането на детето Е., включително и финансово. По този начин като бъде подкрепено от своите близки за семейството на Е. ще бъде по-лесно да осъществява необходимите грижи за нейното отглеждане, както и за отглеждането на другите две деца в семейството.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 599/20.06.2013г. по гр.д. № 1682/2013г. на Сливенския районен съд,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.