Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 207

 

гр. С.,  23.09.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора Ваня Белева и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 416  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 476/06.06.2013г. по гр.д. № 84/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 132 ал.1 т.2 от СК, предявен от Дирекция „Социално подпомагане” -С., гр. С., ул. „П.” № * за лишаване от родителски права на Р.Г.Е., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ч.К.” № * по отношение на децата А.С.А., ЕГН **********, роден в гр. С., Д.Р.Г., ЕГН **********, А.Р.Г., ЕГН **********, И.Р. Г., ЕГН ********** и С.Р. Г., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, чрез директора Г.В., против постановеното решение и се твърди, че то е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е при нарушаване на материалните и процесуални норми. Сочи се, че децата са „деца в риск” по смисъла на ЗЗДт. Спрямо четири от тях е предприета мярка за закрила, две от тях са извършили простъпки и престъпления, а на А.А. е наложено наказание „Пробация”. Приетото за установено от фактическа страна от съда не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а оттам и направените изводи са неправилни. Безспорно е установено и се развиват съображения в тази насока, че майката не е полагала грижи за децата, няма постоянна работа и дори не живее с тях. Така, майката не е изпълнявала задълженията си като родител спрямо децата. От изготвените социални доклади безспорно е установено, че майката е оставяла децата без надзор, че на нея й липсва необходимия родителски капацитет. Съдът се е доверил на показания на ненадеждни свидетели и въз основа на тях е изградил изводите си. Поради това се иска да бъде отменено постановеното решение и вместо това да се постанови нов съдебен акт, с което да бъде уважено претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази  жалба.

В с.з.  за въззивниците, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата, редовно призована, се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба.

Представителят на ОП – Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

       

        На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изцяло изводите на Районния съд, независимо, че в крайна сметка интуитивно е достигнато до правилно решение. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че държавните служители ангажирани със закрила на детето, са изпълнили в пълен обем и точно задълженията си по повод на децата и правилно е посочено, че тези деца са със статута на деца в риск. Най-малкото, заради обстоятелството, че не посещават училище, което е основание за определянето им в тази категория по смисъла на допълнителните разпоредби § 1 т.11 б.”д” от ЗЗДт. Районният съд е заместил точните правни изводи с преповтаряне и анализ на фактическите си констатации, без да ги подведе под относимата правна норма. Поради това, сега настоящата инстанция следва да извърши тази правна преценка, с оглед на констатираните и по делото обстоятелства. Разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.2 от СК предвижда родителят да може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижа за детето и не му дава издръжка. Условията, които трябва да са налице са четири, а именно родителят да не полага грижи за детето, да не дава издръжка, това негово поведение да има траен характер и да не е обусловено от основателна причина. Родителят не полага грижа за детето, когато го е изоставил и не упражнява изобщо родителските си права, не се интересува от него, нито от отглеждането, възпитанието и образованието, нито от представляването и защитата на интересите на детето пред трети лица. Независимо от конкретното си съдържание, неполагането на грижа за детето представлява пасивно действие народителя, бездействие с оглед на осъществяване на родителските му функции. За да се извърши обаче лишаване от родителски права е необходимо наред с неполагането на грижа, родителят да не дава издръжка на детето. Трябва да се има предвид, че родителите могат да изпълнят задълженето си, както в пари, така и в натура в зависимост от конкретната обстановка. Родителят не дава издръжка, когато не участва по нито един от тези начини в отглеждането на детето си. На трето място, поведението, което родителят е възприел трябва да има траен характер. Времетраенето на родителската дезинтересираност не е фиксирано в закона и това донякъде е обусловено, за да не затрудни защитата на интересите на децата. По принцип законодателят е приел, че щом родителят продължи в течение на една година не проявява интерес към ненавършилия пълнолетие, не може да се очаква и за в бъдеще да осъществява родителските си задължения. Родителската дезинтересираност не отпада по правило само при отделни прояви на загриженост за детето или при спорадични предоставяния на незначителни суми за негова издръжка, но понякога това може да бъде израз на извършваща се промяна в отношението на родителя към неговото дете. Когато за такова положително изменение може да се съди и от останалите обстоятелства по делото, лишаване от родителски права не би трябвало да се допуска. Да се отнемат правата на родителя в ози момент би означавало да се попречи на процеса на сближаване с детето. Последната предпоставка за лишаване от родителски права на разглежданото основание е липсата на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения. Важното е причините, които препятстват изпълнението на родителските задължения да бъдат основателни. Такива са тези обстоятелства, които поставят родителя в невъзможност да изпълнява задълженията си и по този начин го оневиняват. Основателни ще бъдат и причините, които макар да не правят невъзможно осъществяването на родителските функции, значително го затрудняват и така правят бездействието на родителя разбираемо и приемливо от житейска и морална гледна точка, без да го превръщат в невиновно правно. Няма основание за лишаване от родителски права поради неполагане на грижи, когато родителят със съгласието на трето лице временно е възложил нему отглеждането и възпитанието на детето. В този случай родителят се грижи за детето с помощта на лицето, което е натоварил с тази задача за определено време.

        Насложени върху конкретните фактически обстоятелства по делото, тези правни постановки сочат, че в случая действително не са налице основанията за лишаване от родителски права така, както макар и по други съображения е приел и Районният съд. От събраните по делото доказателства се установява, че майката не се е дезинтересирала изцяло спрямо своите деца. От разпита на свидетелите, социални работници, е несъмнено, че те са облечени, съобразно възможностите на майката и не са били изоставени, а тогава, когато нея я нямало са били под грижите или на техния баща или на техния дядо. В случая е без значение обстоятелството, че спрямо децата, съответните държавни институции адекватно са предприели мерки за тяхната закрила, като са ги настанили в специализирани заведения. Този факт обаче, в никакъв случай не води автоматично до прилагане и на най-тежката мярка за един родител, а именно лишаването му от родителски права. Държавата в лицето на компетентните институции и техните служители, е извършила всичко необходимо за опазването интересите на децата, предприел е законовите мерки за това. Лишаването на майката от родителски права обаче ще накърни интереса на децата, още повече, че три от тях категорично не желаят да бъдат прекъснати връзките им с майката. В случая превес следва да вземе интереса на детето, който се съчетава с неговото желание и желанието на родителя. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на Районния съд, като краен извод, е правилно и законосъобразно.

 

       

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 476/06.06.2013г. по гр.д. № 84/2013 г. на Сливенския районен съд.

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

                 

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: