Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.10.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                      ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 417 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е върнато от ВКС на РБ за ново разглеждане от въззивния съд в частта, касаеща претенцията по сметки направена от ищеца в първоинстанционното производство Р.С. по чл. 346 от ГПК за заплащане от страна на ответницата в първоинстанционното производство Е.Р. на сумата 8 034 лв., представляващи стойността на извършени от него подобрения в съсобствен имот.

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 730/03.08.2012г. по гр. д. № 400/2005г.  на СлРС, В ЧАСТТА,с която въззивницата Е.Р.М. е осъдена да заплати на въззиваемия Р.С.Д. сумата 8 034 лв., представляваща стойността на подобренията в имота, с която се е увеличила стойността му, съобразно дела на Р.Д. в съсобствеността в размер на 1/2 ид.ч.

Във въззивната жалба се твърди, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано. Въззивницата заявява, че неправилно РС сочи като процесен имота, който не е допуснат до делба, в който са построени сградите – предмет на делбата, и който не е въведен като предмет на делото. Също така твърди, че под искания за сметки се разбират вземания, които са единствено във връзка със съсобствеността. С молбата на Р.Д. по чл. 346 от ГПК в действителност се претендират такива подобрения, които са извършени в дворното място, което, макар в него да са построени допуснатите до делба сгради, е еднолична собственост на Е.Р.М., и не е предмет на делбеното производство. Също така няма доказателства, че с изграждането на посочените в молбата чешма, ограда, бетонови пътеки, асми, се е увеличила стойността на коя да е от сградите /а не на дворното място/. Също така въззивницата заявява, че съдът неправилно е приел за разглеждане претенцията за уреждане на сметки и макар Р.Д. да е бил признат за собственик на 1/2 ид.ч. от недопуснатото до делба дворно място, е осъдил въззивницата да заплати цялата стойност на извършените подобрения. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в тази част първоинстанционното решение и постанови ново, с което отхвърли искането по сметките за заплащане на стойността на извършени подобрения като неоснователно и недоказано. Евентуално, ако приеме, че в тази част решението е недопустимо, моли тя да бъде обезсилена. Претендира разноски по делото. Няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната  жалба, като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в атакуваната му част. Претендира разноски за всички инстанции.

След докладване на жалбата не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед непълния обхват на  обжалването – частично недопустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, и при съобразяване с указанията на ВКС, дадени с р. № 146/19.07.13г. по гр.д. № 1725/13г., настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС и във въззивното производство доказателства, намира, че обжалваното решение е и частично неправилно.

Предмет на въззивен контрол в настоящото производство е първоинстанционно решение № 730/03.08.2012г. по гр.д. № 400/05г. на СлРС в частта, с която Е.Р.М. е осъдена да заплати на Р.С.Д. сумата 8 034 лв., представляваща стойността на подобренията в имота, с които е увеличена стойността на имота, съобразно дела на Р.Д. в съсобствеността, в размер на 1/2 ид.ч.

С тази част на съдебното решение се разрешава въпрос по претенция по сметки между съделителите в делбеното производство.

Страните са бивши съпрузи и предмет на допуснатата съдебна делба между тях са построените в ПИ 1666, част V, м. „Андреева чешма”, с.о. „Изгрев”, община Сливен сгради /вилна сграда, лятна кухня и гараж/. Безспорно е, че дворното място е индивидуална собственост само на единия от съделителите – ответницата Е.М.. Така, в хода на втората фаза на делбеното производство, съдът следва да разгледа и отношенията между съсобствениците на сградите по повод дворното място, върху което са построени, тъй като ползването на терена и постройките е неразривно свързано и искането по сметки относно подобрения само в дворното място е допустимо.

Претенцията на Р.Д. по чл. 346 от ГПК се състои в искане за заплащане на извършени от него с лични средства подобрения в имота на Еренка М. – негова бивша съпруга,  представляващи: 1.- дворна чешма, 2.- кладенец, 3.- 40 кв.м. бетонови пътеки с мозаечни бордюри, 4. - метална конструкция за асми, 5. - ограда от метални колове, 6. - 28 бр.асми  и 7. - овощни дървета, подробно описани по вид и количества, на обща стойност 5 900 лв.

По отношение на дворната чешма, кладенеца и бетоновите пътеки,/т.т. 1, 2 и 3/ с влязло в сила съдебно решение е отречено, че те са изградени при пълна или при частична трансформация на лични средства на ищеца, поради което в настоящото производство съдът е обвързан със силата на пресъдено нещо и приема, че тези подобрения са направени в имота с общи средства на двамата съпрузи.

По отношение на останалите четири заявени пункта ищецът не е успял да проведе успешно пълно и пряко доказване на твърденията си, че тези подобрения са извършени с негови лични средства единствено от него. В тази насока са ангажирани само гласни доказателствени средства, които са неконкретни, непълни и възпроизвеждат личното мнение на свидетелите относно произхода на паричните средства, поради което съдът не може да им придаде такава доказателствена стойност, която да обоснове категоричен извод за това, че подобренията са извършени само за лична сметка на ищеца.

Поради това и за тях съдът приема, че са резултат от вложени общи на семейството средства.

При това положение е видно, че върху дворното място, собственост само на единия от бившите съпрузи, са извършени по време на брака подобрения с общи, а не лични на другия съпруг средства. Общата им стойност е, според експертното заключение, 8 034лв., като подобренията са подробно и точно описани.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка, въззивният състав намира, че ищецът няма право на увеличената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Ищецът не е бил владелец на дворното място – той е бил съпруг на собственицата и като такъв, е извършвал действия по перманентно подобряване и облагородяване на имота, и в собствен интерес. Следователно отношенията им след прекратяване на брака трябва да се уредят по правилата на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Приложение намира общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес /на ответницата/, която като собственик би дължала да му върне необходимите и полезни разноски. Но, доколкото управителят /ищецът/ е действал и в свой интерес – да осигури и на себе си, като съпруг на заинтересованата собственица, удобства, комфорт и ползи, то последната отговаря само до размера на обогатяването си – тоест за по-малката сума между направените разходи и обогатяването. В случая по-малката сума е стойността на разходите за извършване на подобренията, тъй като по начало собственикът се е обогатил от плодовете и самото ползване на подобренията. Тъй като собственикът не е трето по отношение на двамата съпрузи лице, а е единият от тях, то отговорността на собственицата-ответница е в размер на 1/2-та част на ищеца от прекратената СИО за стойността на направените разходи – 8 034 лв., тоест – 4 017 лв.

Претенцията, обаче, е била предявена общо за сумата 5 900 лв. и липсва поискано и допуснато по надлежен ред изменение на размера й. Съдът не може своеволно и без да е сезиран, да излиза извън пределите на търсената защита, поради което следва да уважи искането така както е направено и следва да присъди половината от сумата, както е заявена – тоест ответницата следва да заплати по претенцията на ищеца по чл. 346 от ГПК, сумата 2 950 лв. За разликата до 5 900 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

 Първоинстанционният съд, обаче незаконосъобразно се е произнесъл по непредявен размер на претенцията и е присъдил сумата според заключението на експертизата – 8034 лв. Поради това решението е недопустимо за разликата от 2 134 лв. – над 5 900 до 8034 лв. и неоснователно за сумата 2 950 лв. – разликата над дължимите 2 950 лв. до претендираните 5 900 лв. Така за първата част следва да се обезсили като недопустимо, за втората – да се отмени, като неправилно и вместо това да се постанови ново решение, с което претенцията по сметки на ищеца да се отхвърли над 2 950 лв. до 5 900 лв.

С оглед изхода на процеса въззивният съд при повторното разглеждане следва да присъди съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата разноски на страните само за въззивното и касационното производство. Разноските и таксите по производството по делбата следва да се присъдят при приключване на делото от първоинстанционния съд. Така въззиваемият дължи на въззивницата  направените от нея разноски за въззивната и касационната инстанция в размер на 101, 88лв., съразмерно на уважената част от въззивната й жалба, а въззивницата дължи на въззиваемия разноски за тези инстанции съразмерно на отхвърлената част от въззивната й жалба в размер на 70, 13 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 730/03.08.2012г. по гр. д. № 400/2005г.  на СлРС, в частта с която е осъдена Е.Р.М. да заплати на Р.С.Д. стойността на подобренията в имота, с която се е увеличила стойността му, съобразно дела на Р.Д. в съсобствеността в размер на 1/2 ид.ч. за сумата НАД 5900 лв. ДО 8034 лв.  като НЕДОПУСТИМО.

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 730/03.08.2012г. по гр. д. № 400/2005г.  на СлРС, в частта с която е осъдена Е.Р.М. да заплати на Р.С.Д. стойността на подобренията в имота, с която се е увеличила стойността му, съобразно дела на Р.Д. в съсобствеността в размер на 1/2 ид.ч. за сумата НАД 2 950 лв.  ДО 5900 лв.  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Д. *** против Е.Р.М. *** насрещен иск по чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата с която ответницата се е обогатила неоснователно вследствие на водене от страна на ищеца на чужда работа без пълномощия и в личен интерес, чрез извършване на подобрения в нейния имот - ПИ с идент. № 67338.405.151, находящ се в ч. V, м. „Андреева чешма”, с.о. „Изгрев”, г. Сливен, за сумата НАД 2 950 лв. ДО 5 900 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Р.С.Д. да заплати на Е.Р.М. направените разноски по делото за въззивната и касационната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в размер на  101, 88 лв.

 

ОСЪЖДА Е.Р.М. да заплати на Р.С.Д. направените разноски по делото за въззивната и касационната инстанция съраазмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на  70, 13 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.                              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: