Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 246

гр. С., 10.10.2013г.

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 419 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване ЕАД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл.32, т.3 ГПК, с която се атакува  изцяло като неправилно и необосновано Решение № 568/18.06.2013г. по гр.д.№ 960/2013г. по описа на РС-С..

С цитираното решение състав на СлРС  уважил изцяло предявеният от ищеца  А.А.В. *** отрицателен  установителен иск срещу ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на 372,02 лв., представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия  за периода 13.03.2012г.- 07.06.2012г. за обект в с.Ж.В., общ.С., ул.” С.К.” № *.

С решението дружеството ответник е осъдено да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 351,50 лв.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че липсва законово основание за едностранно коригиране сметката на потребителя от страна на доставчика на ел.енергия.  По повод  установената касационна практика, на която се позовавал съдът се сочи, че тази практика изгубила своето значение, тъй като не отчитала последвалото нормативно изменение – от 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, която норма допускала едностранна  корекция в сметката на потребителя. Характерът на разпоредбата не въвеждал нова уредба на обществените отношения, а попълвал с изрична законодателна воля възприетото и преди разрешение, чието уреждане било пропуснато, като същевременно изравнявало третирането на сходни отношения. Необходимостта от такова уреждане се наложило именно с оглед защитата на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ препращала към чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, който уреждал законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството  ел.енергия, които в своя чл.45 предписвали при установяване на грешка над 1,5 пъти от допустимата по спецификата на  средството за търговско измерване /СТИ/, отчетеното количество ел.енергия да се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. В конкретния случай за такъв договор следвало да се приемат ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, одобрени с решения на ДКЕВР.

Въззивникът счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване на реалното потребление в съответствие с чл.28, ал.1 ОУ ЕВН ЕС, вр.чл.54, ал.2, т.1 ОУ ЕВН ЕР не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. С оглед посочените нормативни изменения, корекцията на сметка за ел.енергия със задна дата принципно не била лишена от основание.

Сочи се и Решение № 4/15.03.2007г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № *0/2006г.,с което в аналогичен смисъл, макар и за топлоснабдителните предприятия е решен въпроса относно осигуряване на събираемостта на вземанията им. Твърди се, че разпоредбата на чл.54 ОУ ЕВН ЕР не е санкционна по характер, а с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена  ел.енергия, за която се дължи заплащане на определена цена. Въззивното дружество счита, че анализът на правните норми, цитирани във въззивната жалба води до заключението, че при неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказване на противното, т.е. факта на неизпълнение при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се формира извод за пораждане на отговорност, а неизпълнилата задължението си страна носи тежестта да докаже, че причината за това не може да й се вмени във вина.

В жалбата се развиват подробни съображения, относно основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната- потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят  определил превес да вземе обществения интерес. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано и по-точно от приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза наличие на  нерегламентирана външна намеса върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и, че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба е постъпил писмен отговор.

С него се изразява несъгласие с изложените оплаквания. Постановеното от СлРС решение се счита за правилно и законосъобразно. Изложените контрааргументи са във връзка с нарушена процедура при извършване на проверката на СТИ на потребителя, в частност съставянето на констативен протокол и неговото връчване на абоната. Освен това въззивното дружество не доказало, че неправомерното въздействие върху СТИ се дължи на лежаща у ищеца – въззиваем причина, поради което не е възнакнало основание за корекция на сметката му за ел.енергия. От въззивния съд се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба  и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на въззивното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  и следва да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Правният интерес от водене на подобен установителен иск е продиктуван от нормата на чл.31, ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиента забави плащане на дължимите суми.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни.

Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № *03/2009г.;Решение № *04/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № *89/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № *008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № *89/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото поведение за това неточно отчитане.

Последвалото изменение в нормативната уредба – ЗЕ от 17.07.2012г. не изменя предпоставките за доказване основанието за извършване на корекции от страна на енергоснабдителното дружество в сметките на потребителите за изминал период от време.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд за недължимост на сумата, представляваща допълнително и едностранно начислена от ответното дружество за консумирана, но неплатена ел.енергия.

Видно от представеното от ищеца писмо от ЕВН ЕС  без номер и дата, клиента е уведомен, че сметката му е коригирана едностранно на основание чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР. Тази норма касае корекция при констатирано по реда на ОУ ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху СТИ от страна на абоната, което въздействие  не е доказано в процеса от страна на въззивното дружество. Действително в протокол № 4597/07.06.2012г. на ЕВН ЕР от извършената на място проверка се съдържа констатация за манипулирана пломба на кл.блок. Този документ обаче не би могъл да бъде противопоставен на ищеца, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти и не обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение отразените в него обстоятелства. Въззивното дружество не доказа в процеса и спазване на собствените си правила и процедури, закрепени в ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, относно извършването на проверки на СТИ на абонатите- потребители на ел.енергия и закрепване на констатациите от тях по реда на чл.63 ОУ ЕВН ЕР. Не се доказа ищецът или негов представител да е търсен за да присъства на проверката. Последната е извършена от две лица с посочени само по две имена и в присъствието на един единствен свидетел в нарушение на чл.63 ОУ ЕВН ЕР и записан само с две имена без други данни за идентификация. Не е отразено и подписа, положен от свидетеля какво верифицира – отказ на абоната да присъства на проверката или отказ да подпише констативния протокол. Не се представиха и доказателства този протокол да е връчен на потребителя въззиваем  препоръчано с обратна разписка.

Представеният протокол № 29153/28.02.2013г. от извършена метрологична експертиза на СТИ на въззиваемия установява, че електромера е отварян и манипулиран, като в резултат на това се отчита по-малко ел.енергия от реално консумираната. Не се доказа обаче тази манипулация да се дължи на поведението на въззиваемия.

За да се противопостави ефективно на предявената претенция и да ангажира договорната отговорност на въззиваемия следваше въззивното дружество да установи неправомерната манипулация  от страна на абоната, момента на осъществяване на същата и периода на погрешното измерване или цялостно неизмерване, както и реално консумираната ел.енергия.

Корекция в сметката на потребителя за вече доставена ел.енергия само въз основа факта на неотчитане или неточно отчитане на доставяната ел.енергия без да е доказано виновно поведение  от страна на потребителя, насочено към препятстване правилната работа на СТИ е недопустимо и противоречи на регламентирания  в чл.82 ЗЗД принцип – „без вина няма отговорност”.

В процеса не се установи нерегламентираното външно въздействие върху СТИ или ел.мрежата да е последица от поведението на ищеца- въззиваем, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат върху съоръженията на електроразпределителната мрежа. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемия е обвързан от действалите през процесния период Общи условия. Те обаче не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригира потребителската му сметка, щом не е доказано неотчитането или неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорни задължения.

Поради съвпадане на правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за въззивната съдебна инстанция в размер на 300,00 лв. / триста  лева /, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 568/18.06.2013г. по гр.д. № 960/2013г. по описа на С.ски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на А.А.В., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.” Г.С.Р.” № **,офис № * чрез адв.Е.П. ***, сума в размер на 300,00 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство.

 

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: