Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен, 16.10.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 423 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против решение № 1025/07.05.2013 г. по гр.д. № 5082/2011 г. на СлРС, с което е развален на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД сключения на 16.12.2004 г. с нотариален акт № 9, т. І, рег. № 44, нотариално дело № 8/2004 г. на нотариус с рег. № 524 на НК договор, по силата на който ищцата Г.Г.Ш.-Д. е прехвърлила на ответника Г.В.Б., правото на собственост върху свой недвижим имот, представляващ  ПИ № ІХ-161 по плана на с. Крушаре, община Сливен, с площ 1060 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 84 кв.м., състояща се от три стаи и сервизни помещения, масивна лятна кухня, масивен гараж и една стопанска сграда, при граници – север – ПИ VІ-164, ПИ VІІІ-162, изток – улица, юг – ПИ Х-161 и запад – ПИ ХІІІ-165, поради неизпълнение на задълженията на приобретателя и са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба, подадена от  ответника в първоинстанционното производство се атакува изцяло решението, като въззивникът твърди, че то е неправилно, необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че е безспорно, че от 2004г. до 2008г. е изпълнявал задълженията си по договора, като по делото бил спорен само въпросът дали е полагал грижи и е давал издръжка на ответницата за периода от 2008г. до завеждане на делото през 2011г. Твърди, че ищцата не е правила искане до ответника да изпълнява поетите от него задължения. Заявява, че липсата на конкретизиран в договора между страните обем на издръжката или грижата предполага, че се дължат най-необходимите ежедневни грижи – храна, дрехи, отопление, поддържане на лична хигиена, почистване, обслужване при болест и купуване на лекарства – тоест всичко необходимо за живота на прехвърлителката. Това следва да се извършва ежедневно с оглед характера на договора. Твърди, че по делото е несъмнено установено, че след 2008г. ответникът е живял заедно със семейството си заедно с ищцата в процесното жилище. Заявява още, че когато кредиторът отказва и не приема изпълнението без основателна причина, той изпада в забава и изпълнението не може да му бъде натрапено от длъжника. В такъв случай той трансформира задължението си в парично и следва да плаща съответната на действителните нужди на кредитора сума, което въззивникът е сторил след получаване на исковата молба. Счита, че решаващият съд е направил извод за неизпълнение през посочения период, без да обоснове изводите си с факти за здравословното състояние на ищцата, и необходимия й обем грижи, които обичайно е следвало да й престира длъжникът. Развива теоретични съображения във връзка с принципните положения при развалянето на този вид договори, като в обобщение заявяа, че РС не е тълкувал волята на страните относно обема на дължимите грижи, не е изследвал въпросите относно това от какви точно грижи и от каква издръжка се нуждае ищцата и е приел напълно необосновано, че договорните задължения не са изпълнени. С оглед това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор с който оспорва всички изложени във въззивната жалба твърдения и заявява, че те не са подкрепени с доказателства. Въззиваемата твърди в отговора си, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните и материалните правни норми. Районният съд е събрал необходимите доказателства, обсъдил ги е задълбочено и правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до правилен извод за основателност на иска. Последователно се изтъкват контретни аргументи във връзка с изложените във въззивната жалба теоретични постановки, приложени към настоящия спор. Поради изложеното въззиваемата моли окръжния съд да не уважава жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно  призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие-

В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и поддържа всички свои аргументи, изложени в отговора. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени бележки от страните.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол, констатира, че фактологията на СлРС е безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло е кредитирал.

Те не се променят по никакъв начин във въззивната фаза, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените във въззивната жалба възражения са неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно се е обосновал кои от тях и в каква степен кредитира.

Безспорно е, че атакуваният  договор е бил сключен в изискуемата за това нотариална форма. По начало този вид договор е двустранен и възмезден и при него кредиторът прехвърля веднага собствеността на насрещната страна, а длъжникът започва да престира задълженията си, които, най-общо формулирани, са за “издръжка и гледане”. В случая обемът на задълженията на приобретателя, страните са определили с фразата “да поеме гледането и издръжката на продавачката Г.Г.Ш.-Д., като продавачката запази правото си да живее и ползва имота докато е жива”.

За да се развали поради неизпълнение този договор по принцип няма значение дали то е пълно или частично, и дали изпълнението на неизпълнената част е още възможно, или вече е станало невъзможно по вина на длъжника. Достатъчно е последният да не  е изпълнявал задълженията си известно време, за да може кредиторът, да развали договора, и единственото изключение е предвидено в чл. 87 ал. 4 от ЗЗД – ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Кога частта е незначителна, е въпрос на фактическа преценка – незначителността може да произлиза, както от това, че непрестираното количество е малко, така и от това, че качествената разлика между престираното и това,  което трябва да се престира, е малка. За целта е необходимо да се съпостави отклонението от дължимото с цялото дължимо по договора изпълнение. С оглед алеаторния характер на този вид договори, следва да се изхожда от формулировката, която страните са избрали при определяне задълженията на приобретателя.

В случая избраната от тях фраза характеризира типичното съдържание  на това задължение. Без съмнение в обема на задълженията на длъжника се включва извършването на постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота на прехвърлителката, и освен полагането на личен труд за гледане, предполага и даване на материалните средства, които са необходими да задоволят нуждите на лицето, което се гледа. В процесния договор не е изрично ограничено задължението, като, например, средствата за издръжка да се дават от кредитора, или да се установи отделно местоживеене, или да се ползват услуги на трето лице. По тази причина не може по никакъв начин да се сподели виждането ответника-въззивник, че ищцата е имала възможност и доходи сама да се издържа, а в договора не е конкретизиран обем на издръжката или грижите, поради което те следвало да се определят на базата на конкретните нужди на прехвърлителката с оглед общото й физическо състояние и възможност да поддържа личната си хигиена и да се обслужва самостоятелно.

Въззивният съд счита, че е безспорно установено, че през един продължителен период, предхождащ подаването на исковата молба – от 2008г. до м.06.2013г., е имало трайно неизпълнение на задълженията на приобретателя, което може да обоснове разваляне на договора.

Ответникът, върху когото лежи тежестта на доказване, не е ангажирал надеждни и убедителни доказателства, че е осигурил пълно и точно изпълнение, доказвайки и съответствието на престираното по вид, обем, качество и количество грижи и издръжка, с дължимите.

Обратното, установено е еднозначно и категорично, че в началото на този период ответникът не е бил установил общ живот с ищцата, а когато по-късно се е нанесъл в къщата със съпругата си, те не са били в едно домакинство. Доказано е и, че те са се дезинтересирали трайно и почти изцяло от  нея и нуждите й. Нещо повече – проявявали са и грубо, неуважително отношение към ищцата и съпруга й /който не е страна по договора/, което, независимо от причините, които са го провокирали, е недопустимо, както с оглед чисто моралните, неписани закони, така и в светлината на съществуващите облигационни отношения. Изпълнение не е престирано не само от ответника, но и от неговата съпруга, която, без да е страна по договора и без да има вещни права /с оглед момента на сключването на брака/, е била обвързана със задължения към кредиторката, като част от “домашните” на длъжника. Особеният характер на договора за издръжка и гледане налага всички членове на семейството или домакинството на прекия длъжник да го подпомагат в изпълнението,  и той е длъжен да обезпечи тяхното съдействие за осигуряване на нормални домашни условия на живот на кредиторите като в едно семейство, каквото изобщо не се установи да е сторил. В действителност се е стигнало до такова влошаване на обстановката, че ищцата и съпругът й се принудили да напуснат стаята, която са обитавали в имота, въпреки учреденото на първата пожизнено вещно право на ползване, и от средата на 2012г. се преместили другаде. През този период  ответникът нито е давал грижа в натура, нито парични средства за обезпечаване нуждите за живот на ищцата, като е считал, че тъй като тя има доходи и сама може да се обслужва, следва да го прави, а той спорадично й е извършвал транспортни услуги, а през м.м. 09., 10 и 11. 2011г. и м. 08.12г. й е изпратил записи за по 25 лв.

Така се установи, че ответникът не е извършвал преки действия, свързани със задоволяване на ежедневните и обикновени потребности на ищцата. Не е доказано да е имало тъй наречената „забава на кредитора”, което би било обективна невъзможност за изпълнение, освен това в този случай ответникът отново не е направил единственото възможно да остане изправен – да предприеме съответните правни действия да трансформира по реда на чл. 94 от ЗЗД задължението си изцяло в парично. Изпратените от него четири парични суми не могат да се приемат за такава трансформация, която става по исков ред, освен това той е започнал да прави това след като е узнал намерението на ищцата да развали договора – след предявяване на исковата молба. Само по себе си превеждането на тези суми не представлява точно изпълнение на задълженията по алеаторния договор. Поради това е видно, че липсва системно, пълно, непрекъснато и  цялостно изпълнение. Самият характер на този вид договори е такъв, че задълженията на длъжника са изискуеми без покана, всеки ден, в пълен обем. Поради това е явно драстичното разминаване между очаквания обем на дължимото изпълнение и обективно осъщественото. В действителност ответникът не е престирал за предходните 4 години никакво количество грижи и издръжка, което да се съпостави с цялото дължимо по договора изпълнение. Поради това е налице пълно неизпълнение за процесния период. Виновното поведение на ответника не само е осуетило изпълнението за изтеклото време, тъй като при тези договори следва да се престира ден по ден, неотлагаемо – недаденото днес не може да се престира след месец, но го е направило невъзможно и за предстоящия период, с оглед трайния му характер, който е засегнал основата на която се градят договорните взаимоотношения.

Така предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и атакуваното в решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса  отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивника  и той следва да понесе своите както са направени, и заплати на въззиваемата такива за тази инстанция в размер на 200 лв. 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение 1025/07.05.2013 г. по гр.д. № 5082/2011 г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Г.В.Б. да заплати на Г.Г.Ш.-Д. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: