Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 243

 

гр. Сливен,  10.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА     

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 447  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 365/18.06.2013 г. по гр.д. № 4701/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Община Сливен с адрес гр. С., ул. „Ц. О.” № * да заплати на ЗК „УНИКА” АД с ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление гр. С., район „К. с.”, ул. „Ю.” № * на основание на чл. 213 ал. 1 вр. чл. 208 ал. 1 от КЗ сумата от 183,09 лв. представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение, като искът в останалата част е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца – застрахователната компания, в която жалба се твърди, че решението е неправилно в неговата отхвърлителна част. Съдът е приел, че е на лице 50% съпрчиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования водач. Това е обосновано от становището на съдебната експертиза, че водачът е имал техническа възможност да възприеме неравността на пътя, но този извод е необоснован и неправилен. Теоретичната техническа възможност да бъде възприето препятствието не означава в конкретната обстановка, че е възможно то да бъде обиколено. Водачът няма нито задължение, нито възможност да извършва точна преценка дали несигнализираната неравност на пътя ще причини дефект по автомобила. Ето защо се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване  на ново с което претенцията да бъде изцяло уважена.

 

 

 

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди,ч е тя е неоснователна. Съдът правилно е приел, наличието на съпричиняване и се съобразил със заключението на вещото лице, като експертизата не е била оспорена. Сочат се законните текстове, които задължават водачите на МПС да се съобразяват с релефа на местността и със състоянието на пътя.  Поради това се иска да бъде потвърдено решението на районния съд.

В с.з.  за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призовани, се явява представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Единственото оплакване във въззивната жалба е свързано с приетото от районния съд наличие на съпричиняване. Безспорно обаче е установено, че водачът е управлявал автомобила през тъмната част на денонощието, но е имал техническа възможност да възприеме наличната неравност и да предотврати настъпването на ПТП. Технически правилно е било при възприемане на задигнатото съоръжение да заобиколи препятствието, тъй като неговата височина е по-голяма от просвета на автомобила. Не вярно, както се поддържа в жалбата, че водачът на МПС не е имал задължението да прецени тези обстоятелства.  Напротив, водачите следва да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и с превозното средство, както и с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно е,ч е в случая ако водачът на МПС беше спазил тези вменени му от закона задължения и беше преценил правилно пътната обстановка, то несъмнено би се достигнало до заобикаляне на препятствието. Като не е сторил това, той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и това обстоятелство правилно е било отчетено от районния съд.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение по отношение на присъдената издръжка. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/18.06.2013 г. по гр.д. № 4701/2012 г. на Сливенския районен съд.

        

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: