Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 244

 

гр. Сливен,  10.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 426  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 364/18.06.2013 г. по гр.д. № 4696/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Община Сливен с адрес гр. С., ул. „Ц. О.” № * да заплати на ЗК „УНИКА” АД с ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление гр. С., район „К. с.”, ул. „Ю.” № * на основание на чл. 213 ал. 1 вр. чл. 208 ал. 1 от КЗ сумата от 1252,72 лв. представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата от уважения до пълния претендиран размер.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца – застрахователната компания, в която жалба се твърди, че решението е неправилно в неговата отхвърлителна част. При изслушване на вещото лице е установено, че стойността на закупените нови части е реална и пазарна. Съдът не е изложил мотиви защо счита, че в конкретния случай застрахователното обезщетение не следва  да бъде равно на пазарната възстановителна стойност на ремонтните работи за отстраняване на причинените вреди. Не е изложил и съображения защо пазарната стойност на вложените нови части следва да се намали като се приложи коефициент за обезценка на стойността на новите части, така съдът не се е съобразил със задължението на застрахователя да заплати обезщетение в размер на действителната стойност на вредата към датата на настъпването й, а освен това не се съобразил със задължителната практика на ВКС. Поради това се иска отмяна на решението в неговата отхвърлителна част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена изцяло.

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът правилно е приел, че нанесената щета е в размер на присъдената сума. Присъждането на обезщетение в претендирания от ищеца размер би довело до неоснователно обогатяване. Излагат се съображения и за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС и се иска решението да бъде потвърдено.

В с.з.  за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено.

        Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

         Въззивният състав, обаче НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Правният спор във въззивното производство се свежда до размера на дължимата от ответната община сума, тоест – до обема и съдържанието на суброгационното вземане по чл. 213 ал. 1 от КЗ на ищеца.

Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител на вредите възниква по силата на законовата норма на чл. 213 ал. 1 от КЗ, обуславя се от деликтното правоотношение между последните двама и предпоставка за упражняването му е осъществяване на юридическия факт на плащане на застрахователното обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено застраховане. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума.

Автомобилът не е една цяла, хомогенна вещ, нито чисто механичен сбор от детайли. Представлява сложен механизъм, съставен от отделни части, като функционирането на целия автомобил е обусловено от работата на всяка една от системите му, която пък зависи от изправността на всички елементи, от които се състои.

Ищецът-застраховател, след като е установил пълния размер на вредата, причинена при ПТП, е заплатил на застрахованото увредено лице стойността й, включваща части и труд. Доколкото не се установява сумата да надхвърля рамките на действителната пазарна стойност на щетите, той има право да търси в пълен размер връщането й от ответника-причинител, щом тя е в рамките на уговорената в договора застрахователна сума и е изчислена към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Поради това регресният иск на застрахователя е доказан и се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния размер на заплатеното от него  обезщетение на увреденото лице по имуществената застраховка “Каско на МПС” – 2420 лева.

Като го е уважил частично, първоинстанционният съд е постановил в отхвърлителната му част неправилно решение, което следва да бъде отменено в нея. Въззивният съд следва да постанови ново, с което уважи иска и за разликата до пълния му размер, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на ответника-въззиваем и той следва да понесе своите и заплати тези на насрещната страна за двете инстанции. За въззивната – 25 лв.

Решението на РС  следва да се отмени по отношение на присъдените разноски като му се присъди разликата над 344,24 лв. до пълния размер на направените от него разноски, възлизаща на 665 лв. За тази инстанция въззиваемият следва да заплати разноските на въззивника в размер на 25 лв..

Ръководен от гореизложеното съдът      

 

                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение№ 364/18.06.2013 г. по гр.д. № 4696/2012 г. на Сливенския районен съд  в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от ЗК „УНИКА” АД, гр. СОФИЯ еик 040451865, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „К. С.”, ул. „Ю.* против ОБЩИНА СЛИВЕН Булстат 000590654 иск за заплащане на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ на изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по сключен  договор за застраховка “Каско на МПС”  за сумата над 1252,72 лв. до пълния размер от 2420 лв. заедно с лихвата за забава от 01.10.12г. до окончателното изплащане като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗК „УНИКА” АД, гр. СОФИЯ еик 040451865, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „К. С.”, ул. „Ю.*  на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ,  сумата 1167,28 лв. / хиляда сто шестдесет и седем лв. и 28 ст./, представляваща разликата до пълния размер на изплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение от 2420 лв. по договор за застраховка “Каско на МПС”, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба на 01.10.2012г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЗК „Уника” АД, гр. София направените разноски по делото както следва – още 320,76 лв./триста и двадесет лева и 76 ст./ за първоинстанционното и 25 лв./ двадесет и пет лева/ за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на обжалваемия интерес под 5 000 лв.

                                                         

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: