РЕШЕНИЕ№                                  

Гр. Сливен, 15.102013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

             ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА,

 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 438 описа на съда за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.4 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Подадена е жалба от „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД в качеството на трето лице против действия на ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен, извършени по и.д. № 20138350400434 със страни взискател „ИЛТА – ХРИСТО“ ООД и длъжник „ВАНГАРД“ ООД. Твърди се, че са неправилни и незаконосъобразни действията по извършване на опис, запор и оценка на недвижим имот по протокол № 7532/24.06.2013 г. по отношение на ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074032; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074034; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074033 и ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074035 всички в землището на с. Горно Александрово общ. Сливен.

В частната жалба се поддържа, че жалбоподателят „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД е собственик на описаните вещи,  които са закупени от длъжника „ВАНГАРД“ ООД по договор за покупко-продажба от 10.04.2013г. Цената по който е изплатена съгласно фактура № 3253 от 10.04.2013г. издадена от „ВАНГАРД“ ООД и чието владение е предадено на третото лице, като купувач, с приемо-предавателен протокол от същата дата – 10.04.2013г.

Посочените документи са били представени  на ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен в деня на извършване на описа въпреки което същият е извършен с издадено от частния съдебен изпълнителен устно обяснение, че вещите представляват недвижими имоти собствеността върху които може да бъде прехвърлена само с нотариален акт. Поддържа че в протокола не са били отразени възраженията на страните и заявените от жалбоподателя претенции.

В жалбата се поддържа твърдение, че описаните вещи не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС. Всяка една от тях представлява сглобяема метална конструкция, състояща се от метални колони, метални ферми и метални столици, които са покрити с ламарина. Твърди се, че тези сглобяеми конструкции не са прикрепени трайно към земята и не отговарят на изискванията за сграда или друга постройка, следователно собствеността върху тях е преминала в полза на жалбоподателя въз основа на писмения договор от 10.04.2013г.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да отмени действията на ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен описани с протокол  №7532 от 24.06.2013г. по  и.д. № 20138350400434, наложеният запор и извършената оценка по същото изпълнително дело.

В писмено отговор по жалбата подадена от Д. Б. като управител на ВВАНГАРД ООД Сливен се поддържа становище за основателност на подадената от „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД жалба, по посочените в жалбата съображения.

В становището на взискателя „ИЛДА – ХРИСТО“  ООД се поддържа становище за недопустимост на жалбата подадена от „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД като трето лице, тъй като предпоставка за допустимост е обстоятелството вещите да се намират във владение на третото лице в деня на извършване на описа. Твърди се, че към деня на описа, вещите са били във владение на длъжника и са негова собственост. Поддържа се и , че жалбата е неоснователна, тъй като вещите са недвижими имоти, чиято собственост съгласно чл. 18 от ЗЗД следва да бъде прехвърлено с нотариален акт какъвто няма. С представените от третото лице писмени доказателства – писмен договор в обикновена писмена форма, приемо-предавателен протокол без заверена дата и фактура не могат да бъдат противопоставени на взискателя и няма прехвърлително действие по отношение на описаните в  тях недвижими имоти.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява представител по пълномощие адв. Йорданов от АК – Варна, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, оспорва заключението на вещото лице , тъй като същото не давала отговор на въпроса за наличието на основа на подпорните стени, за наличието на комунални връзки с ел.мрежа, канализация и вик-връзки.

Представител на длъжника – управителя Д. Б., поддържа изложеното становище за основателност на жалбата.

Взискателят чрез представител по пълномощие – адв. Д. ***, поддържа изразеното писмено становище за неоснователност на жалбата с оглед изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело № 20138350400434 по описа на ЧСИ П.Р. с рег. № 835 и район на действие ОС – Сливен е образувано по молбата на „ИЛТА-ХРИСТО“ ООД против „ВАНГАРД“ ООД и представеният Изпълнителен лист за осъждането на „ВАНГАРД“ ООД да заплати на „ИЛТА- ХРИСТО“ ООД, съгласно споразумение по т.д. № 5/2013г. на ОС – Сливен, сумата от 16 250лв. в срок до 29.03.2013г. и сума в същия размер – 16 250лв., в срок до 15.04.2013г.

По молба на взискателя, ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен е поискала и по партидата на „ВАНГАРД“ ООД в Служба по вписванията – Сливен, към 08.05.2013г. е вписана Възбрана върху процесните сгради - ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074032; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074034; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074033 и ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074035, всички в землището на с. Горно Александрово общ. Сливен.

Собствеността върху ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел №34 е придобита от длъжника „ВАНГАРД“ ООД съгласно постановление за възлагане на недвижим имот № 02 от 12.02.2003г. на публичен изпълнител Д.Б..

Собствеността върху ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел №33 е придобита от длъжника „ВАНГАРД“ ООД съгласно постановление за възлагане на недвижим имот № 04 от 30.10.2003г. на публичен изпълнител Д.Б..

Собствеността върху ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел №35 е придобита от длъжника „ВАНГАРД“ ООД съгласно постановление за възлагане на недвижим имот № 03 от 12.02.2003г. на публичен изпълнител Д.Б..

Собствеността върху ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел №32 е придобита от длъжника „ВАНГАРД“ ООД съгласно постановление за възлагане на недвижим имот № 05 от 25.04.2003г. на публичен изпълнител Д.Б..

Преписи от посочените постановления за възлагане на недвижим имот са представени от публичен изпълнител Д.Б. по изпълнителното дело.

В изпълнителното дело Покана за доброволно изпълнение била изпратена на длъжника и получена от него на 07.05.2013г.

Към Принудително изпълнение чрез извършването на опис от ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен е пристъпила на 24.06.2013г., за което е съставен протокол за опис на недвижими имоти – 24 броя измежду които и процесните четири ТЕЛЕУГОИТЕЛНИ. За пазач е бил назначен Д. Х. Б., като протоколът за извършеният опис е подписан от него, от вещо лице и от представител на взискателя. Действително в приложения в копието на изпълнително дело № 20138350400434 не се съдържат изложените от длъжника възражения, като възражения в писмен вид от длъжника са приложени по делото, в писмена форма  и представени на 02.07.2013г. В самото възражение е направено искане да се състави нов протокол, в който да бъдат отразени възраженията, а именно, че част от описаните вещи не са недвижими имоти и не са собственост на дружеството длъжник, поради прехвърлянето им на трети лица.

В приложеното по делото копие от и.д. № 20138350400434 не се съдържат данни за това кога жалбоподателят „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД са узнали за извършения опис.

По и.д. № 20138350400434 е изготвено заключение от вещото лице Р.Ж.Х., получено на 05.07.2013г. за определяне на справедлива пазарна стойност на описаните в протокол № 7532 от 24.06.2013г. имоти.

От заключението на вещото лице И.Х.И., изготвено на основание чл. 195 от ГПК по настоящото дело,  се налага извод, че процесните сгради  ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074032; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074034; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074033 и ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074035, всички в землището на с. Горно Александрово общ. Сливен, според вида, предназначението и начина на изграждане, представляват недвижими имоти. Процесните сгради са подробно описани в констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице, от което е видно, че  представляват „строителна система – конструкция – стоманена, съставено от колони монтирани върху бетонови фундаменти, ферми и столици. Двускатен покрив с покривно покритие от ел-те-гофрирана ламарина. Оградни стени изградени върху ивични основни от бетон: север – стоманобетонови панели, а на останалите три страни тухлени зидове със стоманобетонови елементи – колони за входни врати и пояси.“ Относно ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 33 е посочено, че представлява навес с три оградни стени - север, изток и запад, изградени от стоманобетонови панели върху ивични основи от бетон.

Вещото лице поддържа заключението си в съдебно заседание, като уточнява, че бетоновите панели са заварени към колоните и демонтажът изисква изрязване на заварката и при евентуалното им премахване ще бъде нарушена целостта на сградата, като изрично е посочено, че оградните стени имат основа поставена в земята. Именно така описаният траен начин на прикрепване навеждат на заключението, че описаните вещи представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС.

Съдът кредитира заключението на вещото лице от една страна поради неговата изчерпателност, категорично

с ти яснота досежно извода, че конструкциите са трайно прикрепени към земята, като от друга страна изводът, че описаните в протокол №  7532 от 24.06.2013г.  на ЧСИ П.Р. по и.д. и.д. № 20138350400434 вещи представляват недвижими имоти се подкрепя от обстоятелството че собствеността върху същите е била придобита от длъжника именно с цитираните по-горе протоколи на публичния изпълнител за възлагане на недвижим имот.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага, че жалбата подадена от трето лице - „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД е неоснователна.

Същата е допустима, тъй като съгласно разширителното тълкуване на понятието владение, осъществяването на такова  е допустимо и чрез трето лице. В случая владението и по-точно факта на осъществяването му от длъжника – „ВАНГАРД“ ООД в полза на „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД следва несъмнено от представения договор за продажба от 10.04.2013г.

Жалбата на третото лице обаче е неоснователна, тъй като третото лице следваше да установи несъмнено, че вещите във връзка с които е подадена жалбата е негова собственост към деня на налагане на Възбраната върху имотите.

Възбраната върху имотите е наложена към 08.05.2013г., към който момент осъществявяното от третото лице „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД владение не би могло и не прехвърля собствеността върху процесните имоти.

Основателно възражението на взискателя – „ИЛТА – ХРИСТО“ ООД , че прехвърлянето на собствеността върху имотите обусловено то сключването на договора под формата на нотариален акт, което не е сторено по делото.  Необходимостта от спазване изискването на чл.18 от ЗЗД следва от несъмнения извод, с оглед заключението на вещото лице, както и придобивния й способ, чрез който самия длъжник е придобил собствеността върху процесните четири сгради – ТЕЛЕУГОИТЕЛНИ в парцели №№ 32; 33;34 и 35 в землището на Горно Александрово общ. Сливен.

Няма спор по делото, че процесните сгради са именно тези, които длъжникът е придобил въз основа на постановленията на публичния изпълнител за Възлагане на недвижим имот. Съответно прехвърлянето на правото на собственост следва да се извърши с нотариален акт, какъвто не е сключен между длъжника и третото лице.

Както съдът посочи и по-горе представеният писмен договор в обикновена писмена форма от 10.04.2013г. и факта на заплащането на посочената в него цена прехвърлят единствено владението върху посочените сгради, осъществявано към 24.06.2013г., когато е извършен опис,  от длъжника в полза на жалбоподателя.

Не на последно място следва да се посочи, че представеният писмен договор от 10.04.2013г.  няма достоверна дата спрямо взискателя, което е допълнителен аргумент за това, е договорът не би могъл да бъде противопоставен предвид вписаната възбрана наред с обстоятелството, че по делото безспорно се установи, че вещите представляват недвижими имоти. Предвид неоснователността на жалбата е основателна претенцията на взискателя за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД със седалище и адрес на управление гр. Н.З., общ. Н.З., обл. Сливен, ЕИК 200493723 против извършените по и.д. № 20138350400434 на ЧСИ П.Р. с рег. № 835  и район на действие ОС – Сливен действия – опис, възбрана и оценка на недвижими имоти: ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074032; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074034; ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074033 и ТЕЛЕУГОИТЕЛНО в парцел № 074035 всички в землището на с. Горно Александрово общ. Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА „ТЕХНОМАШ – БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНА ГРУПА“ АД да заплати на „ИЛТА – ХРИСТО“ ООД деловодни разноски в настоящото производство в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.