Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  21.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 441 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Т. пълномощник на „ВАНЯ ТРАНСПОРТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., обл.Б., ул.”Е. П.” № * против решение № 503/10.07.2013г. по гр.д. № 1966/2010г. по описа на СлРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от въззивника против С.В.В. *** иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.203 ал.3 и чл.211 от КТ за признаване за съществуващи на задълженията, за които на въззивника е издадена Заповед за изпълнение № 3331/02.11.2009г. по ч.гр.д. № 4390/2009г. на СлРС. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 1500,00 лева, както и в частта, с която на въззивника е отказано да му бъдат присъдени деловодни разноски.

         Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил изследвал задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства, от които безспорно се установявало, че въззиваемият В. виновно е причинил ПТП, като по този начин е причинил на въззивното дружество щети, като е увредил дружествено имущество и превозен товар. Страната твърди, че безспорно по делото било установено, че настъпването на ПТП е вследствие на управление на МПС със скорост, несъобразена с пътните условия, както и че сумата от 4500,00 лева е била заплатена на собственика на превозената стока, поради което исковите претенции в тази насока се явяват основателни. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Направено е възражение за прекомерност на присъдения от СлРС адвокатски хонорар на ответника в първа инстанция. Бланкетно е направено доказтелствено искане за допускане извършването на съдебно-счетоводна експертиза и за събиране на гласни доказателства по въпроси и задачи, които ще бъдат допълнително конкретизирани.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на въззиваемия В., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна сочи, че ищцовото дружество не е доказало, че ответникът с деянията си е осъществил състав на престъпление, поради което не може да се реализира отговорността по чл.203 ал.2 от КТ. По отношение възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение страната сочи, че същото е неоснователно. Адвокатското възнаграждение било определено съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1 и материалния интерес по делото. По направените бланкетни доказателствени искания страната е заявила, че намира същите за недопустими, поради настъпила преклузия. Въззиваемата страна няма доказателствени искания. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

         В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Алексиева, която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна С.В.В. в съдебно заседание се представлява от адв.П., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, като се противопоставя адвокатския хонорар да бъде намален и посочва, че същия е съобразен с материалния интерес по делото и н с Наредба № 1.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни писмени доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 16.07.20013 г. и в рамките на двуседмичния законоопределен срок – на 27.07.2013 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в законен срок от лице с правен интерес. Съдът намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

         По делото е бил предявен иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ. Претендират се вреди, които са били причинени умишлено или в резултат на престъпление от страна на въззиваемия В.. Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. В конкретния случай няма спор, че щетите са били причинени във връзка с изпълнение на трудовите задължения на въззиваемия В., докато същия е работил при взискателя по трудово правоотношение. Следва да се разгледа дали е налице някои от следващите две предпоставки, а именно  дали щетата е причинена в резултат на престъпление или същата е причинена умишлено.

От данните по делото може по категоричен начин да се установи, че щетата не е била причинена във резултат на извършено престъпление. Макар след настъпване на ПТП да е било образувано досъдебно производство, същото е било прекратено с постановление от 4.03.2010 г. на прокурор при РП – Силистра. Това постановление за прекратяване е било потвърдено от ОП – Силистра, което пък от своя страна е било потвърдено от Апелативна прокуратура – Варна. Актът на Апелативна прокуратура – Варна е бил потвърден с преписка № 8642/2011 г. на ВКП т.е. всички структури на прокуратурата в РБ са приели, че не са налице доказателства за това, че въззиваемият В. е извършил престъпление и образуваното против него наказателно производство е било прекратено. За да счетем, че е налице хипотезата на чл. 203 ал.2 предл.2 от КТ е необходимо с влязла в сила присъда да се установи виновността на работника. В случая това не е осъществено. Ето защо, съдът намира, че и по настоящото дело не може да бъде ангажирана неговата отговорност по чл. 203 ал.2 предл.2 от КТ.

         Следва да се разгледа и хипотезата, при която вредата на работодателя е причинена умишлено от работника. В общите случаи ще бъде реализирана отговорността на работника по този текст, когато се установи, че той е извършил деяние, което представлява престъпление, но поради неговата малозначителност не е търсена наказателна отговорност. В този случай обаче, по никакъв начин не може да се приеме, че са налице данни за умишлено причиняване на щетата на работодателя като работника е действал било при условията на прекия или при условията на евентуален умисъл. Действително първоначално със съставянето на протокола за ПТП в същия е било отразено, че причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че въззиваемият се е движил със скорост несъобразена със състоянието на МПС и превозвания товар, като по този начин не контролира непрекъснато МПС, в резултат на което е загубил управление над него. Тези обстоятелства обаче са били  предмет на разглеждане на досъдебното производство, по което е била назначена и авто-техническа експертиза в т.3, от която е посочено, че от данните по делото не е възможно да бъде определена скоростта на движение на товарния автомобил, а в т.5 е посочено, че не може категорично да се отговори дали е съществувала възможност за предотвратяване на произшествието. С оглед на това, не може да се приеме, че са налице данни за това, че въззиваемият е действал в условията на евентуален умисъл при управление на МПС вследствие, на което е настъпило ПТП с причинени щети за въззивника. Никъде по доказателствения материал по делото няма категорични данни за това.

         С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице и хипотезата по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ и не може по този ред да бъде ангажирана имуществената отговорност на въззиваемия.

         Съдът намира, че са неоснователни направените възражения от страна на въззивника за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено не само с цената на иска, но и с обема на делото, както и извършената адвокатска дейност по него. Настоящото дело не е просто от фактическа и юридическа гледна точка, поради което съдът намира, че не следва да бъде намалян адвокатският хонорар присъден по първоинстанционното производство, както и по настоящото въззивно производство.

         С оглед изложеното , съдът намира , че въззивната жалба е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение .

         Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 1500,00 лева за въззивна инстанция и с тази сума следва да бъде задължен въззивникът.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/10.07.2013г. по гр.д. №1966/2010г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         ОСЪЖДА „ВАНЯ ТРАНСПОРТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., обл.Б., ул.”Е. П.” № * да заплати на С.В.В. *** деловодни разноски в размер на 1500,00 лева за въззивна инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.