РЕШЕНИЕ № ______________

гр. Сливен, 18.12.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 443 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

Ищците М.Н.М., А.И.М. и С. И.Д. са наследници по закон на техния съпруг и баща И.А. М.,***, починал на 18.08.2012 г., вследствие на умишлено причинена му преди това средна телесна повреда от първия ответник С.А.Д..

За това деяние е било образувано производство (ДП) № 02-1240/12 г. по описа на 2-ро РУП Бургас, ДП № 560/12 г., вх. №4760/12 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по което на ответника С.А.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 – ро НК и въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 561/2013г., с присъдата по което първия ответник е признат за виновен, че е извърши посоченото по-горе деяние, представляващо престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 2 - ро от НК и е осъден да им заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Въз основа на горепосочените факти за ищците е възникнало правото да получат репарация за причинените им вреди в размер на по 100 хил. лв. за всеки от тях.

Във връзка с тези права ищците са подали молба за допускане обезпечението на бъдещите искове, по която е било образувано ч.гр. дело № 2193/ 2012 г. по описа на БОС, по което първоначално е било постановено неправилно съдебно определение №2869/15.11.2012 г., за прекратяване на производството и изпращане на делото по компетентност на Окръжен съд Сливен. След повдигната препирня за подсъдност от СлОС пред ВКС делото отново е било изпратено на БОС, който е допуснал обезпечаване на бъдещите искове. За допуснатото обезпечение е била издадена Обезпечителна заповед №7/17.01.2013 г.  съгласно определение №14/16.01.2013 г. по образуваното ЧНДело № 42/13 г. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху самостоятелен обект-апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх."А", ет.*, ап.*, и запор върху внесената от същия ответник С.А.Д. парична сума в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) под формата на „парична гаранция" по ДП № 02-1240/ 12 г. по описа на 2-ро РУП Бургас, ДП №560/12 г., вх. №4760/12 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас.

Налагането на първата от допуснатите обезпечителни мерки е било невъзможно, поради обстоятелството, че с нотариален акт № 141, том VII, рег. №11372, дело № 1102 от 23.11.2012 г., оформен от нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие СлРС, първият ответник С.А.Д. се е разпоредил чрез безвъзмездна сделка-дарение в полза на родителите си – ответниците И.Н.Д. и А.С.Д..

Твърди се, че първият ответник С.А.Д. се е разпоредил с процесния имот с цел да увреди ищците, като ги постави в невъзможност да реализират правата си по съдебния акт, с който е следвало да бъде признат за виновен и осъден да им заплати обезщетения за неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на техния близък, ведно с лихвите и разноските. Към същия момент – на разпореждане с имуществото, се твърди, че са били направени самопризнания от негова страна в хода на досъдебното производство, цитирано по-горе. Твърди се също, че дарените-вторият и третият ответник в качеството си на възходящи-родители на първия ответник също са знаели за увреждането, което валидира изцяло основателността на предявеният от иск по чл. 135 от ЗЗД.

Ищците поискали от Службата по вписванията в гр. Сливен ефективно реализиране на допуснатото обезпечение чрез вписване на възбраната върху процесния недвижим имот. Такова обаче фактически не било осъществено поради факта, че с нотариален акт № 141, том VII, рег. №11372, дело 14:1102 от 23.11.2012 г., оформен от нотариус Е.Ш., рег. N1: 128, с район на действие СлРС, първият ответник С.А.Д. се е разпоредил чрез безвъзмездна сделка-дарение в полза на родителите си-вторият и третият ответник с процесния – описан по-горе – самостоятелен обект-апартамент с идентификатор N1: 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. Сливен.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да обяви в полза на ищците относителната недействителност на сключеният на 23.11.2012г. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 141, том VII, рег. № 11372, дело № 1102 от 23-11-2012г. оформен от нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие СлРС, с който първият от ответниците С.А.Д. се е разпоредил чрез дарение със собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект-апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх,"А", ет. *, ап, *, със застроена площ 78 ,20 кв. М., ведно с избено помещение №4и таванско помещение № 4 в полза на втория и третия ответници И.Н.Д. и А.С.Д.-негови родители, както  и да се обезсили посочения нотариален акт. Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са направели възражения за неоснователност на предявените искове като оспорват твърдението, че втората и третия ответници са знаели за увреждащия характер на сделката. Твърди се, че вторият и третият ответници не са знаели за обстоятелството, че ищците са подали молба пред Окръжен съд Бургас на 15.11.2012г. за издаване на заповед за възбрана, още повече, че по същата с определение от 15.11.2012г., обезпечителното производство е било прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд Сливен, където е входирана след прехвърлителната сделка. Обезпечителната заповед е била е издадена на 17.01.2013г. и до получаване на исковата молба не са знаели за инцидента на 18.08.2012г и настъпилите от него последици;

Към момента на сключване на договора за дарение качеството на кредитори на ищците не е било установено със сила на присъдено нещо. Към момента на подаване на отговора по исковата молба не е имало влязла в сила присъда и решение за присъждане на обезщетение.

Ответниците оспорват твърдението на ищците, че с договора - обективиран в нотариален акт № 141,т. VII рег.№ 11372,дело № 1102 от 23.11.2012г на нот. Ел.Ш., рег.№ 128 ответникът С.А.Д. ги е надарил със собствения им имот с цел да увреди интересите на ищците, като ги постави в невъзможност да реализират правата си по бъдещата осъдителна присъда. Твърдят, че от 1956г живеят под наем в същото жилище, което закупили през 1990г. със заеми, които наскоро изплатили. Поради тежкото здравословно състояние и на двамата и ниските пенсии решили да прехвърлят жилището си на синът си, който обещал да полага грижи за тях, но не изпълнил задължението да полага грижи за тях и процесния договор е върнат, с цел възстановяване на собствеността. Целта на връщане на имота в техния патримониум била да го прехвърлят на другия си син - Н. А.Д. който е разведен и живее на квартира. Макар и сделката да е оформена като дарение, то целта е била да си осигурят грижи и гледане като си запазят пожизненото право на ползване на цялото жилище.

За да не ги притеснява синът им С.Д., до получаване на настоящата искова молба не ги е уведомявал за инцидента на 18.08.2012г в гр.Бургас и последиците от него.

Възразяват също, че това имущество – предмет на процесната сделка на дарение, е единствено за тях - ответниците и, поради това е несеквестируимо.

Освен това първият ответник работи и ищците имат и друга възможност да се удовлетворят за присъдените обезщетения.

Оспорват искането за обезсилване на нот.акт№ 141, т. VII рег.№ 11372, дело № 1102 от 23.11.2012г. на нот. Ел.Ш., рег.№ 128, т.к. с предявения иск за относителна недействителност не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните които са я сключили и с евентуалното уважаване на Павловия иск, увреждащата сделка се счита несъществуваща само по отношение на увреден кредитор и сделката не касае правата трети по делото лица.

В с.з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. Ек. Д. – надлежно преупълномощена от адв. Н., която поддържа предявения иск на посочените в исковата молба основания.

Ответникът С.Д. се явява лично, а за ответниците И. и А. Даневи се явява представител по пълномощие – адв. В. Д., която поддържа възраженията срещу предявения иск. В писмена защита по същество излага доводи в подкрепа на твърдението, че не е бил налице субективния елемент, касателно нейните доверители, а именно – знанието, че за техния син и прехвърлител по договора е възникнало задължение за обезвреда в следствие на извършено от него престъпление.

Въз основа на събраните по делото доказателства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява от фактическа страна следното:

Ищците - М.Н.М., А.И.М. и С. И.Д. са наследници по закон на техния съпруг и баща И.А. М.,***, починал на 18.08.2012г. Смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в следствие на деянието – извършено от ответника С.А.Д., за което е било образувано наказателно производство  по ДП № 02-1240/12 г. по описа на 2-ро РУП Бургас, ДП № 560/12 г., вх. №4760/12 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 561/2013г. и с присъда от 22.07.2013г., С.А.Д. е признат за виновен в това, че на 18.08.2012г. в гр. Бургас, ДП „Съобщителни средства и възстановяване“, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – посредством нанасяне на удар с юмрук в главата, по непредпазливост причинил смъртта на И.А. М., което деяние представлява престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2 НК, като е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 55 000лв., заедно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 18.08.2012г. до окончателното изплащане. С решение № 149/25.10.2013г. по ВНОХД № 153/2013г. на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 77/17.07.2014г. по КНОХД 2382/2013г. на ІІІ н.о. на ВКС на РБ, деянието е преквалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и размера на обезщетенията е увеличен на по 100 000 лв. за  М.М. и А.М. и на 95 000 лв. за С. Д..

На 15.11.2012г. ищците подали молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове, по която е образувано  ч.гр.д. № 2193/2012г. на Окръжен съд – Бургас.

Въз основа на горепосочените факти за ищците е възникнало правото да получат репарация за причинените им вреди в размер на по 100 хил. лв. за всеки от тях.

Производството по това дело първоначално е било прекратено с определение №2869/15.11.2012 г., а делото изпратено по компетентност на Окръжен съд Сливен. След повдигната препирня за подсъдност от СлОС пред ВКС делото отново е било изпратено на БОС, който е допуснал обезпечаване на бъдещите искове, за което е била издадена Обезпечителна заповед №7/17.01.2013 г. въз основа на постановено определение №14/16.01.2013 г. по образуваното ЧНДело № 42/13 г. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху самостоятелен обект-апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх."А", ет.*, ап.*, и запор върху внесената от същия ответник С.А.Д. парична сума в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) под формата на „парична гаранция" по ДП № 02-1240/ 12 г. по описа на 2-ро РУП Бургас, ДП №560/12 г., вх. №4760/12 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас.

Междувременно с нотариален акт № 141, том VII, рег. №11372, дело № 1102 от 23.11.2012 г., оформен от нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие СлРС, първият ответник С.А.Д. се е разпоредил чрез безвъзмездна сделка-дарение в полза на родителите си-вторият и третият ответник, респ. в полза на И.Н.Д. и А.С.Д. с правото на собственост върху притежавания от него недвижим имот, представляващ самостоятелен обект-апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх,"А", ет. 2, ап, 4, със застроена площ 78 ,20 кв. М., ведно с избено помещение №4и таванско помещение № 4 в полза на втория и третия ответници И.Н.Д. и А.С.Д.-негови родители

Безспорно е, че ответникът С.Д. е придобил правото на собственост върху този имот чрез дарение от своите родители. От събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелите се установява, че И. и А. Даневи са съжалявали, че са прехвърлили имота на сина си С.Д., а не на другия си син, но до приключване на производството по делото не се представиха доказателства в подкрепа на твърдението, че дарението от тях към него на имота е извършено като симулативна сделка, прикриваща договор за издръжка и гледане. Няма и данни по надлежния ред да са подали и да са вписали искова молба за отмяна на дарението.

По делото няма писмени доказателства относно момента, в който ответниците И. и Анегл Даневи са узнали за предприетите от ищците действия за обезпечаване на вземанията им по предявените в наказателното производство граждански искове. В показанията си св. И. не посочва конкретни данни относно момента на узнаване от тяхна страна за деянието на сина им С.Д. във връзка с престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем. От показанията на св. Н. Д. – също техен син и брат на ответника С.Д., обаче, се установява, че само два дни след това – около 20.08.2012г. приобритателите по процесната сделка, вече са знаели за извършеното от техния син престъпление, респективно и за възникване на вземането на близките на пострадалия за репарация на претърпените от тях неимуществени вреди.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Релевантни предпоставки, предвидени в закона по основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: че ищците се явяват кредитори на първия ответник по силата на задължение, произтичащо в конкретния случай от деликт; че вземането е възникнало  преди извършване на процесната сделка; че извършената сделка - дарение, с която деликвента е отчуждила свое недвижимо имущество, уврежда кредитора доколкото дарението е довело до намаляване на ликвидните му активи, без да е удовлетворено вземането на кредиторите – ищци в производството по предявения Павлов иск.

Материално правната легитимация на ищците е безспорно установена по делото, с оглед влязлата в сила присъда от 22.07.2013г. по НОХД № 561/2013г. на Бургаски окръжен съд, с която, С.А.Д. е признат за виновен в това, че на 18.08.2012г. в гр. Бургас, ДП „Съобщителни средства и възстановяване“, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – посредством нанасяне на удар с юмрук в главата, по непредпазливост причинил смъртта на И.А. М., което деяние представлява престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2 НК, като е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 55 000лв., заедно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 18.08.2012г. до окончателното изплащане, с изменение на квалификацията по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК с решение № 149/25.10.2013г. по ВНОХД № 153/2013г. на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 77/17.07.2014г. по КНОХД 2382/2013г. на ІІІ н.о. на ВКС на РБ, както и за присъдения увеличен размер на обезщетенията за неимуществени вреди на по 100 000 лв. за  М.М. и А.М. и на 95 000 лв. за С. Д..

Възражението, че вземанията на ищците относно обезщетенията за причинените им неимуществени вреди в следствие смъртта на техния съпруг и баща са възникнали от момента на влизане в сила на постановената присъда, е неоснователно. Деликтната гражданска отговорност от извършеното престъпление, както и при всяко друго противоправно поведение, възниква от момента на извършване на деянието, от който момент настъпва и вредата за пострадалите. Постановената по – късно присъда има отношение към ангажирането на наказателната отговорност на деликвента, като във връзка с предявените граждански искове има значение само за ликвидността, но не и за изискуемостта на вземането за вреди. Именно този принцип е регламентира в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, според който от момента на извършване на деяние за деликвента е налице субективния елемент на съзнаване освен за наказателната, но така също и за неговата гражданска отговорност, без да е необходимо пострадалите да извършват нито фактически, нито правни действия, за да го поставят в забава.

С оглед безспорно установеното качеството на ищците в случая като кредитори следващите въпроси, които се поставят по делото във връзка с възраженията по основателността на предявения иск, са тези относно увреждането на интересите им в следствие на извършената сделка и знанието на длъжника за това увреждане.

Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.

Към датата на изповядване на ПРОЦЕСНАТА СДЕЛКА – 23.11.2012г. с нотариален акт № 141, том VII, рег. №11372, дело № 1102 от 23.11.2012 г., оформен от нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие СлРС, за разпореждане от страна на С.Д. с правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект-апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находящ се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх,"*", ет. * ап, *, със застроена площ 78 ,20 кв. М., ведно с избено помещение №4и таванско помещение № 4 в полза на втория и третия ответници И.Н.Д. и А.С.Д.-негови родители, няма данни вземанията на ищците – в общ размер на 295 000 лв. да са удовлетворени или да е предоставено по надлежния ред друго ликвидно обезпечение. Както се посочи и по-горе изискуемостта и ликвидността на вземанията е без значение за преценяването на сделката за намаляване на имуществото на длъжника като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредиторите от възможността да удовлетворят вземанията си.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание на от тяхна страна относно увреждащия характер на сделката. Такова знание от тяхна страна междувпрочем е и ирелевантно, т.к. се касае за бевъзмездна сделка, в който случай законът дава предпочитание на интереса на този, който се стреми да намали своята загуба, пред интереса на този, който цели да реализира увеличение на своя имуществен патримониум.

Установения от показанията на свидетелите мотив за извършеното разпореждане с процесната сделка на дарение, а именно – възвръщане на имота от страна на И. и А. Даневи, за да го прехвърлят на другия свой син с очакване за получаване на издръжка, не изключва знанието на дарителя относно увреждащия характер на сделката и за него като длъжник, по аргумент от разпоредбата на чл. 133 от ЗДД, не съществува възможност да ограничи правата на кредитора, изхождайки от лични съображения и намерения за разпореждане с имуществото си след възникване на вземането.

Неоснователно е и възражението за несеквестируемост на недвижимия имот – предмет на процесния договор за дарение. Включително, когато са налице предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК – приложението на този институт, регламентиран като форма на защита на основно право от социално естество - правото на жилище на длъжника - в изпълнителното производство, отпада с оглед извършеното разпореждане, като от друга страна е с такава защита съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК длъжникът не разполага в случаите, когато вземането е за вреди от непозволено увреждане.

Що се отнася до твърденията за симулативния характер на сделката, с която самият С.Д. е придобил от своите родители правото на собственост върху имота, следва да се посочи, че подобни възражения също не могат да бъдат противопоставени инцидентно на кредитора по предявения от него иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Възражението за симулация на разпоредителната сделка или сделката, от която произтичат имуществените права на длъжника, практически се свежда до твърдение, че липсва увреждане за кредитора, поради обективната липса на намаление на имуществото на длъжника. Противопоставянето на факти и права на страните с оглед на абсолютната или относителна симулация на дадено правоотношение, засягащо действителните права на собственост върху отчужденото имущество, може да бъде осъществено спрямо кредиторите само с решение постановено в производство по предявен иск за това, от което съдът би бил обвързан съгласно чл. 298 ГПК, но не и чрез въвеждането им с възражения срещу предявения Павлов иск. Кредиторът не е страна по тези правоотношения, а насрещната страна в материалното правоотношението, не е насрещна страна в процесуалното по предявения Павлов иск.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният Павлов иск е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода от процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски във връзка с предявения Павлов иск, изразяващи се в заплатеното в брой адвокатско възнаграждение от триста лева, като на основание чл. 83, ал. 2 ГПК са освободени от заплащането на държавна такса и разноски във връзка с предявения иск.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.Н.М., ЕГН **********, А.И.М., ЕГН ********** *** и С.И.Д.,*** в качеството им на кредитори за вземанията в размер на по 100 000 лв. за  М.М. и А.М. и 95 000 лв. за С. Д., заедно със законната лихва, считано от 18.08.2012г. спрямо С. А. Д., ЕГН **********, произтичащи от неговата деликтна отговорност за извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК, в извършването на което е признат за виновен с с присъда от 22.07.2013г. по НОХД № 561/2013г. и решение № 149/25.10.2013г. по ВНОХД № 153/2013г. на Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 77/17.07.2014г. по КНОХД 2382/2013г. на ІІІ н.о. на ВКС на РБ, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ сключен с нотариален акт № 141, том VII, рег. №11372, дело № 1102 от 23.11.2012 г., оформен от нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие СлРС, с който ответникът С.А.Д., ЕГН **********,***№ 4, понастоящем в Затвора – гр. Бургас е прехвърлил безвъзмездно в полза на ответниците – негови родители: И.Н.Д., ЕГН ********** И А.С.Д., ЕГН ********** ***№ 4, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент с идентификатор № 67338.551.55.1.4, находяш се в гр. С., бул. „Х. Д.“ № *, вх,"*", ет. *, ап, *, със застроена площ 78 ,20 кв. М., ведно с избено помещение №4и таванско помещение № 4.

 

ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, И.Н.Д., ЕГН ********** И А.С.Д., ЕГН ********** да заплатят солидарно на М.Н.М., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН ********** заплатените от тях разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева)

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: