Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 208

 

гр. Сливен,  20.09.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 447  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 607/04.07.2013г. по гр.д. № 824/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена със съдебно решение № 2/16.01.2009г. по гр.д. № 4069/2008г. на СлРС, с която В.Т.А.,*** 7-Е-18 е осъден да заплаща на Т.П. С., ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете Т.В.А., роден на *** г., ЕГН ********** издръжка като я увеличава от 70 на 100 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба и отхвърлен предявения иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 150 лв. като неоснователен.

          Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител на ищцата, в която се твърди, че решението в неговата отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон и изводите на съда са необосновани. Сочи се, че са събрани достатъчно доказателства относно нуждите на детето и възможностите на двамата родители. Задължението на бащата се изчерпва само и единствено със заплащане на дължимата издръжка и той по никакъв начин не участва при отглеждането и посрещане на нуждите на детето. Във възможностите на ответника е да получава обезщетение и да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., без да бъдат накърнени материалните му интереси, още повече, че той няма задължения към други деца. Поради това се иска да бъде отменено решението в тази част и вместо това да се постанови друго, с което да бъде уважена претенцията в пълния размер.

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът правилно е определил размера на необходимата обща месечна издръжка за детето. По делото са събрани доказателства относно доходите на бащата и е безспорно, че той е регистриран като безработно лице и вече не получава парично обезщетение. От друга страна, ищцата работи по трудов договор. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден обжалвания съдебен акт.

В с.з.  за въззивницата, редовно призована, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с назначен особен представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Основното оплакване в жалбата е свързано с размера на определената издръжка, която следва да заплаща бащата. Сочи се, че неправилно са преценени  фактите, свързани с особеностите, относими към здравословното състояние на детето, като по този начин са подценени разходите, свързани със закупуването на необходимите медикаменти. Освен това майката има разходи по наемането на жилище, а са нараснали и нуждите на детето за учебни пособия  и извънкласни занимания. 

Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В случая е безспорно, че доходите на бащата не са по-високи от тези на майката и районният съд се е съобразил с това обстоятелство. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието, а другият родител е безработен. Така обосновано е приел, че за детето необходимите средства месечно са сто и осемдесет лева като по-голямата част от тази издръжка – в размер на сто лева, се дължи от бащата. Неоснователни са твърденията, че той може да заплаща издръжка в по-голям размер, с оглед на обстоятелството, че към настоящия момент не получава доходи.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение по отношение на присъдената издръжка. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 607/04.07.2013г. по гр.д. № 824/2013 г. на Сливенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: