Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  5

 

гр.Сливен, 04.02.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря К.И.,

като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА гр.д.№ 449 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът  Б.М. твърди в исковата молба, че с Договор за кредит от 11.04.2005 г. № 68.765 по описа на Нотариус Ф.Д. от гр. Тревизо за сумата от 58 000 евро, равняващи се на 113 438,14 лева (по курса на БНБ 1,956 лв. за 1 евро) сключен между Б.М. и Т.А.Т. в качеството им на заематели и Банка „Ди Кредито Кооперативно деле Преалпи“ КООД със седалище гр. Тарцо (Тревизо), двамата заематели са се задължили да  заплатят на заемодателя посочената сума в срок от 10 години, посредством постепенно погасяване на редовни вноски. Твърди се, че заемателите  се задължили да плащат солидарно на Банката - заемодател на 11-то число всеки месец, считано от 11.05.2005 г. вноска на края на срока, която е възлизала към посочения момент на 584,47 евро, равняващи се на 1143,12 лева (по курса на БНБ 1,956 лв. за 1 евро) – варираща лихва. Считано от м. май 2005 г. до 08.02.2008 г. ищеца лично е заплащал вноските по описания по-горе Договор за заем, като до 30.06.2007 г. е издължил общата сума от 15 642,98 евро, равняващи се на 30 594,54 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро), като частта дължима от първия от ответниците Т.Т., е в размер на 7 821,49 евро, равняващи се на 15 298,83 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро).

Като изправна страна по договора за заем, ищецът твърди, че предявил искане до съда на гр. Тревизо, Италия да бъде осъден първия от ответниците Т. Т. – съдлъжник по договора за заем, да му заплати сумата от 7 821,49 евро, равняващи се на 15 298,83 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро), ведно с лихвите по закон и с паричната ревалоризация, от дължимото към действителното салдо. Съдът на гр. Тревизо уважил така направеното искане, като е наложено и заплащане на 700,00 евро, равняващи се на 1369,10 лв. (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро) – разноски по производството с акт от 12.02.2008 г. в гр. Тревизо. Посочва се, че срещу посоченото съдебно нареждане не било подадено възражение и същото подлежало на изпълнение. Издаден бил изпълнителен лист в полза на ищеца срещу Т.А.Т., който следвало да заплати сумите както следва: главница в размер на 7 821,49 евро, равняващи се на 15 298,83 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро); лихви по закон от 31.01.2008 г. до 23.07.2008 г. в размер на 111,86 евро, равняващи се на 218,8 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро) и разходи по съдебното нареждане 700,00 евро, равняващи се на 1 369,10 лв. (по курса на БНБ 1,95583 за 1 евро) 487,74 евро, равняващи се на 953,9 лева (по курса на БНБ 1,95583 за 1 евро) – разходи върху таксите; 345,49 евро равняващи се на 675,7 лева (о курса на БНБ 1,95583 за 1 евро) – разходи върху таксите хонорарите; 25,05 евро – 2% такси социална каса и 255,60 евро, равняващи се на 499,90 лева (о курса на БНБ 1,95583 за 1 евро) – 20% ДДС или общо сумата от 9 747,23 евро, равняващи се на 19 063,924 лева (по курса на БНБ 1,95583 за 1 евро), ведно с лихвите по закон от 24.07.2008 г. по ефективното салдо, род заплаха с наказание от закона. Отчетното съобщение за връчване на съдебното нареждане за налагане на плащане на посочената в същото сума, видно от направеното отбелязване, било получено от длъжника – Т.А.Т. на 26.03.2008 г. До настоящия момент опитите на ищеца за удовлетворяване на вземането му към първия от ответниците Т.Т. за сумата 9 747,23 евро, равняващи се на 19 063,924 лева (по курса на БНБ 1,95583 за 1 евро) не са довели до никакъв резултат. Длъжника Т.Т.  напуснал Република Италия и се е завърнал в България. На територията на Италия същия не притежавал имущество или вземания, от които да се удовлетвори кредитора по изпълнителното дело, поради което се твърди, че за Б.М. е налице правен интерес от предявяване на искане  по реда на чл. 623 от ГПК за зачитане и признаване на решението на съда на гр. Тревизо, Италия и допускане изпълнението на същото на територията на България.

С нарочна молба вх. № СД-02-05-2636/21.04.2009г. бил сезиран Окръжен съд – Сливен за произнасяне с разпореждане, с което да се признае и допусне чуждестранно съдебно решение на територията на България.

          Твърди се още, че в конкретния случай първия ответник е извършил правно действие, с което е намалил имуществото си, от което кредитора би могъл да се удовлетвори и което обективно води до увреждане на кредитора. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том  V рег. № 7491, дело № 784 от 07.06.2008 г. на нотариус Е.Ш. с район на действие РС - Сливен първия от ответниците дарява на вторите двама единственото си имущество – недвижим имот: Апартамент с идентификатор № 67338.562.15.2.21, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.562.15.2.21, находяща се в поземлен имот № 67338.562.15 в гр. С., кв. „С. З.” бл. *, разположен на VІІ етаж, вход Б, ап. 21, при съседи на апартамента: № 67338.562.15.2.20, 67338.562.15.1.19 от две страни външен зид, над обекта: 67338.562.15.2.18 със застроена площ на апартамента 70,23 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение № 21 с полезна площ от 2,77 кв. м при граници: изток – мазе № 23, запад – коридор, север – мазе № 20, юг – мазе № 22, заедно с прилежащо таванско помещение № 21 с площ от 2,78 кв.м при граници: изток – коридор, запад – коридор, север – таван № 20, юг – коридор, заедно с припадащите се към обекта 1,318% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху терена.

Предвид изложеното и на основание чл. 135 от ЗЗД, от съда се иска да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на ищеца гореописаната сделка на дарение, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в законоустановения срок са депозирали писмен отговор, чрез процесуалния си представител. В същия се навеждат възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че с решение № 1472/25.11.2009г. на САпС по гр.д. № 2082/2009г. е било отменено постановеното разпореждане № 161/29.04.2009г. по т.д. № 238/2009г. на СлОС. Срещу определението на АС – София била подадена касационна жалба, като касационно обжалване не е допуснато. Така ищецът не можел да легитимира качеството си на кредитор спрямо първия ответник, поради което и исковата претенция се явявала недопустима. Твърди се още, че липсва както знание, така и намерение у ответниците за увреждане на кредитора при сключване на сделката. Също така се навеждат твърдения, че получената по договора сума е използвана изцяло от ищеца, като част от нея за рефинансиране на друг заем, а останалата част ищецът използвал за ремонт на негов имот.

В с.з. ищеца, редовно призован чрез процесуалния представител, не се представлява. Представя писмена молба, с която моли исковата претенция да се уважи изцяло.

В с.з. ответниците се представляват от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло исковата претенция. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск в неговото основание, обосноваващи качеството на „кредитор“, произтичащо от сключения договор за банков кредит, чийто съдлъжник е ответника.

След анализ на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна, а именно :

На 11.04.2005г. Ищецът  Б.М. и първия ответник Т.Т., като заематели и Банка „Ди Кредито Кооперативно деле Преалпи“ КООД със седалище гр. Тарцо (Тревизо) сключили Договор за кредит № 68.765 по описа на Нотариус Ф.Д. от гр. Тревизо за сумата от 58 000 евро, равняващи се на 113 438,14 лева (по курса на БНБ 1,956 лв. за 1 евро), приложен по л.215 – л.226.

Двамата заематели се задължили да  заплатят на заемодателя посочената сума в срок от 10 години, посредством постепенно погасяване на редовни вноски солидарно на 11- то число всеки месец, считано от 11.05.2005 г.

Като изправна страна по договора за заем, ищецът предявил искане до съда на гр. Тревизо, Италия да бъде осъден първия от ответниците в настоящото производство – съдлъжник по договора за заем, да му заплати сумата от 7 821,49 евро, равняващи се на 15 298,83 лева (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро), ведно с лихвите по закон и с паричната ревалоризация, от дължимото към действителното салдо. Съдът на гр. Тревизо уважил така направеното искане, като е наложено и заплащане на 700,00 евро, равняващи се на 1369,10 лв. (по курса на БНБ 1,95583 лв. за 1 евро) – разноски по производството с акт от 12.02.2008 г. в гр. Тревизо. След влизане в сила бил издаден изпълнителен лист.

С нарочна молба вх. № СД-02-05-2636/21.04.2009г. бил сезиран Окръжен съд – Сливен за произнасяне с разпореждане, с което да се признае и допусне чуждестранно съдебно решение на територията на България. Искането било уважено с разпореждане № 161/29.04.2009г. по т.д. № 238/2009г. на СлОС. След инстанционен контрол с решение № 1472/25.11.2009г. по гр.д. № 2082/2009г. на САпС било отменено постановеното разпореждане на СлОС. Срещу определението на АС – София била подадена касационна жалба, като касационно обжалване не е допуснато.

Пред СлОС на 09.09.2011г. ищецът Б.М. е предявил по исков път претенциите си срещу Т.А.Т., като е образувано производство по гр.д. № 423/2011г. на СлОС. С решение от 28.06.2012г. и решение № 283/08.08.2012г. отв. Т.Т. е осъден да заплати на Б.М.  сумата от 17 946.11 евро, представляваща 1/2 ид. част от заплатените от Б.М., като солидарен длъжник в полза на Банка „Ди Кредито Кооперативно делле Пеалпи“ КООД вноски по договор за кредит от 11.04.2005г. за периода от 09.09.2006г. до 14.07.2010г. След инстанционен контрол С решение № 121/03.12.2012г. по гр.д. № 312/2012г. по описа на БАпС същото е потвърдено. С определение № 784/24.06.2013г. по гр.д. № 1919/2013г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том  V рег. № 7491, дело № 784 от 07.06.2008 г. на нотариус Е.Ш. с район на действие РС - Сливен първия от ответниците Т.А.Т. дарява на вторите двама Т.К.Т. и К.А.Т. единственото си имущество – недвижим имот: Апартамент с идентификатор № 67338.562.15.2.21, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.562.15.2.21, находяща се в поземлен имот № 67338.562.15 в гр. С., кв. „С. З.” бл. *, разположен на VІІ етаж, вход Б, ап. 21, при съседи на апартамента: № 67338.562.15.2.20, 67338.562.15.1.19 от две страни външен зид, над обекта: 67338.562.15.2.18 със застроена площ на апартамента 70,23 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение № 21 с полезна площ от 2,77 кв. м при граници: изток – мазе № 23, запад – коридор, север – мазе № 20, юг – мазе № 22, заедно с прилежащо таванско помещение № 21 с площ от 2,78 кв.м при граници: изток – коридор, запад – коридор, север – таван № 20, юг – коридор, заедно с припадащите се към обекта 1,318% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху терена.

Според показанията на св. Р.И. и св. Р. Рашков, близки родственици, причината да бъде извършено дарението е уреждане на наследствени отношения в семейството.

Според показанията на св. Ангелова заемът е бил взет от Б.М. и Т.Т., като част от него е бил използван за ремонт на недвижим имот, а останалата част от парите е била внесена в РБългария и съхранявана в банков сейф. Изплащането на задължението към банката се е извършвало изцяло от заплатата на Б.М..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които са еднозначни и взаимодопълващи се. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като цени показанията имайки предвид и заинтересоваността им от изхода на делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Релевантните предпоставки, предвидени в закона за основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: ищецът да се явява кредитор на първия ответник; вземането да е възникнало преди извършване на сделката; извършената сделка - дарение, с която ответника е отчуждил свое недвижимо имущество, да уврежда кредитора, доколкото дарението е довело до намаляване на ликвидните активи и ответника като длъжник да е знаел за това.

Съдът намира за доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.

Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява своето имущество, респ. възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 135 от ЗЗД отговаря с цялото си имущество. Когато разпореждането е безвъзмездно, винаги е налице увреждане.

          С осъществяване на сделката, чиято относителна недействителност се претендира, безспорно е намалено имуществото на първия от ответниците, като видно от приложената справка от Агенция по вписванията -  СлВп – гр. Сливен, този имот е бил единственият недвижим имот на длъжника Т.Т.. С това действие са увредени интересите на ищеца Б.М. в качеството му на кредитор и за него съществува правен интерес от завеждане на настоящото производство за обявяване на недействителността на оспорваната сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД.

          От представените писмени доказателства е видно, че вземането на ищеца е възникнало много преди осъществяване на сделката – предмет на настоящото производство. Точния момент е м. май 2005г. падежа на първата погасителна вноска по договора, тъй като по делото не са установени други договорени взаимоотношения между солидарните длъжници. Изискуемостта на вземането е без значение за преценяването на сделката като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредитора от възможността да удовлетвори вземанията си.

          Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. По аргумент на противното от посочената законова разпоредба се достига до извода, че при безвъзмездни сделки, каквото е дарението, предмет на настоящото производство лицето/лицата, с които длъжника е договарял не е необходимо да са знаели за увреждането при осъществяване на сделката. В конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, тъй като отв. Т. Т. е дарил имота на свои възходящи. Знанието на длъжника и намерението за увреда на кредитора следва да се приеме за доказано, предвид това, че същия се е разпоредил с единственото си имущество и то безвъзмездно.

С процесната сделка, с която първия от ответниците се разпорежда безвъзмездно със собствения си недвижим имот в полза на своите баба и дядо е намален актива от имуществото на Т.А.Т., който би послужил за удовлетворяване на кредитора. Актива на практика е ликвидиран предвид обстоятелството, че други недвижими имоти или вземания на длъжника не се установяват, видно от представените писмени доказателства.

С оглед на изложеното, следва да се уважи исковата претенция и да се обяви за относително недействителна сключената сделка Дарение на недвижим имот № 116, том. V, рег. № 7491, дело № 784 от 07.06.2008г. на нотариус Е.Ш. с район на действие РС – Сливен в полза на другите двама ответници, с което Т.Т. е дарил единствения си собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор №  67338.562.15 в гр. С., кв. „С. З.”, бл. *, разположен на VІІ етаж, вход Б, ап. 21, при съседи на апартамента: № 67338.562.15.2.20, 67338.562.15.1.19 от две страни външен зид, над обекта: 67338.562.15.2.18 със застроена площ на апартамента 70,23 кв. м състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение _№21 с полезна площ 2,77 кв. м при граници изток – мазе № 23, запад – коридор, север – мазе № 22, заедно с прилежащо таванско помещение №21 с площ 2,78 кв. м при граници изток – коридор, запад – коридор, север таван № 20, юг – коридор, заедно с припадащите се към обекта 1,318% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху терена, като е знаел, че уврежда и е целял да увреди интересите на кредитора си Б.М..

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 от ГПК следва на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски, доказани до общ размер от 2 203 лева.

С оглед изхода на делото на ответниците не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.М., живущ в 31038 гр. Паезе /Тревизо/, ул.“Верди“ № 8/6, роден на ***г., л.п. № 760798VV, издаден на 27.07.2002г. от Тревизо – Италия, в качеството му на кредитор спрямо Т.А.Т. ***, сключения на 07.06.2008г. с нотариален акт № 116, том V, рег. № 7491, дело № 784 от 2008г. на нотариус Е.Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС Сливен, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ с който с Т.А.Т. е дарил на Т.К.Т. с ЕГН ********** и К.А.Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Сливен, кв.“С.З.“ бл. *, вх.*, ап.* единствения си собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – Апартамент с идентификатор №  67338.562.15 в гр. С., кв. „С. З.”, бл. *, разположен на VІІ етаж, вход Б, ап. 21, при съседи на апартамента: № 67338.562.15.2.20, 67338.562.15.1.19 от две страни външен зид, над обекта: 67338.562.15.2.18 със застроена площ на апартамента 70,23 кв. м състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение _№21 с полезна площ 2,77 кв. м при граници изток – мазе № 23, запад – коридор, север – мазе № 22, заедно с прилежащо таванско помещение №21 с площ 2,78 кв. м при граници изток – коридор, запад – коридор, север таван № 20, юг – коридор, заедно с припадащите се към обекта 1,318% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху терена.

 

ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, Т.К.Т. с ЕГН ********** и К.А.Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., кв.“С.З.“ бл. *, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.М., живущ в 31038 гр. Паезе /Тревизо/, ул.“Верди“ № 8/6, роден на ***г., л.п. № 760798VV, издаден на 27.07.2002г. от Тревизо – Италия, сумата в размер на 2 203 лева - деловодни разноски.

 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :