Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 26.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА        

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №450 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №490/24.06.2013г. по гр.д.№6036/2012г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Сливен да заплати на Н.С.С. и С.К.С. на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 29.07.2011г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 5901,89лв. е отхвърлен като неоснователен, присъдени са разноски на двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Сливен.

С въззивната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Сливен обжалва постановеното решение изцяло като недопустимо, като постановено по непредявен иск, евентуално като недопустимо в осъдителната му част и евентуално като неправилно и незаконосъобразно само в осъдителната му част. На първо място въззивникът посочва, че атакуваното решение е недопустимо, тъй като районният съд е уважил частично непредявен иск. Ищците в исковата молба са посочили, че техните вреди се изразяват в стойността на новите вещи, а не в повреждането на старите и претендират стойността на новите вещи, а съдът в нарушение на диспозитивното начало е уважил частично непредявен иск за заплащане стойността на унищожени или повредени вещи. Поради това въззивникът моли въззивния съд да обезсили постановеното решение изцяло и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по предявения иск. Евентуално, ако съдът приеме, че въззивната жалба в частта относно искането за цялостно обезсилване на първоинстанционното решение е недопустима, поради липса на правен интерес от обжалване в отхвърлителната част, то моли съда да обезсили първоинстанционното решение в осъдителната му част с произтичащите от това последици. На следващо място въззивникът излага съображения за неправилност на решението в неговата осъдителна част, като посочва, че го обжалва като неправилно в тази му част, в случай, че въззивният съд не възприеме доводите му за недопустимост. Намира решението за немотивирано, нито от правна, нито от фактическа страна, като липсва всякаква конкретика, извън изложеното в исковата молба. Спорните по делото въпроси са игнорирани от съда и въобще не са обсъдени, респ. обсъдени са бланкетно. Районният съд е игнорирал вида на извършваната от работниците на ответното дружество дейност, не е обсъдил доводите за липса на причинени от тях вреди и евентуално за липсата на причинно-следствена връзка между действията на работниците на дружеството и настъпилия инцидент. Не е обсъден и доказателствения материал по делото, в т.ч. заключението на вещото лице. Освен това счита, че районния съд превратно е приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК без да установи дали обективно липсват данни за размера на претенцията и преди да са изчерпани всички други законови възможности за конкретизацията на претенцията по размер. Съдът не указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства и не указал, че ще определи размера на обезщетението по реда на чл.162 от ГПК. По този начин ищците на практика черпели права от своето процесуално бездействие при събиране на доказателствата при указаната им от съда доказателствена тежест. Освен това счита, че присъдения от съда размер от 4000лв. е силно завишен с оглед действителната стойност на вредите. С оглед изложеното и наведените съображения за неправилност на решението в обжалваната му осъдителна част, моли въззивния съд да го отмени в тази част и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция изцяло. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски, с оглед изхода на спора по жалбата му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от Н.С.С. и С.К.С. чрез пълномощника им адв.Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемите считат, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и молят въззивния съд да го потвърди. Намират решението за достатъчно ясно мотивирано, съдържащо достатъчно фактически констатации, които съдът е имал предвид при формиране на правните си изводи, като е анализирал събраните по делото доказателства. Правилно съдът приел, че увредените от неправомерните действия на работниците на ответното дружество вещи, не са налични, поради което не може да се извърши нито оглед, нито оценка за годност и стойност към момента на деликта и правилно е приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК. Посочват, че вещото лице е отговорило подробно на въпроса на ответника, а допълнително поставеният такъв в с.з. правилно бил отхвърлен поради преклузия. Намират направените с въззивната жалба доказателствени искания за  неоснователни и преклудирани, като са можели да бъдат направени своевременно пред първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

            С определение от 10.09.2013г. и с разпореждане от 18.11.2013г. въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба и я е оставил без движение с дадени указания. Същите са изпълнени с допълнителни искови молби от 24.09.2013г. и от 29.11.2013г., като ищците са посочили подробно увредените вещи със съответни индивидуализиращи белези. Във връзка с правния интерес на ищеца Н.С. са посочили, че той произтича от факта, че ищците са съпрузи и наводненото жилище, макар лична собственост на съпругата му, е семейно жилище. Освен това увредените движими вещи, подробно описани в първоначалната и допълнителната искова молба са придобити от двамата съпрузи с общи средства по време на брака и представляват СИО.

В с.з., дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Сливен въззивницата М.Г., редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие - адв. Р., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и върне делото за ново разглеждане на районния съд. Евентуално при неуважаване на това искане, моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и да отхвърли предявения иск, тъй като не се събрали доказателства относно съпричастността на дружеството по отношение на твърдяното увреждане. Алтернативно моли съда да намали определената сума, съобразно изслушаните във въззивната инстанция експертизи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник – адв.Б., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на СлРС като правилно и законосъобразно. Евентуално, моли съда при определяне стойността на щетите да има предвид заключенията по оценителните експертизи. Счита, че от изслушаната техническа експертиза се установила причинната връзка между действията на представителите на ответното дружеството и причинените щети. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

С оглед отстраняване на нередовностите в исковата молба, констатирани от въззивната инстанция, то не е налице сочения от въззивника процесуален порок на първоинстанционното решение. Съдът намира същото за допустимо. Не е налице произнасяне по непредявен иск.

С оглед наличието на правен интерес у ищеца Н.С. и активната му процесуална легитимация, следва да се отбележи следното: По делото се установи, че ищците са съпрузи и че процесното жилище, макар и лична собственост на съпругата – ищцата С.С. е семейно жилище по смисъла на СК, в което живеят двамата съпрузи, като процесното увредено имущество представлява СИО по силата на законовата презумпция на чл.21 от СК, респ. чл.19 от СК /отм./.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните му части, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да ДОПЪЛНИ фактическата обстановка с обстоятелства, установяващи се от събраните пред настоящата инстанция доказателства – заключенията по назначените и изслушани съдебно-техническа и съдебно-оценителни експертизи, както следва: Съществуващото канализационно отклонение към имота на ищците е част от проекта, изготвен от ИПП „Водоканалпроект“ – гр.София за строителен обект „Канализация – гр.Сливен – колектор №10 от от 825 до от 257 по ул.“Христо Ботев“ гр.Сливен“ и същото е изпълнено в съответствие с проекта, не са допуснати технически и технологически грешки и отклонения от проекта. Проекта е преминал през всички фази на проверка, въз основа на него е издадено разрешение за строеж, а впоследствие е изготвен протокол обр.16 за приемане на обекта. Вътрешната канализационна инсталация в имота на ищците е изградена съобразно изготвен проект съобразно изискванията на ЗПИНМ. По вътрешната канализация не са допуснати отклонения и същата се ползва и към настоящия момент. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание вещото лице Г. посочва, че уличната канализация е съобразена да поеме отпадните води на имотите. Това, че имота е сутеренен, т.е. под кота терен, не е причина за инцидент, тъй като уличната канализация е дълбоко положена и има голяма възможност. Каналното отклонение работи безупречно от 1969г. и до процесния инцидент не е имало проблеми. Ревизионната шахта за имота е в двора и отгоре е с бетонов капак. Ако от „ВиК“ са били предупредили собствениците тази малка шахта щяла да се отвори, да се затапи отклонението към къщата и нямало да се наводни имота.    

Общата стойност на погиналите и повредени движими вещи, описани в допълнителната искова молба от 24.09.2013г. по пазарни цени към 29.07.2011г. възлиза на 1392лв., както следва: хладилник „Минск“, 12год. – 140лв.; печка ел. готв. комбинирана „Белла“, 11 год. – 117лв.; гардероб 3-крил с надстройка, 12год. – 151лв.; спалня „Приста“ с матрак, 12 год. – 138лв.; библиотека от 4бр. секции с надстройка, 11 год. – 408лв.; диван кухненски, ъглов, 12 год. – 72лв.; килим персийски с р-ри 2,50х1,50м. – 3,75кв.м., 11г. – 150лв.; пътеки персийски с р-ри 80х2,50м. – 3бр.х30лв., 11г. – 90лв.; мокет внос /в спалнята/ - 10кв.м., 12г. – 126лв. Стойността на увредените тапети, латексово покритие и теракот е общо 1059лв. към 29.07.2011г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение в размер на 5901,89лв. за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от страна на служители на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищците накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. В случая следва да се  установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение.

От събраните по делото доказателства е установено, че при извършване на действия по отпушване на канализацията за отпадъчни води по ул.“Христо Ботев“, гр.Сливен, колектор №10, отпадъчните води са нахлули в жилището на ищците в първоинстанционното производство. В резултат на действията по отпушване на канализацията, извършени от служители на водоснабдителното дружество, вече пълния канал се разтоварил през канализационното отклонение на ищците, което е дълбоко положено, тъй като имота е сутеренен и високите води частично са нахлули в жилището. Нивото на водата било около 10 см. Съдът споделя извода на районния съд, че именно действията по отпушване са довели до процесното наводняване имота на ищците. Това се установява от свидетелските показания, писмените доказателства и съдебно-техническата експертиза. Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Служителите на ответното дружество е следвало да уведомят и предупредят живущите в сградите в засегнатия участък относно действията по отпушване, тъй като тези действия се извършват, според вещото лице, с машина под голямо налягане и се предполага, че може да се случи подобен инцидент. За да се избегне инцидента е следвало да се отвори шахтата в имота на ищците и да се затапи отклонението към къщата. Разтоварването на водата е щяло в този случай да стане в шахтата, а не в къщата чрез сифоните, както е станало в случая. Служителите на дружеството е следва да предвидят настъпването на инцидента и е било напълно възможно предотвратяването му. Изрично вещото лице Г. посочва при изслушване в съдебно заседание, че сам по себе си факта, че имота е сутеренен не е причина за инцидента, тъй като уличната канализация е дълбоко положена и има голяма възможност, а и каналното отклонение към имота на ищците до него момент е работило безупречно. Освен това, въззивния съд споделя извода на първоинстанционния съд, че е задължение на ответното дружество чрез съответните служители да поддържа канализационната мрежа в състояние, което да не позволява настъпването на такива събития и да предприема своевременно необходимите мерки по почистване и отпушване на канализационната мрежа, без да допуска наводняване на имотите на гражданите и другите субекти. Действията на служителите на дружеството, довели до наводняване жилището на ищците са противоправни – нарушаващи принципа да не се вреди другиму.

За ангажиране на отговорността на ответното водоснабдително дружество по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи противоправно поведение от страна на негови длъжностни лица, каквото е налице, с оглед изложеното по-горе. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Ответното дружество не е установило с пълно доказване, че презумирания факт – вината на негови служители, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество и законоустановената презумпция за вина не е оборена.   

Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните пред районния съд гласни доказателства  се установява, че в резултат на действията на служителите на ответника по отпушване на канализацията за отпадъчни води, в имота на ищците е нахлула мръсна вода, като са наводнени шест помещения от приземния етаж на имота. Претърпените вреди са имуществени и се изразяват в повредени и унищожени вещи, намиращи се в сутеренния наводнен етаж. Установено е увреждането на подовото покритие – теракот и мокет в спалнята, на латексовото покритие и на поставените на стените тапети във всички стаи. Повреждане на килим и пътеки – персийски до степен на невъзможност за ползване, с оглед факта, че са били пропити с фекални води. От свидетелските показания е установено увреждането и на електроуредите – печка и хладилник. Повредено било цялото обзавеждане в кухнята и трапезарията /свид. Ненчев и свид.Димитров/, което било от талашит и дърво.

С  оглед събраните гласни доказателства и писмените такива /констативен протокол от 29.07.2011г./, съдът приема, че нанесените на ищците вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправните действия на служителите на ответното дружество, при извършване на дейността по отпушване на канализацията на 29.07.2011г. в участъка, включващ канализационното отклонение към имота на ищците се изразяват в следното: повредено латексово и теракотово покритие, тапети, подово покритие – мокет в спалнята, увредени ел. уреди – печка и хладилник, унищожени килим и пътеки тип „персийски“, повредено обзавеждане в кухня – диван и шкафчета и повредено обзавеждане в трапезария – секционна библиотека. Ищците не са ангажирали доказателства относно твърдените увреждания на спалня „Приста“ с матрак и трикрилен гардероб в спалнята. Свидетелски показания в тази насока няма. Поради това те следва да понесат своеобразната санкция от неизпълнението на основното си доказателствено задължение, като съдът приеме за ненастъпили неустановените факти. 

Съдът приема, че по делото от събраните доказателства е установена и причинната връзка между настъпилите на ищеца вреди и противоправните действия на служители на ответното дружество, посочени по-горе.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен по чл.49 от ЗЗД. За него възниква задължение да обезщети причинените преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени, описани по-горе.

Имайки предвид кредитираното заключение по назначените и изслушани пред настоящата инстанция съдебно-оценителни експертизи, съдът приема, че подлежащите на обезщетяване имуществени вреди към датата на увреждането – 29.07.2011г. възлизат на общата сума от 2162лв. /изключени са определените от вещото лице Й. стойности на спалня „Приста“ с матрак и на трикрилен гардероб в спалнята, поради недоказаност на тези увреждания/. До този размер искът по чл.49 от ЗЗД е основателен.

С оглед основателността на главната искова претенция в посочения размер, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 29.07.2011г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска по чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размера от 2162лв., при уважен от районния съд размер от 4000лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е уважен над размера от 2162лв. до присъдения размер от 4000лв. и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над размера от 2162лв. до 4000лв.

В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди до размера от 2162лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.07.2011г. до окончателното му изплащане, решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която иска по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен над присъдения размер от 4000лв. до пълния претендиран размер от 5901,89лв. и в тази част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищците в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 287,95лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 287,95лв. до присъдения им размер от 532лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 443,57лв. /при присъдени 225лв./, поради което следва да му се присъдят такива допълнително в размер на 218,57лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивника „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, гр.Сливен следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция в размер на 392,87лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

Въззиваемите, въпреки направената претенция за разноски, не са доказали такива, поради което не им се следват разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №490 от 24.06.2013г., постановено по гр.д. №6036/2012г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които е осъдено „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. с.“ №* да заплати на Н.С.С. с ЕГН ********** и на С.К.С. с ЕГН **********,*** обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане над размера от 2162лв. до размера от 4000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.07.2011г. и разноски по делото над размера от 287,95лв. до присъдения размер от 532лв.,  като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.С.С. с ЕГН ********** и на С.К.С. с ЕГН **********,*** против „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. с.“ №* за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от 29.07.2011г. с правно основание чл.49 от ЗЗД над размера от 2162лв. до размера от 4000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №490 от 24.06.2013г. по гр.д.№6036/2012г. на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН ********** и на С.К.С. с ЕГН **********,*** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. с.“ №* сумата от 218,57лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 392,87лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.