Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С.,  25.10.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

    М. БЛЕЦОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 451 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.И., в качеството му на пълномощник на Е.Б.Д. с ЕГН ********** *** против решение № 559 от 10.07.2013 г. по гр.д. № 524/2013 г.на Районен съд – Сливен, в частта, с която е постановено след прекратяване на брака въззивницата Е.Б.Д. да възстанови предбрачното си фамилно име Б., както и в частта, с която ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.”Г.С.” № *, е предоставено на въззиваемия И.Д.. Във въззивната жалба се сочи, че в тази част решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с приемането на новия СК въпроса с фамилното име на съпругът има принципно ново схващане, като е предвидено след развода съпругът да може да възстанови фамилното си име от преди сключването на брака, т.е. единствено от неговата воля да зависи дали ще промени фамилията от брака с предходното си фамилно име. В жалбата се съдържа оплакване, че решението на СлРС е неправилно и по отношение на предоставянето на семейното жилище след развода на въззиваемия Д.. Твърди се, че неговият иск за предоставяне на жилището е неоснователен, тъй като той не е доказал, че жилището не може да се ползва заедно от двамата съпрузи, както и че то е единствено за него. Иска се след прекратяване на брака семейното жилище да бъде ползвано от двамата съпрузи. Страната не сочи нови доказателства. Няма претенции за разноски.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Г., в качеството й на пълномощник на въззиваемия Д., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е поискано първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Страната твърди, че въззивницата не е направила искане за предоставяне на семейното жилище, а и поради наличието на нетърпимост между страните е невъзможно жилището да бъде ползвано, след прекратяване на брака, от двамата бивши съпрузи. С оглед на това се иска жилището да бъде предоставено на въззиваемия Д.. По отношение на фамилното име, което да носи въззивницата след прекратяване на брака страната е заявила, че не се противопоставя същата да носи името Д.. Не са направени искания за разноски.

         В съдебно заседание въззивницата Б. редовно призована не се явява . Представлява се от адв. И. , която поддържа въззивната жалба и моли да бъде потвърдена. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Д. редовно призован, се явява лично и с адв. Г. която оспорва въззивната жалба като частично неоснователна. Моли в частта на запазване на фамилното име след развода на въззивницата жалбата да бъде уважена , а в останалата част първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата Б. на 12.07.2013 г., а въззивната жалба била депозирана в рамките на законоустановения срок на 22.07.2013 г.

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт, а разгледана по същество се явява частично основателна.  

По отношение жалбата по иска по чл.53 от СК съдът намира същата за основателна. Законът регламентира, че след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. При тълкуването на текста е видно, че единствено от волята на съпруга приел фамилното име на другия съпруг зависи дали след прекратяването на брака той ще смени своята фамилия с тази, която е носил преди сключването му. В конкретния случай въззивницата Б. не е направила искане за промяна на фамилното си име и за възстановяване на това, което е носела преди сключването на брак, а именно Б.. От друга страна е налице съгласие на въззиваемия Д. въззивницата да продължи да носи фамилното си име, придобито след сключване на брака с него, а именно Д.. Това свое становище той е посочил в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и го е заявил в отговора на въззивната жалба. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да измени първоинстанционното решение в тази част, като постанови след прекратяване на брака въззивницата Б. да продължи да носи фамилното име Д..

В жалбата се съдържат оплаквания за уважения иск, предявен от въззивника Д., по чл.56 ал.1 от СК. Действително законът предвижда, че за да се предостави семейното жилище на един от бившите съпрузи след развода е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно семейното жилище да не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, той да е поискал това и да има жилищна нужда. В конкретния случай действително не е бил изследван въпроса за това дали физически жилището има възможност да бъде обитавано от двамата съпрузи, както и дали съпругът действително има жилищна нужда. Но съпругът е единствения който пред първоинстанционния съд е направил искане с исковата молба да му бъде предоставено това семейно жилище за ползване след прекратяване на брака. Въззиваемата е имала възможност да изложи своите аргументи и да оспори неговата жилищна нужда, както и обстоятелството, че двамата биха могли едновременно да го ползват. Това тя не е направила в хода на производството, а са аргументи, които изтъква едва във въззивната инстанция. Все пак от данните по делото, които са налице (свид.Василев), е видно, че съпрузите са с много обтегнати отношения и практически не могат да съжителстват.

С оглед на изложеното съдът намира, че правилно първоинстанционния съд е уважил предявената претенция за предоставяне на семейното жилище след прекратяване на брака за ползване от въззиваемия Д. и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Страните са претендирали деловодни разноски . Такива за въззивна инстанция са доказане единствено от страна на въззивницата за платена държавна такса . Но с оглед изхода на делото – частично уважаване на въззивната жалба , всеки следва да понесе разноските така както ги е направил.

 

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 559 от 10.07.2013 г. по гр.д. № 524/2013 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която е постановено след прекратяване на брака Е.Б.Д. да възстанови предбрачното си фамилно име Б., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е.Б.Д. с ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име Д..

 

         В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.