Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 12.12.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №461 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против Решение №1022/03.06.2013г. по  гр.д. № 5979/2011г. на СлРС, с което е уважен предявения от „Агатранс” ООД гр.Сливен иск, упражнявайки правата, които чл.134 от ЗЗД му дава като кредитор на „В.ико” ЕООД гр.Сливен и упражнявайки като процесуален субституент правото на иск на последното и прогласява за нищожен договора за продажба на МПС от 09.02.2011г. с нотариална заверка на подписите, по който „В.ико” ЕООД гр.Сливен продава на купувача – ответника по делото Г.Н.М. следните пътни превозни средства: т.а. влекач „Волво FH12” с рег.№СН3661НС, рама №YV2A4B3AOTA245846 и полуремарке „Шмитц” модел СО1 с рег.№СН2074ЕЕ, рама WSMS6980000076471; осъден е Г.Н.М. на основание чл.34 вр. чл.134 от ЗЗД да върне на „В.ико” ЕООД гр.Сливен вещите, предмет на прогласения за нищожен договор за продажба - т.а. влекач „Волво FH12” с рег.№ СН 3661 НС, рама №YV2A4B3AOTA245846 и полуремарке „Шмитц” модел СО1 с рег.№СН2074ЕЕ, рама WSMS6980000076471; осъдени са „В.ико” ЕООД гр.Сливен и Г.Н.М. да заплатят на „Агатранс” ООД гр.Сливен направените по делото разноски в размер на 956,00 лева и са отхвърлени исканията за присъждане на разноски на Г.Н.М. ***. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Агатранс” ООД гр.Сливен – „Рос Ан 2011” ЕООД с.Беласица, общ.Петрич.

Решението е обжалвано от третото лице – помагач „Рос Ан 2011” ЕООД с.Беласица, общ.Петрич, от съищеца в първоинстанционното производство „В.ико” ЕООД гр.Сливен и от ответника в първоинстанционното производство Г.Н.М..

В жалбата си въззивникът „Рос Ан 2011” ЕООД с.Беласица, общ.Петрич посочва, че обжалва решението на СлРС изцяло като неправилно и  постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че съдът в нарушение на чл.219 от ГПК го е конституирал като трето лице - помагач на страната на ищеца, обосновано с необходимостта да бъде обвързан с мотивите на решението. По този начин съдът го е поставил в позиция на ищеца, който следва да обжалва решение, с което е уважена исковата претенция. Посочва, че още в хода на процеса е възразил срещу това конституиране, тъй като за него не е налице правен интерес да помага на ищеца и решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Напротив, позитивното за ищеца решение се явява неблагоприятно за него, тъй като се прогласява нищожност на сделка, от която въззивникът – трето лице помагач черпи права. Това обосновава категоричната липса на правен интерес у него да подпомага ищеца в производството. По този начин с конституирането му като трето лице помагач на страната на ищеца районният съд е допуснал процесуално нарушение, което е опорочило изцяло постановеното решение. Поради това моли съда да отмени изцяло решението на СлРС.

С въззивната си жалба „В.ико” ЕООД гр.Сливен обжалва решението на СлРС изцяло като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. На първо място счита, че районният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.134 от ЗЗД. Счита, че не е налице втората предпоставка за уважаване на предявения пред съда иск по чл.134 ал.1 от ЗЗД, тъй като вторият ответник не е негов длъжник и той няма изискуемо вземане срещу него. На следващо място трябвало да се установи дали извършената сделка между него и Г.Н.М. е действителна или не и ако същата е недействителна, то каква е формата на недействителност. С решението си районният съд се е произнесъл, че сделката е нищожна на основание чл.152 от ЗЗД. Съдът не е обсъдил и преценил коя точно хипотеза на чл.152 от ЗЗД е налице, както и формата на недействителност на разглежданото от него съглашение. Във всички случаи съдът следвало да се произнесе дали прехвърлителната сделка е нищожна, тъй като за нищожността съдът следи служебно. Въззивникът счита, че тази сделка е напълно законна и действителна, а разпоредбата на чл.152 от ЗЗД има предвид съвсем друг фактически състав. В случая „В.ико” ЕООД гр.Сливен е извършил една законна сделка с цел да покрие свое задължение и да извърши прихващане, а не с цел неговият кредитор да стане собственик на някаква вещ, още по-малко, че съдът не е уточнил коя е вещта, а само е цитирал нормата на закона. От събраните по делото доказателства се установявало, че новият приобретател няма за цел да придобие собственост върху вещта, а е имал за цел да се удовлетвори от цената на получената вещ, което било видно от последващата продажба на ППС-та. Счита че от събраните по делото доказателства не се доказало, че между него и Г.Н.М. се осъществила привидна сделка, нито че чрез нея се цели увреждане на кредитора „Агатранс” ООД гр.Сливен. Единствената цел на сделката била погасяване на задължението на длъжника – неговото задължение към кредитора Г.Н.М., изразяващо се чрез даване, а не чрез плащане. По този начин страните са удовлетворили свои взаимни вземания, като са ги прихванали помежду си. С оглед изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната си жалба Г.Н.М. обжалва решението на СлРС изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че районният съд неправилно е преценил целта на извършената между него и неговият длъжник „В.ико” ЕООД гр.Сливен сделка по прехвърляне на ППС. Посочва, че преди няколко години дал в заем на управителя на „В.ико” ЕООД гр.Сливен пари, които той не успял своевременно да му върне изцяло. Останала дължима сумата от 6000 лева. Поради това се разбрал с управителя на „В.ико” ЕООД гр.Сливен същият да му прехвърли правото на собственост върху двете процесни ППС-та за сумата 6000 лева, с която сума страните си прихванали насрещни задължения. Така сключената сделка не била нищожна, а законна сделка, сключена между търговец и физическо лице, в предвидената от закона форма, предназначена де уреди съществуващите между тях правоотношения. Счита, че районният съд  неправилно е квалифицирал предявените пред него искове, поради което е постановил решение в противоречие с материалния закон. Районният съд не е обсъдил и не е преценил точно коя хипотеза на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД се прилага в случая, както и формата на недействителност на разглежданото от него съглашение. Посочва, че той е извършвал една законна сделка с цел да покрие свои задължения и да извърши прихващане, а не с цел неговият кредитор да стане собственик на някаква вещ, която не е и уточнена от съда. От доказателствата по делото било безспорно, че той не е имал за цел да придобие собственост върху вещта, а да се удовлетвори от нейната цена, което се установявало от последващата продажба на ППС-та. От събраните по делото доказателства не се доказало, че между него и „В.ико” ЕООД гр.Сливен се е осъществила привидна сделка, нито че чрез нея се целяло увреждането на кредитора „Агатранс” ООД гр.Сливен. С оглед изложеното, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени срещу него искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивните жалби не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на трите въззивни жалби от въззиваемото дружество „Агатранс“ ООД. Въззиваемото дружество намира и трите подадени жалби за неоснователни. Посочва, че с жалбата на Г.Н.М. се въвеждат нови обстоятелства, различни от изложеното в отговора на исковата молба и моли съда да не ги приема за разглеждане. Счита, че признанието от страна на Г.Н.М., че имал за цел да се удовлетвори от цената на получената вещ доказвала неговите твърдения за нищожност на продажбите на основание чл.152 от ЗЗД. Счита, че съдът правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.134 от ЗЗД. Счита, че Г.Н.М. се явява длъжник на „В.ико” ЕООД гр.Сливен, защото при установяване нищожност на сделката той трябва да върне вещите, т.е. дължи връщане. С твърдението на „В.ико” ЕООД гр.Сливен, че с процесната продажба е покрито едно задължение, т.е. дадено е вместо плащане, се доказвало по същество неговото твърдение за нищожност на продажбите на основание чл.152 от ЗЗД. По отношение на жалбата на „Рос Ан 2011” ЕООД с.Беласица, общ.Петрич счита, че не са налице изложените в нея нарушения на процесуалните правила относно конституирането му като трето лице – помагач. Намира обжалваното решение на СлРС за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество „Рос Ан 2011“ ЕООД, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило становище от представителя му по закон – Управителя А.З., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъоборазно.

В с.з. въззивното дружество „В.ико“ ЕООД, редовно  призовано, се представлява от пълномощник – адв.Д., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В с.з. въззивника Г.М., редовно призован, не се явява, представляват се от процесуален представител по пълномощие – адв.А., която поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея подробни основание за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Агатранс“ ООД, редовно призовано, се представлява от представител по закон – управителят А. и от представител по пълномощие – адв.К., който оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в представена писмена защита.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ крайния правен извод на районния съд, който е обоснован и намира опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на активно субективно и обективно евентуално предявени искове от процесуален субституент – кредитор на бездействащия длъжник-съищец, както следва: иск за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на две пътни превозни средства, като съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, на основание чл.152 от ЗЗД, вр. с чл.134 от ЗЗД; предявен при условията на евентуалност иск за обявяване на договора за продажба на пътните превозни средства за нищожен, като привиден на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.134 от ЗЗД, поради наличие на абсолютна симулация и кумулативно предявен иск по чл.34 от ЗЗД, вр. с чл.134 от ЗЗД за осъждане на ответника Г.Н.М. да върне на „В.ико“ ЕООД двете пътни превозни средства, предмет на прогласения за нищожен договор.

По делото е допуснато привличане и е конституирано на страната на ищеца“Агатранс“ ООД трето лице помагач – „Рос Ан 2011“, с.Беласица, общ.Петрич. Мотивите на районния съд за конституирането му е допустимост на привличането с оглед целта и наличието на правен интерес у привличащата го страна – „Агатранс“ ООД за обвързването му с мотивите на постановеното решение. Въззивният съд споделя тези съображения с оглед мотивирания от ищцовото дружество „Агатранс“ ООД интерес от привличането – обвързване с мотивите с оглед последващо предявяване на обратен иск спрямо него. Следва да се отбележи, че привличането е средство за защита и право на привличащата страна, независимо от волята на третото лице. Привлеченото лице е имало възможност след уведомяване за искането за привличане да противодейства като встъпи в процеса по свой почин като подпомагаща страна не на страната, която го е привлякла, а на противната страна, ако счита, че така му диктува неговия интерес. В случая „Рос Ан 2011“ ЕООД не се е възползвало от тази процесуална възможност.

Във връзка с оплакванията във въззивните жалби за неправилна правна квалификация на предявените искове, съдът следва да отбележи, че правната квалификация е определена правилно от районния съд с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства – фактически основания и направените от ищеца искания.

Първоначалният ищец „Агатранс“ ООД безспорно е процесуален субституент, който по силата на законова разпоредба /чл.134 от ЗЗД/ упражнява правото на иск на своя бездействащ длъжник – „В.ико“ ЕООД, който правилно е конституиран в производството като съищец.

Предпоставките за предявяване на сурогационния иск по чл.134 от ЗЗД са: ищецът /процесуален субституент/ да има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е. да има вземане срещу това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; длъжникът на ищеца – процесуален субституент и титуляр на правата, които се защитават с иска, е необходимо да бездейства и да не упражнява свое имуществено право, което обаче следва да може да се упражнява по реда на чл.134 от ЗЗД, т.е. законът да признава правото на иск на процесуалния субституент за защита на съответното право на длъжника по съдебен ред.

В случая, посочените предпоставки за предявяване на иска по чл.134 от ЗЗД са налице. Безспорно по делото се установи, че ищцовото дружество „Агатранс“ ООД има качеството кредитор по отношение на съищеца „В.ико“ ЕООД, тъй като има съдебно признато вземане /с влязло в сила съдебно решение по т.д.№10/2011г. на СлОС/, произтичащо от договорни отношения между тях във връзка с установени търговски отношения по продажба на горивни материали. Неговият длъжник – съищеца „В.ико“ ЕООД има право спрямо ответника М. да иска прогласяване на нищожност на сключен между тях договор за продажба на ППС, като това право може да се упражни по реда на чл.134 от ЗЗД от неговия кредитор – „Агатранс“ ООД. Не е необходимо ищецът – процесуален субституент да доказва бездействието на своя длъжник – съищец относно упражняването на правото, предявено от „Агатранс“ ООД, нито да доказва, че в резултат на бездействието може да се осуети удовлетворяването му. Обратното може да доказва ответникът. Но такова доказване в случая не е налице от ответника М.. Бездействието на длъжника определя възникване на правния интерес у кредитора – ищец от предявяване на иска. В случай,  че ответника и/или длъжника – съищеца „В.ико“ ЕООД оспорват правния интерес, то те е следвало да установят по безспорен начин, че останалото имущество на длъжника е достатъчно да удовлетвори кредитора „Агатранс“ ООД или че длъжникът не е бездействал. Такова доказване от тяхна страна в случая няма, няма и такива твърдения. Поради това съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на исковете за прогласяване на нищожност на договор за продажба на МПС, за които е установено, че са единствено притежавано от длъжника „В.ико“ ЕООД имущество и връщането им в неговия патримониум.  

По отношение на главния иск, предявен от процесуалния субституент по реда на чл.134 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на МПС от 09.02.2011г. с нотариална заверка на подписите, на основание чл.152 от ЗЗД, следва да се отбележи, че въззивният съд го намира за основателен.

Съгласно чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително.

От събраните пред районния съд доказателства, както и от твърденията на съищеца „В.ико” ЕООД и на ответника Г.Н.М. се установява по безспорен начин обстоятелството, че между управителя на „В.ико” ЕООД – В. Г.Г. и ответника Г.Н.М. е сключен договор за заем на парична сума в размер на 6000лв. По отношение на датата на сключване на договора следва да се отбележи, че същата не е установена по безспорен начин по делото, тъй като единствения писмен документ, извън обясненията и показанията на ответника М. и на управителя на „В.ико” ЕООД  - В. Г., дадени в хода на ДП №88 „ИП“/2011г. на ОД на МВР – Сливен, а именно разписка, удостоверяваща предаването на сумата от М. на Г. няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК и същата не е установена по делото със съответни допустими по ГПК доказателствени средства. Напротив, от показанията на В. Г. и Г.М., дадени в хода на ДП №88 „ИП“/2011г. на ОД на МВР – Сливен, се установява, че договора за заем /реален договор, сключен с предаването на парите/ е сключен в началото на м.февруари 2011г., а не на посочената в разписката дата /11.09.2010г./.

От обясненията и от показанията на В. Г.Г. и Г.Н.М., дадени в хода на ДП №88 „ИП“/2011г. на ОД на МВР – Сливен, се установява, че при сключване на договора за заем, страните изрично са договорили обезпечаване на заема чрез прехвърляне на процесните превозни средства – влекач и ремарке, като гаранция, че дадената в заем сума ще бъде върната. Посочват, че уговорката била след връщане на сумата от страна на Г., М. веднага да прехвърли обратно камиона и ремаркето. Изрично Г. и М. са посочили в обясненията си, че сделката не била с цел покупко-продажба, а с цел обезпечение на вземане и камиона ще бъде върнат веднага след като Г. върне парите на М.. Уговорили се, че в случай, че Г. не успее да върне парите, ще продадат камиона и ще се разплатят. М. е посочил, че след това подписали помежду си и договор за наем на камиона с ремаркето и той никога не ги е вземал при себе си.

Обясненията, респ. показанията на Г. и М., дадени в хода на ДП №88 „ИП“/2011г. на ОД на МВР – Сливен, са частни документи, които удостоверяват в посочените части неизгодни за тези лица факти. В този случай имат сила на извънсъдебно признание и се ползват с доказателствена сила срещу подписалите ги лица – В. Геооргиев и Г.М.. В тази насока въззивният съд напълно споделя правните изводи на районния съд. Установените по този начин факти /неизгодни за Г. и М./ не са опровергани по делото чрез други годни доказателствени средства. Както бе посочено по-горе, разписката, удостоверяваща предаването на заемната сума няма достоверна дата и не оборва извода, че договора за заем и договора за продажба на МПС са сключени по едно и също време, като договора за продажба на е сключен с единствената цел да обезпечи връщането на дадената в заем парична сума, а не с цел да се прехвърли правото на собственост.  

Извънсъдебните признания на В. Г. и на ответника Г.М., обуславят извод, че при сключване на договора за заем страните предварително са уговорили начин за обезпечаването му, различен от предвидения в закона, прехвърляйки влекача и ремаркето с уговорка за обратното им изкупуване, поради което сделката, обективирана в договора за покупко-продажба на МПС от 09.02.2011г. с нотариална заверка на подписите, рег.№333/09.02.2011г. на нотариус Катя Тодорова с район на действие СлРС е недействителна на основание чл. 152, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Когато при сключване на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека – в случая са прехвърлили МПС с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително. Договорът за продажба на МПС е сключен в нарушение на чл.152 от ЗЗД, като продажбата прикрива незаконно обезпечение на дълг по заемен договор. Страните не са имали воля собствеността върху влекача и ремаркето да се прехвърли срещу заплащане на посочената цена. Действителната им воля при продажбата е била да се обезпечи задължението на продавача по договора за заем. Така избрания от страните начин за удовлетворяване е различен от предвидените в закона, поради което договорът за покупко-продажба на МПС е нищожен, като сключен в нарушение на императивната норма на чл.152, пр. 2 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на въззивниците, че с атакуваната сделка „В.ико“ ЕООД е покрило едно свое задължение, като е дал вместо плащане, което е законосъобразно. В случая от значение за преценката дали сделката е нищожна е отговора на въпроса в кой момент е сключен договора за покупко-продажба - преди възникване на задължението по договора за заем, или след това. В случая настоящия състав, както и районния съд приема, че договорът за покупко-продажба на МПС е сключен преди или едновременно с договора за заем и с единствената цел да служи като обезпечение по този договор с оглед удовлетворяването на заемодателя, поради което и договорът е нищожен, съгласно изложените подробни съображения. Доказателствата в тази насока са подробно обсъдени по-горе.

С оглед основателността и уважаването на главния иск за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на МПС, като съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, на основание чл.152, пр.2 от ЗЗД, съдът не следва да разглежда и да се произнася по евентуалния иск за нищожност на договора, като привиден на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.

Правилно и законосъобразно, като последица от уважаване на иска по чл.152, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД районният съд е уважил иска по чл.34, вр. с чл.134 от ЗЗД, като е постановил връщане на МПС, предмет на обявения за нищожен договор.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца – процесуален субституент направените по делото разноски.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивните жалби се явяват неоснователни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Претенция за присъждане на разноски във въззивното производство са направили само въззивниците, но с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, такива не им се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                            

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1022/03.06.2013г., постановено по  гр.д. №5979/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.