Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   265

гр.Сливен,01.11.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  М. БЛЕЦОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 464 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на юриск. Г.-В. в качеството й на процесуален представител на „МАКСТЕЛЕКОМ”ООД  със седалище и адрес на управление гр. С., 1784, бул. „Ц.Ш.” № *, бизнес сграда „М.” ет. * против решение №  145/11.03.2013г. по гр.д. № 4872/2012 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника против В.М.В. *** положителни установителни искове по чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че същият дължи сумите, за които срещу него е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК, а именно сумата от 32.90 лв. представляваща неизплатено задължение по фактура 600005821/01.08.2009г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2012 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 09.07.2012 г. в размер на 10.00 лв. и разноски по делото в размер на 125.00лв., като неоснователни.С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия В. сумата от *0.00 лв., представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът  бил приел, че договорът между страните е бил прекратен считано от 01.08.2009 г. и за процесния период нямало правно основание за възникване на задължение за плащане на абонаментни вноски. Страната твърди, че молбата за прекратяване на договора е била направена след издаване на фактурата за м. Август 2009 г. Съдът не бил съобразил характера на договора, а именно такъв с продължително изпълнение, поради което не можело да се приложи обратно действие. Въззивникът посочва, че според ОУ на дружеството молбите на клиентите се разглеждат в едномесечен срок, поради което следва, че прекратяване на договора можело да бъде извършено едва след като тази молба била разгледана, а както било посочено по-горе към момента когато била депозирана молбата за прекратяване на договора между страните, дружеството вече било издало фактура и задълженията на абоната били възникнали. Страната е посочила, че обстоятелството, че ответникът е върнал устройството не означава, че дружеството не е изпълнило задължението си по договора, а че липсва необходимо съдействие от кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени исковете на страната. Не са претендирани деловодни разноски.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.  

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Д., която оспорва като неоснователна въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Сливенския районен съд. Не се претендират разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.03.2013г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 05.04.2013 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Между страните няма спор, че са сключили договор за предоставяне на услуги като месечната такса е била в размер на 32.90 лв. Договорът е бил сключен на 07.08.2008г. и е бил валиден за период от 12 месеца. Изрично във формуляра за договор е посочено, че след изтичане на посочения срок, договорът се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията посочени в него и по общите условия. Няма спор между страните и по отношение на обстоятелството, че преди да е изтекъл срокът на договора, а именно на 05.08.2009 г., страните са били подписали формуляр, депозиран от ответника по иска за прекратяване на договора.

         По делото са представени Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между „МАКС ТЕЛЕКОМ” и потребители на интернет услуги. Макар, че ищцовата страна по никакъв начин не е доказала, че тези общи условия са били в сила към момента на действие на договора между страните, съдът разгледа разпоредбите касаещи прекратяването на индивидуалните договори в тези общи условия и в тях не констатира особена разпоредба, която да касае случаите при които договорът се прекратява с изтичането му. От това следва, че трябва да се прилагат общите условия и да се приеме, че след като преди изтичането на договора, ползвателят на услуги е заявил, че го прекратява с изтичане срока му на действие, то той не може да бъде продължен автоматично за още един месец. Всеки дължи заплащане на услуги, които е получил. Но тогава, когато такива не са били предоставени и не е имало основание да бъдат предоставени не може да бъде претендирано заплащане на някакво възнаграждение. В случая, съдът намира, че е категорично доказано, че договорът между страните е бил прекратен при спазване на договореностите между тях с изтичането му и ответникът по иска е дължал да заплаща такса единствено за срока на договора, а не за по-късен период. Договорът не е бил продължен още един месец. Обстоятелството, че ищецът е съставил фактура за още един месец, не означава, че сумата по тази фактура следва да бъде заплатена, тъй като тя се явява начислена, без правно основание.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/11.03.2013 г. по гр.д. № 4872/2012г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.