Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №310

 

гр. Сливен, 03.12.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №466 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е въз основа на въззивна жалба против Решение №530/27.06.2013г. по гр.д.№ 5944/2011г. на Сливенски районен съд, с което е осъден ЕТ ”Деница Нис И.П.” да заплати на В.Г.И. обезщетение за неползван  платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 88,63 лв.; обезщетение при уволнение, поради намаляване обема на работа на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на 351.00 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 392,94 лв. С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от В.Г.И. против ЕТ ”Деница Нис И.П.” искове, както следва: иск по чл.213 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа на 13 и 16 май 2011г. в размер на 35,44 лв.; иск по чл.226, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизпълнение на удостоверителната функция на работодателя, което е причинило неимуществени вреди на работника в размер на 800.00 лв.; иск по чл. 245, ал.2, предложение 1 от КТ за заплащане на положен извънреден труд за работа през почивни дни в размер на 1235,97 лв.; иск по чл.245, ал.2, предложение 1 от КТ за заплащане на положен труд по време на официални празници в размер на 194,92 лв. Присъдени са на двете страни съразмерно разноски като ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт съответно държавна такса и разноски за вещо лице.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЕТ „Деница Нис И.П.”, С.Н., общ.Сливен, който обжалва решението частично, в частите, с които са уважени предявените от В.Г.И. искове с правно основание чл. 224, ал.1, чл.222, ал.1 и чл. 220, ал.1 от КТ и е осъден да заплати съразмерно разноски на ищеца, както и държавна такса и разноски по делото.

            Въззивникът ЕТ „Деница Нис И.П.”, С.Н., общ.Сливен счита, че решението в посочената част е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че и по трите уважени иска Районния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при установяване  на правно релевантните факти. Посочва, че извършената в първоинстанционното производство еднолична съдебно-графична експертиза за изследване на подписа на ищеца положен на изготвена индивидуална ведомост удостоверяваща  получените от него обезщетения е изготвена единствено на базата на представен от ищеца експериментален материал, без да е направена съпоставка с подписи положени от ищеца по други представени по делото документи. По този начин изследването останало непълно, а от там и извода на експерта неправилен, заключението - необосновано. Въззивникът посочва, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон, първоинстанционния съд е отхвърлил искането му за назначаване на тройна съдебно-графична експертиза, която да вземе предвид не само дадения от ищеца сравнителен материал, но и положените от ищеца подписи по други безспорни и приложени по делото документи. Първоинстанционният съд не е изложил аргументи защо приема извода на вещото лице при наличието на факта, че изследването се е ограничило само до експерименталните образци и на практика вещото лице не е изпълнило изцяло поставената му задача. По този начин изводите на Районния съд били необосновани и неправилни  по отношение на трите посочени иска. Моли съда да отмени решението в атакуваната му част и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

            С въззивната жалба въззивникът ЕТ „Деница Нис И.П.” е направил доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл своевременно, като е уважил искането и е назначил тройна съдебно-графологична експертиза, заключението по която е изслушано от въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание.

             В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на В.Г.И..

             В срока по чл. 263 ал.2 от ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – В.Г.И., който обжалва първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от него искове и в частта относно разноските. Намира решението в тези части за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че Районния съд не е изложил фактически изводи относно иска по чл.226, ал.1 от КТ след като от приложените към делото доказателства се установявало, че работодателят не е изложил мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Районният съд не обсъдил гласните и писмени доказателства, приложени по делото, в т.ч. административна преписка на Дирекция „Инспекция по труда”, с която се установявали обстоятелства относно неспазването на трудовото законодателство от страна на работодателя. Длъжностната характеристика и вътрешните правила за работа не били връчени срещу подпис за запознаване на ищеца, за да се приеме, че не е полаган нощен труд и труд по време на официални празници. Моли съда да отмени решението в атакуваната отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от него искове за заплащане на обезщетение за неизпълнение на удостоверителната функция на работодателя за незаконно недопускане на работа, за заплащане на положения извънреден труд, както и на труд по време на официални празници в претендираните с исковата молба размери. Моли съда да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски, съобразно изхода на спора.

            В срока по чл.263 ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от страна на ЕТ ”Деница Нис И.П.”, който оспорва същата. Счита, че решението в атакуваните от В.И. части е правилно и законосъобразно, като съдът не е извършил посочените в насрещната жалба нарушения. Районният съд спазил задължението си да изготви доклад и да разпредели доказателствената тежест между страните, който доклад бил приет от И. без възражения. Непопълването на делото с доказателства се дължало единствено на поведението на жалбоподателя И.. Посочва, че Районния съд е изложил подробни фактически и правни изводи при постановяване на решението си в атакуваните от И. части. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от В.И. части и претендира разноски по делото.

В с.з., въззивникът ЕТ ”Деница Нис И.П.”, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Посочва, че се установило, че подписът, удостоверяващ, че ищеца е получил полагащите му се суми за последния работен месец, е негов, поради което извода на районния съд в тази част за дължимост на сумите е неправилен. Моли съда да отмени решението в обжалваното от него част и да отхвърли исковете. Претендира присъждане на направените по делото разноски по трите иска, в т.ч. пред въззивната инстанция. Излага съображения за неоснователност на насрещното въззивна жалба и моли съда да я отхвърли.

В с.з. въззиваемия В.Г.И., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Д., която оспорва въззивната жалба, подадена от ЕТ ”Деница Нис И.П.”, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в тази му част и моли съда да го потвърди. Моли съда да не кредитира заключението на тройната съдебно-графологична експертиза, тъй като експертите не са получили материалите от ответната страна, а от процесуалния й представител. Вещите лица следвало да направят изследванията на място. Поддържа подадената от В.И. насрещна въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, с изключение на приетото за установено въз основа на допуснатата и изслушана пред районния съд еднолична съдебно-графическа експертиза и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, извън констатациите, базирани на заключението на посочената експертиза.

Фактическата обстановка следва да се допълни с фактите, установени пред настоящата инстанция в резултат на събирането на ново доказателствено средство чрез изслушването на допусната тройна съдебно-графична експертиза.

От заключението на тройната съдебно-графична експертиза се установява, че В.Г.И. е положил подписите след текста „чиста сума за получаване 501,50” в извлечението от разплащателната ведомост за месец май 2011г., находящо се на лист 73 в гр.д.№5994/2011г. на СлРС. Поради това съдът приема за установено, че ищецът в първоинстанционното производство В.Г.И. е получил от ответника заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 390лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни в размер на 303,17лв., като тези обезщетение са начислени и изплатени за м. май 2011г.

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената и изслушана тройна съдебно-графична експертиза, като подробно, обосновано, непротиворечиво, дадено от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява. Съдът намира за неоснователни възраженията на адв.Д. във връзка с изготвянето на заключението и по специално получения от експертите сравнителен материал. Според съда няма значение дали лично едноличния търговец или неговия надлежно упълномощен процесуален представител е предоставил на вещите лица документите - сравнителни образци, находящи се в личното трудово досие на ищеца И., нито има значение факта, че вещите лица не са отишли лично в седалището на търговеца, за да получат на място тези документи. Между страните не се спори, че вещите лица са използвали оригинални документи, съдържащи се в ЛТД на ищеца И., носещи неговия подпис. Заключението е подробно и обосновано, компетентно отговарящо на поставения въпрос, поради което съдът го кредитира.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от В.Г.И. против ЕТ ”Деница Нис И.П.” при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 88,63лв. с правно основание чл.224, ал.1 от КТ; иск за заплащане на обезщетение за един месец оставане без работа поради уволнението в размер на 351лв., с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 392,94лв., с правно основание чл.220, ал.1 от КТ; иск за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа на 13 и 16 май 2011г. в размер на 35,44 лв. с правно основание чл.213 ал.1 от КТ; иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на удостоверителната функция на работодателя, което е причинило неимуществени вреди на работника в размер на 800.00 лв. с правно основание чл.226, ал.1 от КТ; иск за заплащане на положен извънреден труд за работа през почивни дни в размер на 1235,97 лв. с правно основание чл. 245, ал.2, предложение 1 от КТ и иск за заплащане на положен труд по време на официални празници в размер на 194,92 лв. с правно основание чл.245, ал.2, предложение 1 от КТ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

По въззивната жалба на ЕТ ”Деница Нис И.П.”:

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Решението е обжалвано от въззивника ЕТ ”Деница Нис И.П.” в частите, с които е осъден да заплати на В.Г.И. обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 88,63 лв.; обезщетение при уволнение, поради намаляване обема на работа на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на 351.00 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 392,94 лв., както и в частта относно разноските, които е осъден да заплати на ищеца и държавната такса и разноски, които е осъден да заплати по сметка на СлРС.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на Сливенски районен съд относно иска по чл.222, ал.1 от КТ.  Безспорно по делото е установено, че ищеца И. е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа, което основание е вписано в трудовата му книжка. Установено е,  че след уволнението ищеца е останал без работа, като е регистриран в ДБТ. Поради това работодателят му дължи заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно БТВ. БТВ на ищеца, съгласно правилото на чл.228, ал.1 от КТ, видно от приетото като доказателство по делото пред районния съд допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2011г. е в размер на 392,34лв. /390лв. основна заплата и 2,34лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит/. По делото няма ангажирани доказателства от страна на работодателя – въззивника ЕТ ”Деница Нис И.П.”, носещ доказателствената тежест, за заплащане на това обезщетение. Процесната разплащателна ведомост, която според него удостоверява получаването на сумата, не съдържа отразяване на извършено начисляване и плащане на това обезщетение /в нея е удостоверено начисляване и плащане на трудово възнаграждение за съответните отработени през м.май 2011г. дни и на обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ/.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е дължимо на В.И., но такова не е изплатено от работодателя – въззивника ЕТ ”Деница Нис И.П.”. Правилно и законосъобразно районният съд е осъдил работодателя да заплати на работника това обезщетение в претендирания от ищеца И. размер от 351лв.

В тази част въззивната жалба на ЕТ ”Деница Нис И.П.” е неоснователна, а решението на Сливенски районен съд – правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено в тази му част.

В останалата част, относно постановеното от районния съд решение по исковете по чл.224, ал.1 и по чл.220, ал.1 от КТ, въззивния съд намира жалбата на ЕТ ”Деница Нис И.П.” за основателна.

Безспорно по делото е установено, че на И. му е начислено и изплатено с разплащателната ведомост за м.май 2011г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни в размер на 303,17лв. От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция тройна съдебно-графична експертиза се установи безспорно, че подписа на разплащателната ведомост срещу получил сумата е на В.И.. Ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на други, извън начислените от работодателя, дни неизползван платен годишен отпуск, за които да му се дължи заплащане на обезщетение. Поради това съдът намира предявените от него иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за 5 работни дни в размер на 88,63лв. за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови ново, с което иска на И. по чл.224, ал.1 от КТ да се отхвърли.

По отношение на иска по чл.220, ал.1 от КТ следва да се отбележи, че безспорно по делото се установи, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с И. преди да изтече срока на отправеното му предизвестие. В самата заповед за уволнение работодателят е посочил на лицето И. да се изплати възнаграждение за неспазения срок на предизвестие от 30 дни. Обезщетението съгласно чл.220, ал.1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, а прилагайки правилото на чл.228, ал.1 от КТ и имайки предвид събраните по делото доказателства /допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2011г./ този размер е 392,34лв. Следователно ЕТ ”Деница Нис И.П.” дължи на В.Г.И. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 392,34лв.

От приетата по делото разплащателна ведомост за м.май 2011г. се установява, че на И. е заплатено обезщетение в размер на 390лв. по чл.220, ал.1 от КТ. Както съдът отбеляза по-горе, пред настоящата инстанция безспорно се установи, че подписа за получил сумата в края на ведомостта, е на В.И.. По този начин съдът приема, че работодателят е заплатил на И. от общо дължимата сума 392,34лв. сумата от 390лв., като остава дължима сумата от 2,34лв.

Следователно иска на В.И. по чл.220, ал.1 от КТ е основателен до размера на 2,34лв., а в останалата част до пълния претендиран размер от 392,94лв. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд по отношение на иск по чл.220, ал.1 от КТ, решението на СлРС следва да се отмени в частта, с която ЕТ ”Деница Нис И.П.” е осъден да заплати на В.Г.И. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ над размера от 2,34лв. до присъдения размер от 392,94лв. и вместо него да се постанови ново, с което иска бъде отхвърлен над размера от 2,34лв. до пълния претендиран размер от 392,94лв.  

 По насрещната въззивна жалба на В.Г.И.:

Съдът намира насрещната въззивна жалба на В.И. за неоснователна.

Искът по чл.213 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа на 13 и на 16 май 2011г. в размер на 35,44лв. е неоснователен и недоказан. В тежест на работника е да установи по безспорен начин твърденията си за недопускане до работа на посочените дати, което обстоятелство не е установено с надлежно доказване в хода на първоинстанционното производство. Нито от ангажираните гласни доказателства, нито от представените писмени такива, в т.ч. административната преписка на Д“ИТ“ – Сливен не се установява по категоричен начин това твърдение на ищеца И.. Административния орган не е направил констатации относно недопускане до работното място на ищеца на посочените дати. Това обстоятелство е останало недоказано от ищеца и той следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване от неизпълнение на основно процесуално задължение, като съда приеме за ненастъпили твърдените, но недоказани факти. С оглед на това иска по чл.213 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Искът по чл.226, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800лв., в резултат от неизпълнение на удостоверителна функция от страна на работодателя е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. По делото не е установено вписване на невярно обстоятелство в документите на ищеца, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение. От друга страна няма ангажирани доказателства относно причинените на ищеца вреди.

Исковете по чл.245, ал.2 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд – работа през почивни дни в размер на 1235,97лв. и за заплащане на труд по време на официални празници в размер на 194,92лв. са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Ищецът в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест не е установил по пътя на пълното и пряко доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства своите твърдения за положен извънреден труд по време на почивните дни /посочени в исковата молба/, нито твърденията за положен труд по време на официални празници. Напротив, от свидетелските показания се установява, че по Коледа, Нова година и Великден не се е работило, а по другите официални празници, ако се е налагало, са работили членовете на семейството на търговеца. Не е установено ищеца да е полагал извънреден труд, нито да е работил на официални празници, още по-малко на кои точно и с каква продължителност.  Поради това ищеца следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на основно процесуално задължение, като съда приеме за ненастъпили твърдените, но недоказани от него  факти.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат напълно с тези на районния съд, решението в тези му части, с които са отхвърлени исковете по чл.213, ал.1, чл.226 и чл.245, ал.2 от КТ следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора по исковете по чл.224, ал.1 и чл.220, ал.1 от КТ, на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 11,40лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 11,40лв. до присъдения му размер от 26,87лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 442,99лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 77,32лв.

Решението на районния съд следва да се отмени и в частта относно определената държавна такса, като е дължима от ответника такава в размер на 100лв. /за два иска/. Решението, в частта, с която ответника е осъден да заплати държавна такса следва да се отмени над сумата от 100лв. Решението в частта относно депозита за вещо лице следва да се остави в сила, тъй като е определен правилно, с оглед изхода на спора и наличието на две експертизи, по които възнаграждението е заплатено от бюджета на съда.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната и насрещната въззивна жалби, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивника ЕТ ”Деница Нис И.П.” следва да се присъдят разноски в размер на 365,51лв., с оглед частичната основателност на неговата въззивна жалба.

Въззивникът И. също е претендирал разноски пред тази инстанция, но не е доказал такива, а и с оглед изхода на спора по неговата въззивна жалба, разноски не му се следват.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №530 от 27.06.2013г., постановено по гр.д. №5944/2011г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които ЕТ ”Деница Нис И.П.”, със седалище и адрес на управление: С.Н., общ.С., ул.“Р.“ №*, ЕИК 119113408, представлявано от И.В.П.  е осъден да заплати на В.Г.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 88,63лв.; на основание чл.220, ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие над размера от 2,34лв. / до присъдения размер от 392,94лв.; разноски, съразмерно с уважената част от иска над размера от 11,40лв. до присъдения размер от 26,87лв., както и в частта, с която ЕТ ”Деница Нис И.П.”, С.Н. е осъдена да заплати по сметка на СлРС държавна такса над сумата от 100лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.Г.И. с ЕГН ********** *** Нис И.П.”, със седалище и адрес на управление: С.Н., общ.С., ул.“Р.“ №*, ЕИК 119113408, представлявано от И.В.П., както следва: иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 88,63лв. /осемдесет и осем лева и шестдесет и три ст./ и иск по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие над размера от 2,34лв. /два лева и тридесет и четири ст./ до пълния претендиран размер от 392,94лв. /триста деветдесет и два лева и деветдесет и четири ст./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №530 от 27.06.2013г., постановено по гр.д. №5944/2011г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА В.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ ”Деница Нис И.П.”, със седалище и адрес на управление: С.Н., общ.С., ул.“Р.“ №., ЕИК 119113408, представлявано от И.В.П. сумата от 77,32лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 365,51лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                            

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.