Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.02.2014 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

М. БЛЕЦОВА

 

 

                                                                

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба на адв.Д., в качеството й на процесуален представител на  М.Д.К. – ищец по гр.д. 3626/2012 г. по описа на СлРС. В хода на производството, поради настъпила смърт на въззивницата, по делото като въззивница е конституирана Х.Л. К. ЕГН **********,*** 007 01 06 009 – непълнолетна, със съгласието на майка й Ю.П.К..

Обжалвано е решение № 532 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 3626 по описа за 2012 г. на СлРС, с което е бил отхвърлен предявеният от М.К. против С.В.Ч. и Т.Г.Ч. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощно № 3121, № 3122 от 02.12.2012 г. поради липса на съгласие, както и сключения въз основа на него договор за дарение от 09.12.2011 г.  обективиран с нот. акт № 189 от 2011 г. на 10/908 ид. части от поземлен имот представляващ 600/908 ид. части от вилен имот състоящ се целия от 908 кв.м представляващ НУПИ № ХІІІ-7964 в кв. 16 в м.Мочурище по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря общ.Сливен, при граници север – гора, изток – имот № ХІV – 7967, юг – път и запад имот ХІІ – 7963 и на 3/80 от вилната сграда построена в имота върху площ от 106 кв.м и договор за покупко-продажба от 12.12.2011 г. на 440/908 ид.части от поземления имот (описан по-горе) и 57/80 ид. части от вилна сграда обективиран в нот. акт № 190 от 2011 г. от собствените на М.Д.К. 450/865 ид. части от имота с планоснимачен № 7964 находящ се в м. „Мочурите” в гр. Сливен ведно с ¾ ид. части от застроена едноетажна жилищна сграда.

С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявеният при евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 3-то от ЗЗД от М.К. против въззиваемите С. и Т. Ч. за прогласяване на нищожност на пълномощно № 3121 № 3122 от 02.12.2011г. поради липса на предписаната от закона форма, както и на сключените въз основа на него договор за дарение от 09.12.2011 г. и договор за покупко-продажба от 12.12.2011 г. като неоснователно и незаконосъобразно.

Отхвърлен е бил предявеният втори евентуален иск от М.К. против въззиваемите С. и Т. Ч. с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 4-то от ЗЗД за прогласяване на нищожността на пълномощно № 3121 и № 3122 от 2.12.2011 г. поради липса на основание, както и сключените въз основа на него договори за дарение от 09.12.2011 г. и договор за покупко-продажба от 12.12.2011 г.

Отхвърлен е бил и четвъртият предявен при условията на евентуалност иск от М.К. против С. и Т. Ч. с правно основание чл. 27 предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на унищожаемост на пълномощно № 3121 и № 3122 от 2.12.2011 г. подписано поради грешка и сключените въз основа на него договор за дарение от 9.12.2011 г. и договор за покупко-продажба на 12.12.2011 г.

С обжалваното решение бил отхвърлен и предявеният 5-и евентуален иск от М.К. против въззиваемите С. и Т. Ч. с правно основание чл. 27 предл. 4 от ЗДД за прогласяване на унищожаемост на пълномощно № 3121 и № 3122 от 02.12.2011 г. подписано поради измама и сключените въз основа на това пълномощно договори за дарение от 09.12.2011г. и покупко-продажба от 12.12.2011 г.

Отхвърлен бил и предявеният от М.К. против С.Ч. и Т.Ч. иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на 450/908 ид. части от НУПИ № 7964 в м. „Мочурите” в гр.Сливен с площ от 865 кв.м и 60/80 ид. части от вилната сграда със застроена площ от 106 кв. м. Въззивницата К. е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 500,00 лв.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е изцяло незаконосъобразно, тъй като са допуснати нарушения на материално-правните норми и съществени процесуални нарушения. Съдът неправилно бил преценил представените доказателства по делото като ги е разгледал при липса на логическа връзка. При наличието на противоречиви свидетелски показания съдът неправилно е приел едни и отхвърлил други без да изложи съображения за това. Необосновано били ценени показанията на свидетелите на ищцата относно обстоятелствата касаещи изготвянето и подписването на пълномощното, както и относно обстоятелствата, при които е бил представен проекта на пълномощно. Незаконосъобразни са били изводите на съда относно изискуемата от закона форма, както за пълномощното, така и за сделките издадени въз основа на него. Твърди се, че след като безспорно по делото е установено, че М.К. е била в състояние да пише, неоснователно същата е положила отпечатък от левия си палец и то вместо отпечатък от десния палец върху процесните документи. Страната подробно е изложила съображения анализирайки представените пред първата инстанция писмени доказателства и свидетелски показания, с които да обоснове своето твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът е посочил, че необосновано съдът е извършил преценка относно обстоятелството дали ищцата е могла да разбере действията си като е посочил, че определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката. По отношение на мотивите на съда, че не са налице данни за измама в хипотезата на чл. 29 от ЗЗД страната е посочила, че са налице противоречия между показанията на разпитаните свидетели  -  свид. М. и помощник-нотариуса и съдът е следвало да съобрази този факт. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъдат уважени исковите претенции. Не са направени искания за присъждане на деловодни разноски.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната  жалба от адв.М., с която същата е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като съдът е съобразил и анализирал подробно всички представени писмени доказателства. Твърди се, че абсолютно основателно, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 26 ал. 2 от предл. 2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие. Посочено е, че от показанията на свид. П. и свид. М. по безспорен начин се е установило, че помощник-нотариусът П. е останал продължително време в жилището на М.К. и преди да подпише пълномощното, същото и е било прочетено. По отношение на отхвърления иск по чл. 26 ал. 2 предл. 3 за нищожност на пълномощното поради липса на форма страната твърди, че същото е неоснователно и че изрично било доказано по делото, че въззивницата К. е страдала от нервно-мускулно заболяване с редица съпровождащи заболявания, които са й пречили да подписва пълномощното с дясната си ръка. Страната е изложила съображения и за неоснователно възражение по въззивната жалба касаещо унищожаемост на пълномощното поради недееспособност на упълномощителката или поради наличието на измама. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и е направено искане за присъждане на деловодни разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивницата – Х.Л. К. се представлява адв. С., които поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. В допълнителни писмени бележки адв. С. поддържа вече изказаното становище във въззивната жалба.

Въззиваемата Ч. в съдебно заседание се явява лично и с адв.М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и претендира разноски.

Въззиваемият Т.Ч. в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по основателността на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 01.07.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

На първо място съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 2 предл. 3-то от ЗЗД, а именно за нищожност на упълномощаването на въззиваемата Ч. поради липса на законовата форма на пълномощното е основателен. Нотариалните производства са строго формални. С оглед защита на обществените интереси законодателят е предвидил строга регламентация на действията, които следва да бъдат извършени от всяка една от страните при осъществяване на нотариална дейност. В конкретния случай следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 576 от ГПК, съгласно която нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване са били нарушени разпоредбите на чл. 579 от ГПК. В разпоредбата на чл. 579 от ГПК е регламентирана процедурата, която следва нотариусът да спази при подписване на съответния акт. В ал.2 на чл. 579 от ГПК е посочено, че когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост се прилага разпоредбата на чл. 189 като актът не се подписва от свидетели. Макар и да няма легално определение на понятието „недъгавост” в практиката се приема, че под „недъгавост” по см. на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултата на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т.е. всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможност да се положи подпис. Обстоятелството, че лицето е грамотно рефлектира върху това, че в този случай акта не се подписва от свидетели. Конкретно в разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ГПК се казва, че частен документ издаден от неграмотен трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложил отпечатъкът. В конкретния случай, като се приложат едновременно разпоредбата на чл.579 и чл. 189 ал.1от ГПК, се стига до извода, че при наличие на недъгавост на лицето, което подписва акта, следва да се сложи вместо подпис отпечатък на десния му палец. Ако е невъзможно полагането на отпечатък от десен палец в самия документ трябва да се положи пръстов отпечатък на друг пръст, но трябва и да се посочи причината, поради която не е сложен отпечатък на десен палец, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. В настоящия случай, при подписване на пълномощното, няма спор между страните, че е бил положен левия палец за упълномощителката К.. В печата на помощник нотариуса е отбелязано, че е положен отпечатък на ляв палец, но не е посочена причината, която е довела до необходимост от полагане на отпечатък от този пръст.  От данните по делото е видно, че в периода в който К. е подписала пълномощното, същата е водила личен дневник, в който е правила саморъчни бележки. Дори да с е допусне, че поради някаква причина в деня на упълномощаването не е можела да положи саморъчен подпис, не може да се неглижира фактът, че не е спазена формалната процедура предвидена в ГПК и не е отбелязана причината поради която върху документа стои отпечатък на левия й палец. Тогава когато е предвидена законова процедура, по която следва да се дадат обяснения за причината поради която един документ не може да бъде подписан саморъчно от грамотно лице или да му бъде положен отпечатък от десния палец е недопустимо тези обстоятелства да се установяват със свидетелски показания.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на това основание предявеният иск за прогласяване на нищожност на пълномощно рег. № 3121, № 3122 от 02.12.2011 г. от регистъра на нотариус № 524 на НК, както и сключените въз основа на него договор за дарение от 09.12.2011 г. обективиран в нот. акт № 4105/2011 г., както и Договор за покупко-продажба от 12.12.2011 г. обективиран в нот. акт № 4106/2011 г. следва да бъде уважен.

По отношение на твърдението за наличие на нищожност на подписаното от К. пълномощно и сключените въз основа на него Договор за дарение и Договор за покупко-продажба поради липса на правомощия у помощник-нотариуса да изповяда сделката го упълномощава съдът намира същите за основателни.  В разпоредбата на чл. 46 от ЗННД е посочено, че когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". В закона не е посочено изрично кога следва да се приеме, че нотариусът отсъства и е допустимо да бъде заместен от помощник-нотариус. Все пак, като се има предвид, че дейността на нотариуса  е особено важна с оглед защита на интересите в гражданския оборот, не следва разпоредбата да се тълкува твърде разширително. Съдът счита, че възпрепятстването на нотариуса с изповядването на друга сделка например или отсъствието му за няколко часа през деня, не е хипотеза при която той е допустимо да бъде заместен от помощник-нотариуса. Нотариусът би следвало да има причина за по-дълго отсъствие от кантората, което да го постави в невъзможност практически да изпълнява функциите си, за да е допустимо помощник-нотариусът да изповядва вместо него сделки. От данните по делото е видно, че настоящият случай не е бил такъв . Действително  М.К. не е била в състояние да отиде до кантората на нотариуса, но същият в този ден е изповядал и други сделки, което свидетелства за това, че не е отсъствал за продължително време, което да не му е давало възможност този ден да изповяда и тази сделка. Това е още едно основание да се приеме, че при подписване на пълномощното не е била спазена законовата форма, тъй като същото не е било заверено от нотариус.

При анализ на процесното пълномощно е видно, че същото е с неясно съдържание по отношение на своя предмет. В него е посочено, че К. упълномощава Ч. „с право да дарява, продава на себе си за цена, каквато намери за приемлива и съответстваща на изискванията на закона”. По този начин не е напълно ясно дали се е целяло Ч. да бъде упълномощена да дарява на някой друг или даряването може да включи самата нея, да продава на някой друг освен на себе си, както и дали цената (която не е конкретизирана) няма да накърнява интересите на К.. От обстоятелствата изложени по делото, а именно, че К. е била на легло, обездвижена, изцяло зависеща от другите хора буквално за физическото си оцеляване, може да се направи извод, че тя е предприела действия по упълномощаване в състояние на крайна нужда, тъй като Ч. след смъртта на сина й Л. е полагала някакви грижи за нея и тя почти не е имала на кого друг да разчита. Така или иначе по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват напълно предявения иск по чл.26 ал.2 предл. 4 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства не могат да се приемат за установени и твърденията за липса на съгласие при подписване на пълномощното, на наличието на грешка у К., както и на наличието на измама. Въззивницата не е представила доказателства за това, че изпаднала в грешка относно предмета на подписаното от нея пълномощно, нито че е била подведена от ответницата Ч. за подписването чрез умишлено въвеждане в заблуждение. По отношение на твърдението за липса на съгласие съдът намира същото за неоснователно. По делото са събрани данни, че М.К. и сестра й са обмисляли упълномощаването на Ч.. Във връзка с това е било изготвено и проекто-пълномощно. То до голяма степен се припокрива по съдържание с подписаното процесно пълномощно. От друга страна, няма данни по време на подписване на пълномощното К. да не е можела да ръководи постъпките си и да не е разбирала смисъла на действията си. Помощник-нотариусът й е прочел съдържанието на пълномощното и тя е била наясно с него. Трабва да се отбележи, че макар К. да е приемала медикаменти няма доказателства по делото, че това се е отразило на психическото й състояние.

Предвид изложеното исковете по чл. 26 ал.2 предл. 2-ро, по чл. 28 ал.1 и чл. 29 ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Тъй като се уважава исковата претенция по чл. 26 ал.2 предл. 3-то от ЗЗД, а именно липса на предписаната от закона форма при подписване на пълномощното от М.К., то следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 34 от ЗЗД, а именно следва да се приеме, че сключените въз основа на пълномощното Договори за дарение и покупко-продажба на недвижими имоти са нищожни и всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Въззиваемата Ч. следва да върне на въззивницата К. идеалните части от процесните недвижими имоти, придобити чрез прогласените за нищожни Договор за дарение и Договор за покупко-продажба. Въззиваемата не е направила искане за заплащане на сумата от 6 000,00 лв. - цена заплатена от нея по Договора за покупко-продажба на недвижим имот. По делото няма твърдение , че цената действително е била платена, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса дали същите следва да й се върнат или не.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззивницата Христиана К. в размер на 2562,60лева, от които 1562,60лв. разноски за първа инстанция и 1000,00лв.заплатен адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 532/28.06.2013 г. по гр.д. № 3626/2012г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на пълномощно рег. № 3121, 3122 от 02.12.2011г. от регистъра на нотариус № 542 на НК, както и сключените въз основа на него

Договор за дарение на недвижим имот обективиран в нот. акт № 200 от 09.12.2011 г., вписан в Службата по вписванията като акт №189 т. ХХІІІ № 4105/2011 на 10/908 ид. части от свой собствен поземлен имот представляващ 600/908 ид. части от вилен имот състоящ се целия от 908 кв.м, представляващ НУПИ ХІІІ-7964 в кв. 16-и в м. „Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря, общ. Сливен ведно с 3/80 ид. части от построената в имота вилна сграда  на един етаж, застроена върху 106 кв. м., както и

Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нот. акт № 6/12.12.2011 г. вписан в Службата по вписванията като акт № 190 т. ХХІІІ № 4106/2011 на 440/908 ид. части от свой собствен недвижим имот, представляващ 600/908 ид. части от вилен имот състоящ се целия от 908 кв.м представляващ НУПИ ХІІІ-7964 в кв. 16-и в м. „Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря, общ. Сливен ведно с 57/80 ид. части от построената в имота вилна сграда  на един етаж, застроена върху 106 кв. м.

 

ОСЪЖДА С.В.Ч. с ЕГН ********** *** 49-Б-14 ДА ВЪРНЕ на Х.Л. К. с ЕГН **********

10/908 ид. части от поземлен имот състоящ се целия от 908 кв.м, представляващ НУПИ ХІІІ-7964 в кв. 16-и в м. „Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря, общ. Сливен ведно с 3/80 ид. части от построената в имота вилна сграда  на един етаж, застроена върху 106 кв. м., придобити на основание обявения за нищожен Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 200 /09.12.2011 г. вписан в Службата по вписванията като акт №189 т. ХХІІІ № 4105/2011 г., както и на

440/908 ид. части от поземлен имот състоящ се целия от 908 кв.м, представляващ НУПИ ХІІІ-7964 в кв. 16-и в м. „Мочурите” по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря, общ. Сливен ведно с 57/80 ид. части от построената в имота вилна сграда  на един етаж, застроена върху 106 кв. м., придобити на основание обявения за нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот № 6 от 12.12.2011 г. вписан в Службата по вписванията като акт № 190 т. ХХІІІ № 4106/2011г.

 

 

ОСЪЖДА С.В.Ч. с ЕГН ********** *** 49-Б-14 ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л. К. с ЕГН ********** сумата от 2562,60лв. /две хиляди петстотин шестдесет и два лева и шестдесет ст./ деловодни разноски за двете инстанции, от които 1562,60лв. /хиляда петстотин шестдесет и два лева и шестдесет ст./ разноски за първа инстанция и 1000,00/хиляда/лв. за втора инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                             2.