Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 262

 

гр. С., 29.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 468  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 297/10.04.2013 г. по гр.д. № 996/2012 г. на С.ския районен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на С.П.С. ЕГН ********** *** сключеният на 10.12.2009 г. договор за продажба на идеални части от недвижими имоти, обективиран с н.а.№47, т. VІІ, рег. № 12847, дело № 1140/2009 г. на Нотариус Е.Ш., с който М.М.Т. лично за себе си и в качеството си на представител по пълномощие на своята дъщеря Д. З.Д.  ЕГН ********** като продавачи са продали на В.З.Т. ЕГН ********** следните недвижими имоти: 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификационен № 67338.550.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК с административен адрес на ПИ гр. С., ул.Х. Д.” № * с площ на ПИ по кадастрална карта 461 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване, /до 10 м./, със стар идентификационен№ 5501, при граници имоти с идентификационни №№ 67338.550.12; 67338.550.10; 67338.550.6; 67338.550.8 и 67338.550.35 ведно с 1/6 ид.ч. от находящите се в имота сграда с идентификационен №  67338.550.9.1 със ЗП 69 кв.м. с брой етажи – 2, с начин на трайно ползване – жилищна сграда, със смесено предназначение, с административен адрес гр. С., ул.”Х. Д.” № *; сграда с идентификационен №№ 67338.550.9.3 със ЗП 26 кв.м. , с брой етажи – 1, с начин на трайно ползване –пристройка на допълващото застрояване; сграда с идентификационен №№ 67338.550.9.4 със ЗП 115 кв.м., с брой етажи – 1, с начин на трайно ползване – складова база; 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификационен № 30990.29.86 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Злати войвода, общ. С. с площ на ПИ  по кадастралната карта 6 000кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с трайно ползване – овощна градина, при граници: имоти с идентификационни №№ 30990.29.72 и 30990.29.295. Със същото решение Д. З.Д. и В.З.Т. са осъдени да заплатят на С.П.С. направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от втория ответник В.З.Т., с която решението е обжалвано във всичките му части с твърдение, че е необосновано и неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимите материално правни разпоредби и съществено нарушение на процесуално правните. Твърди се, че договорът за продажба на недвижим имот от 10.12.2009 г. не представлява увреждащо кредитора действие. Към момента на сключване на разпоредителната сделка ответницата Д. е притежавала друго налично имущество към което да бъде насочено принудителното изпълнение. Стойността на това имущество е достатъчна да удовлетвори вземането на ищеца. С оглед на представените по делото доказателства, най-вече пълномощното, не може да бъде прието, че е налице знание у длъжника за увреждане и към момента на изповядване на сделката, тъй като този момент е избран не от ответника, а от пълномощника. Поради това не е налице субективният елемент от състава на иска по чл. 135 от ЗЗД. Освен това не се установява, че към момента на сключване на договора за продажба ответникът Т. е бил осведомен или е би могъл да узнае за наличието на задължение  на ответницата Д. към ищеца С. за сумата в размер на 5500 лв.  В този смисъл неотносими към предмета на делото са констатациите на съда, че Т. е получавал съобщение и е бил назначен за пазач на недвижим имот по изпълнителното дело на ЧСИ. Поради това се иска да бъде отменено изцяло атакуваното решение и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. Твърди се, че тя е неоснователна, съдебният акт е постановен при спазване на материалния закон, релевантните факти са обсъдени в съответствие със законовите разпоредби и решението е обосновано. Спазени са процесуалните изисквания за разглеждане на делото. Излагат се съображения относно наличието на материалните предпоставки за успешното провеждане на Павловия иск.  Изложени са съображения във връзка с установеното по делото от фактическа страна и след анализа  се сочи, че решаващият съд не е допуснал отклонение от закона, преценявайки увреждащия характер на атакуваната сделка и наличието на знание за това у прехвърлителката. Оборват се и останалите наведени в жалбата твърдения и се прави искане да се постанови решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното като бъдат присъдени и разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба против посоченото по-горе решение и от ответницата Д. З.Д., в която се излагат съображения идентични с тези изложени във въззивната жалба на втория ответник и се правят същите искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивниците, редовно призовани,  се явява представител по пълномощие, който поддържа подадените жалби.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Предмет на разглеждане в производството пред районния съд е предявеният от въззиваемия отменителен иск /Павлов иск/ с правна квалификация  чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, в качеството му на кредитор на един от въззивниците, договор за продажба на недвижим имот.

За да се проведе успешно един Павлов иск, е необходимо да е налице действителна по общите правила сделка и в случая ищецът не се позовава на никакви други пороци, даващи основание да се счита, че атакуваният договор е нищожен /съгл. чл. 26 от ЗЗД/, или унищожаем / съгл. чл. 27 – чл. 31 от ЗЗД/. Доводите му касаят наличието на специфична форма на недействителност, разпростираща се единствено по отношение на него и страните по увреждащата сделка, визирана в чл. 135 от ЗЗД. Този иск е за защита на лице, чиито интереси са увредени от сделка на негов длъжник и в негова полза е предвидена възможност, при  доказване на увреждане и знание у третото лице за това увреждане спрямо кредитора, имотът, предмет на сделката, да се върне в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата си, като недействителността на сделката се разпростира както по отношение на приобретателя, така и по отношение на длъжника. Така, за да се уважи отменителния иск на кредитора, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на няколко обективни и субективни елементи от сложния фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл. 135 от ЗЗД, а именно – наличие на вземане на кредитора, извършване на правни действия от страна на длъжника, увреждане чрез тях на интересите на кредитора и знание за увреждането от длъжника и третото лице, с което той е договарял. Законодателят е въвел оборима презумпция за знание на увреждането в чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Тогава субективната предпоставка на иска се счита за налична и тежестта на доказване е обърната – не ищецът доказва знанието, а ответната страна доказва незнанието. В случая  ищецът  може да се ползва от тази презумпция. За уважаването на иска е необходимо извършването на действия, които да водят до увреждане на кредитора. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. Така със сключването на сделката между ответниците, са увредени интересите на ищеца, тъй като не се доказва втората ответница да притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. Установи се без съмнение, че вземането на ищеца е било възникнало към момента на сключването на този договор.

Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. Освен това е необходимо и знание за увреждането, което се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника съгл. чл. 135, ал.2 от ЗЗД.  В случая е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД от обективна и субективна страна - защото към момента на извършване на продажбата първата ответница  е била длъжник на ищеца.

Отчуждаването било извършено при висящност на исковото производство, тъй като исковата молба е била входирана с вх. № 23227 от 5 ноември 2009 г., а сделката  била изповядана на 10 декември 2009 г. Всички призовки и съобщения били връчвани на административния адрес, на който  се намират и отчуждените имоти.

Не се събраха доказателства, които да докажат, че към момента на извършване на сделката втория ответник- брат на прехвърлителката не е знаел за задължението на своята сестра  към ищеца.

От приетото като доказателство  копие от изп.д. № № 833/2009 г. на ЧСИ П. Р. се установява, че   поканата за доброволно изпълнение до длъжницата. е получена на нейния  адрес от ответника. Съобщенията за всички изпълнителни действия са връчвани също  на  ответника Той е бил назначен за пазач на изнесен на публична продан имот. С получаване на всички съобщения по изпълнителното дело ответникът, съгл.чл. 46, ал.2 от ГПК, се е задължил да  ги предаде на адресата. Тези действия съвпадат по време с извършеното от първата ответница разпоредително действие с недвижимите имоти.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск и подадените против решението на районния съд въззивни жалби се явяват неоснователни.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 1300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/10.04.2013 г. по гр.д. № 996/2012 г. на С.ския районен съд.

ОСЪЖДА Д. З.Д.  ЕГН ********** и В.З.Т. ЕГН ********** *** да заплатят на С.П.С. ЕГН ********** *** сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: