Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  261

гр. Сливен, 23.10.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на  двадесет и трети октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 471  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 660/24.07.2013г. по гр.д. № 2980/12г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ЗК „Булстрад Виена иншуърънс груп” АД, гр. София пасивно субективно съединени искове против Г.И.Щ. и  Ш.И.Щ., като наследници на И. Щ. Т. за заплащане на сумата общо 244, 32 лв. – по 122, 16 лв. всеки от ответниците, представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за щети, причинени от наследодателя им И. Щ. Т. в резултат на ПТП от 22.07.2007г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба, до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото..

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, счита, че неоснователно съдът е отхвърлил иска поради неприемане на наследството по опис. Заявява, че съгласно чл. 61 ал. 1 от ЗН приемането на наследството по опис следва да се заяви писмено в тримесечен срок от узнаване на открИ.ето му, в случай съдът е дал двумесечен срок в хода на процеса на наследниците, а от смъртта на наследодателя на 17.11.10г. до съдебните заседания е изтекъл достатъчен срок, в който, при добра воля, е следвало да се предприемат стъпки за приемане на наследството. Алтернативно твърди, че след като съдът е дал указания на ответниците да заявят приемат ли наследството по опис, което не е било сторено, е следвало съдът да постанови вписване в особената книга по чл. 49 ал. 1 от ЗН, че съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗН наследниците са загубили право да приемат наследството. Поради това счита, че наследниците на починалия делинквент са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията му, тъй като в противен случай биха черпили права от недобросъвестно поведение. Поради това моли въззивния съд да отммени решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което уважи исковете. Претендира разноски за тази инстанция.

 Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна, твърди, че правилно съдът е счел, че не може да се ангажира отговорността на малолетните ответници поради неприемане на наследството по опис. Поради това моли въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение, няма претенция за разноски, няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от. процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. двамата въззиваеми, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Районният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото допустими и относими доказателства относно релевантните за спора факти по свое вътрешно убеждение, при формирането на което не са допуснати нарушения на логически, опитни или научни правила. Формирал е обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно съединяване осъдителни регресни искове по чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ и акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е ангажирал безспорни доказателства за възникване на валидно застрахователно правоотношение между него, като застраховател, и наследодателя на ответниците, като застрахован, с предмет застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с участието на който е настъпило ПТП, действаща към момента на осъществяването на деликта.

За произшествието на 22.07.2007г. е съставен протокол от надлежен орган на ОД на МВР, делинквентът е присъствал при изготвянето му и го е подписал, безспорно е наличието на концентрация на алкохол в кръвта му над допустимата по закон. Установени са вида и стойността на вредите на другия автомобил и причинната им връзка с действията на застрахования причинител.

Тъй като последният към момента на предявяване на регресния иск е починал, застрахователят е насочил претенциите си към неговите наследници по закон – двете му малолетни деца. За да се ангажира тяхната отговорност, обаче, е необходимо да са налице няколко задължителни предпоставки.

По начало, за активиране на гражданската отговорност на наследниците на починало лице за задължения на последното, е необходимо те да са приели наследството, както разписва нормата на чл. 60 от ЗН. От своя страна приемането може да стане по някой от изчерпателно указаните в чл. 49 от ЗН начини – или писмено /по посочения ред на ал. 1/, или чрез конклудентни действия, съгласно ал. 2. В случай, че наследник е малолетно лице, тоест - недееспособно, императивната норма на чл. 61 ал. 2 от ЗН повелява безусловно то да приеме наследството по опис.

В настоящия случай двете деца – наследници на починалия делинквент, са малолетни и няма данни от смъртта на наследодателя им на 17.11.10 г. до завеждането на исковата молба на 04.07.12г. те да са приели наследството по опис, което за тях е единственият способ за приемане. Поради това не може да се ангажира имуществената им отговорност за задълженията на техния баща и исковете против тях са неоснователни.

Що се отнася до дадената им в хода на производството възможност от страна на РС да приемат наследството в двумесечен срок, в който не са извършени никакви действия, въззивната инстанция счита, че това не променя горния извод.

От една страна самото приемане на наследството по опис, е свързано с определени от закона срокове, които са били изтекли преди започване на настоящото производство. От друга страна общата процедура по чл. 51 от ЗН за приканване на наследник да заяви приема ли или не наследството, също е проведена от съда при бездействие от страна на наследниците. Така, ако се счете, че ответниците са загубили правото да приемат наследството, независимо, че РС не е постановил вписване  на това обстоятелство в особената книга  за приемане на наследство по чл. 49 ал. 1 от ЗН, то върху тях не е преминало и паричното задължение на наследодателя им, поради което регресните искове на застрахователя са неоснователни.

Главните и обусловените от тях акцесорни искове за лихви, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  въззиваемите не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 660/24.07.2013г. по гр.д. № 2980/12г. на СлРС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: