Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен,  25.09.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 472 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.И.В., ЕГН ********** против решение № 687/25.07.2013 г. по гр.д. № 2246/2013 г. по описа на СлРС, в частта с която на В.А.Л.,*** му е забранено да приближава жалбоподателката на разстояние по-малко от 50 м., с изключение на случаите, когато тя, той или двамата едновременно са на работа на Централния кооперативен пазар гр. Сливен. В жалбата се сочи, че решението в тази част не е законосъобразно, тъй като по този начин с това дадено изключение на практика се било обезсмисляло налагането на мярката за неприближаване на по-малко от 50 м. Жалбоподателката твърди, че кооперативния пазар в гр. Сливен е достатъчно голям, за да бъде задължен въззиваемият Л. да не я доближава на 50 м., тъй като той би могъл да работи на по-голямо разстояние от нея. Тя излага съображения за това, че се чувства в постоянна опасност на работното си място, тъй като през целия работен ден той я заплашва, че ще й счупи ръцете и краката. Жалбоподателката е посочила също така, че въззиваемият Л. не е наемател на съседната на пазара маса и че същата е наета от друго лице. Моли се в обжалваната част да бъде отменено решението на СлРС и да се наложи поисканата от нея мярка за защита „забрана на В.А.Л. да приближава до мястото на работата й маса № 7 на Централния кооперативен пазар в гр. Сливен на разстояние 50 м.”

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивната страна, нередовно призована, се явява лично и с адв. С., която поддържа въззивната жлаба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемият В.А.Л., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От свидетелските показания на свид. С., се установи, че след постановяване на първоначалния съдебен акт въззиваемият Л. ежедневно е извършвал психически тормоз над въззивницата В., като й отправял обидни реплики, закани, които се съпровождат с жестове за саморазправа и убийство. Това води до изпитването на постоянно чувство на страх за живота и здравето у въззивницата В.. Съдът намира, че тези показания следва да бъдат кредитирани, макар свидетелката да е майка на въззивницата, тъй като тя лично е присъствала на отправянето на тази заплахи и не свидетелства за преразказани събития, а от друга страна житейски майката е човек с когото всеки доверява най-съкровените си страхове и съмнения. По този начин тя действително има  възможност да знае какви чувства изпитва въззивницата. От разпита на тази свидетелка се установи също, че въззиваемият Л. не работи постоянно на една и съща маса на пазара, а на различни маси, в зависимост от това коя е свободна, тъй като самият той не е наемател на нито една маса. Тези обяснения съвпадат и с останалите писмени данни по делото, от които е видно, че наемател на съседната маса на въззивницата е друго, трето, неучастващо в производството лице.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  26.07.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 26.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която на въззиваемия Л.  е забранено да приближава жалбоподателката на разстояние по-малко от 50 м., с изключение на случаите, когато тя, той или двамата едновременно са на работа на Централния кооперативен пазар гр.Сливен.

Поначало, за да бъде взета мярка за закрила по Закона за защита срещу домашното насилие, е необходимо  да са налице връзки между търсещия защита и ответника по жалбата, посочени в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН. В настоящия случай търсещата защита жалбоподателка В. е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника В.Л..

В разп. на чл. 5 от ЗЗДН са посочени различни мерки за защита срещу домашно насилие, които могат да бъдат налагани от съда. Първоинстанционният съд е предприел няколко мерки за защита, като е задължил ответника Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да приближава В. на разстояние по-малко от 50 метра. Законодателят е посочил, че забраната на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, се налага при условия и в срок, определени от съда. В настоящият случай следва да се вземе предвид, че след постановяване на първоинстанционното решение въззиваемият Л. е продължил да осъществява психически тормоз над въззивницата В., като многократно й отправял обидни думи, заплахи за живота и здравето и за физическа саморазправа. Макар и вече да не работел постоянно на съседната маса, намирал начини ежедневно да я притеснява на работното й място. Това водело до постоянен стрес и страх у въззивницата за живота и здравето й.

С оглед на изложените по-горе констатации, съдът намира, че взетата от първоинстанционния съд мярка по отношение на Л. „забрана за доближаване до въззивницата В. на разстояние по-малко от 50 м” с изключение на работното й място, е неефективно. Очевидно е, че въззиваемият намира начини с вербални или невербални средства /мимики и жестове/ да оправя закани за живота и здравето на въззивницата. Очевидно е също така, че не е необходимо той да работи точно на съседната маса, на която работи въззивницата. Тъй като не е наемател на нито една маса в пазара и ползва маси, които в дадения ден са свободни, въззиваемият може да бъде задължен да ползва работна маса, която да е на по-голямо разстояние от 50 метра от масата, на която работи въззивницата.

         Предвид гореизложеното обжалваното решение в тази част следва да бъде изменено и на въззиваемия да бъде забранено да доближава въззивницата на по-малко от 50 метра от работното й място.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  решение № 687/25.07.2013г. по гр.д. № 2246/2013г. на Сливенския районен съд,  в ЧАСТТА, с която на В.А.Л.,***  е забранено да приближава Р.И.В., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 м., с изключение на случаите, когато тя, той или двамата едновременно са на работа на Централния кооперативен пазар гр.Сливен.

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ЗАБРАНЯВА на В.А.Л.,***  да приближава Р.И.В., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 м. на работното й място на Централен кооперативен пазар – гр. Сливен, маса № 7.

 

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.