Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 213

гр. Сливен, 24.09.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N473 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

  Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Община Сливен, с която атакува Решение № 610/02.07.2013г., постановено по гр.д. № 1088 по описа за 2013 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.128 във вр. с чл. 242 във вр. с чл. 245 ал.2 предл.1 от  КТ и чл. 245 ал.2 предл.2 от КТ. Съдът уважил така предявените искове от Б.Т.И. *** срещу работодателя му Община Сливен като осъдил последния да заплати на въззиваемия И. сума в размер 1522.50 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2012г., м.01.2013г. и м.02.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 15.00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от дължимостта на всяко трудово възнаграждение до завеждането на исковата молба – 05.04.2013г. С решението е осъдена Община Сливен да заплати на ищеца сума в размер 600.00 лв. разноски по делото, както и да заплати по сметка на Сливенски районен съд сума в размер на 100.00 лв. – държавна такса и сума в размер на 80.00 лв. – изплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

 Недоволен от постановеното решение останал ответника в първоинстанционното производство Община Сливен, която атакува изцяло постановеното решение. Сочи се, че са изцяло игнорирани исканията и възраженията на Община Сливен, касаещи подробни аргументи в насрещната искова претенция и допълнение. Твърди се, че недействителността на трудовия договор е тежък порок и следва да се прецезира с оглед не само на противоречието на трудовия договор с КТ, но и с останалите други нормативни актове. Неправилно Районният съд прие, че решението за възстановяване на работа на ищеца трябвало да бъде отменено. Съдът бил длъжен да обяви недействителността на трудовия договор и служебно, когато я констатира в рамките на разглеждан от него правен спор и без да е сезиран с нарочно искане за това. В този смисъл се сочи Тълкувателно решение № 12/69г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че решението страда от процесуални дефекти. Липсвали мотиви по наведените основания за противоречие на трудовия спор със закона или такива не са обсъждани изобщо. Сочи се, че производството не е бързо и било недопустимо разглеждането му по този ред. Въззивникът сочи, че към момента на възникване на трудовото правоотношение ищецът е получавал заплата към Окръжен музей, гр. Сливен. С влизането в сила на ЗМСМА се отменял Закона за народните съвети, а съгласно § 7 минават в собственост на новите общини, включително в административно териториалното делене на сливенска област и обектите на инфраструктура с местно значение, предназначени за административни потребности на отделните общини, както и за здравно, образователно и културно обслужване. Прави се обстоен анализ и на разпоредбата на чл.9 от Закона за паметниците на културата и музеите, от който въззивникът извежда, че делигираните в държавата дейности по културата се финансират от стандарти за издръжка, в който се включва заплати, осигурителни вноски, обезщетения. Тези стандарти при обектите на музейната инфраструктура се регулират и касаят двойно министерско управление в лицето на Министерство на финансите и Министерство на културата. Твърди се, че от м.09.1992г. ищецът не фигурирал в щата на Община Сливен, нито в щата на Историчейски музей, гр. Сливен, тъй като със заповед на Министерство на финансите била прехвърлена една щатна бройка в раздел култура на Общински народен съвет, гр. Твърдица. С решение от 19.12.1996г. Общински съвет, гр. Сливен обособил исторически музей като филиал на община Сливен на самостоятелна бюджетна издръжка, но ищецът отказал да заеме предложената му трансформирана от екскурзовод в уредник на музей длъжност. Отказал е също да преподпише и договор с Исторически музей, гр. Сливен. Сочи се още, че съдът дотук приел в решенията си, че не се е налагало издаване на нарочна заповед във връзка с възстановяването на трудовото правоотношение, което се счита не преустановявано, но в конкретния случай първоначалният работодател е престанал да съществува и с влизане в сила на ЗМСМА се е налагало валидирането на трудовото правоотношение с новия работодател Община Твърдица. Нищожният договор по всеобща и задължаваща роля на закона и противоречието с неговия императив не можел да се санира, а би могъл да се сключи наново като се избегнат допуснатите пороци. Въззивникът твърди, че от този момент нататък трудовия договор противоречи на закона, престанал е да бъде действителен с всички последици от това. Обективно невъзможно било ищецът да бъде възстановен на работа в една община, а работодателят да му бъде друга община. По този начин трудовия договор е влязъл в противоречие и е недействителен към този момент, тъй като стария работодател е заменен с друга община към чието ново административно и териториално ведомство се числи музейна сбирка Твърдица.

От въззивният съд се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, съобразено с правните принципи и закона. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  е депозиран писмен отговор.

С него се излагат подробни контрааргументи на изложените в жалбата оплаквания. Постановеното решение се счита за правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и настоящ въззиваем  Б.Т.И. ***   сключил към първоначалния си трудов договор с ответната Община Сливен допълнително споразумение № 162/03.07.1992г., считано от 01.01.1992г., по силата на което същия заемал длъжността „уредник” при музейна сбирка гр.Твърдица към исторически музей- Сливен при Община Сливен, отдел „Култура” / л.27 от делото/. От представеното копие от трудовата книжка на въззиваемия Т. се установява, че същия е постъпил на работа във въззивната община, тогава Окръжен съвет за култура Сливен на 01.02.1983г. От този документ, както и от съдебно Решение от 22.11.1993г. постановено по гр.д. № 1976/1992г. на СлРС се установява, че заповед № 163/28.08.1992г., с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните била отменена / отхвърлена/, а въззиваемия Т. бил възстановен на заеманата от него длъжност „уредник при музей гр.Твърдица”. По делото са представени три броя съдебни решения, на три последователни съдебни инстанции, а именно Решение № 898/07.07.2001г. по гр.д. №1801/2001г. на СлРС; Решение № 16/25.02.2002г. по в.гр.д. № 573/2002г.на СлОС и Решение № 1723/10.01.2004г. по гр.д. № 1030/2002г. на ІІІ г.о. ВКС РБ, от които съдебни актове се установява, че въззиваемия претендирал трудовото си възнаграждение за определен период от време по съдебен ред и исковете му са били уважавани.

Видно от експертно решение № 97/15.01.1975г. на комисия  ТЕЛК , въззиваемият Т. е с оценка на трудоспособността – втора група инвалидност, пожизнено, с диагноза „детска церебрална спастична парализа” - негоден за професионален труд.

От писмо № С-08-00-0020/25.11.1991г. е видно, че министерство на финансите, ГУ „Бюджет” уведомило Община Сливен, във връзка с прехвърлена една щатна бройка в раздел „Култура” от бюджета на Община Сливен в бюджета на Община Твърдица, а именно че е извършена корекция на числеността на персонала с една щатна бройка и съответния фонд „работна заплата” и осигурителни вноски по актуализираните бюджети на двете общини, считано от 01.01.1991г.

От Решение № 104, прието на заседание от 19.12.1996г. на Общински народен съвет Сливен е видно, че историческия музей е обособен като филиал на Община Сливен на самостоятелна бюджетна сметка, считано от 01.01.1997г.

Представено е и писмо № 1765/14.05.1992г., от кмета на Община Твърдица, с което се уведомява Община Сливен, че на въззиваемия Т. било предложено сключването на трудов договор за неопределено време за длъжността „уредник в музейна сбирка гр.Твърдица”, който същия отказал да подпише.

От писмо № 94- Б-2/05.05.1995г. на министерство на труда и социалните грижи, Главна инспекция по труда до въззиваемия Т. се установява, че по негов сигнал била извършена проверка в РИТ гр.Сливен, която установила възстановяването му на работа по съдебен ред.

  С писмо № 832/29.11.2001г. Община Сливен предложила на въззиваемия Т. уреждане на взаимоотношенията между двете страни, поради невъзможност на общината да поддържа музейна сбирка на територията на Община Твърдица, която сбирка вече не била собственост на Община Сливен чрез заплащане на обезщетение в четирикратен размер на средната брутна месечна заплата за длъжността „уредник” в исторически музей Сливен. Писмото било получено от въззиваемия на 29.11.2001г., като последния  посочил ръкописно в него, че не поема конкретен ангажимент до консултирането му с адвокат.

По делото е прието и неотносимо по спора писмено доказателство, а именно становище на д-р Пенков от 18.07.1992г. до кмета на Община Сливен. Този документ представлява кореспонденция между лекар и кмет на Община, а отразеното в него становище не обвързва съда, тъй като не представлява заключение на вещо лице по назначена, изготвена, изслушана, респ. приета по делото експертиза.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К., Д. и Д.. От показанията на първите двама свидетели се установява, че въззиваемия Т. фактически изпълнява ежедневно трудовите си функции в музейна сбирка гр.Твърдица. От показанията на свидетеля Д. – началник отдел управление на човешките ресурси в Община Сливен, се установява, че в щатното разписание на общината въззиваемия не фигурира като работник/служител, тъй като не били вземани мерки за щатното разписание във връзка с възстановяването в длъжност  на Т. от съда. Свидетеля посочва, че е имало случаи, при които е осъществяван методически контрол върху въззиваемия Т., като на място са ходили служители от Община Сливен.

Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и непререкаеми едни с други, житейски логични и дадени от незаинтересовани от изхода на правния спор лица.

В производството пред районния съд е изготвена  и съдебно счетоводна експертиза, в чието заключение вещото лице посочило размера на брутното трудово възнаграждение на работник, заемащ длъжността „уредник в музей” за периода от 01.02.1983г. до 31.05.2013г. Съдът кредитира представеното заключение, като изготвено от компетентно, обективно и безпристрастно вещо лице. Освен това заключението не е и  оспорено от страните в производството.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за  месеците декември 2012г. , януари и февруари 2013г. и обезщетение за забавено изпълнение на това задължение са основателни в пълния им претендиран размер.

Установи се по делото, че за исковия период страните са били във валидно трудово правоотношение, че ищецът е изпълнявал задълженията си по трудов договор, а въззивната община- работодател е неизправна страна, тъй като не е заплащала пълния размер на уговореното трудово правоотношение.

Спорът, развил се пред въззивната съдебна инстанция касае въпроса за действителността на трудовото правоотношение между страните. Въззивникът застъпва тезата, че този договор е нищожен като противоречащ на  ЗМСМА, т.е. с влизането на този закон в сила и по точно на §6, т.8 и § 7, т.6 от ПЗР ЗМСМА, трудовия договор между Община Сливен и въззиваемия Б.Т. по силата на закона станал недействителен. Въпросът за действителността на трудовото правоотношение между страните в производството е повдигнат от ответната страна посредством възражение. Действително в отговора на исковата молба е посочено и „насрещен иск”, като са изложени противоречиви твърдения, относно искането, отправено към съда за обявяване на тази недействителност. С Разпореждане от 14.05.2013г. съдът  дал на страната възможност в указан срок да уточни дали се касае за насрещен иск, като съобрази разпоредбата на чл.314, ал.2 КТ или за подаден отговор на исковата молба и направено възражение за недействителност. В указания срок  с отговор – допълнение  било уточнено от законния представител на ответника- въззивник, а именно кмета на Община Сливен, че се касае за възражение, а не за предявен насрещен иск. Именно по тази причина съдът не е оставил без движение насрещната искова молба за предявен насрещен инцидентен установителен иск, а е извършил доклад по делото по реда на бързото производство,предвид характера на предявения първоначален иск, като докладвал и предявено  възражение от ответната община за недействителност на трудовия договор. Така или иначе в проведено на 21.06.2013г. открито съдебно заседание, съдът отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на трудовия договор, сключен между страните. Това определение не подлежи на обжалване пред горестоящата съдебна инстанция, тъй като не прегражда пътя за разглеждането му в друго исково производство и в този смисъл страната не е била лишена от защита.

Настоящият съдебен състав намира възражението на въззивната страна за недействителност на трудовия договор за неоснователно. Следва да се отбележи, че самата въззивна страна не спори, че трудовия договор бил сключен валидно. Още с отговора на исковата молба е твърдяно, че трудовия договор „макар и валидно сключен преставал да бъде действителен, като противоречащ на закона и правния ред с влизане в сила на ЗМСМА”. Трудовият договор е действителен тъй като за недействителност става въпрос, когато самото основание за сключването му е недействително, т.е. изначално при сключване на трудовия договор, последния противоречи на закона или на колективен трудов договор, като субсидиарно се прилагат правилата на чл.26 и сл. ЗЗД.  За да изпълни своето предназначение, трудовият договор следва да отговаря на определени законови изисквания за неговото сключване и съдържание. Отклоняването от тях означава, че той е обременен с недостатъци и страда от пороци  при неговото сключване, които не му позволяват да произведе желаните от страните и правния ред последици и го правят недействителен, т.е. недействителността касае начален порок, а не настъпил в последствие във времето.

В конкретния случай релевантно за настоящия правен спор е, че работникът/служителят Б.Т. бил възстановен на длъжност по съдебен ред. Незаконно уволнения работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа, независимо от това, дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува или например е съкратена, дали самото предприятие или негова обособена част са закрити, осъществяват производствена дейност и т.н.. Във всички случаи работникът има интерес от възстановяването, тъй като при ново евентуално уволнение същото ще трябва да се съобрази с изискванията за законосъобразното му упражняване от работодателя и ще подлежи на нов контрол, ще му се зачита осигурителен стаж. Правото на възстановяване на работника на заеманата от преди уволнението длъжност е обусловено единствено от незакоността на уволнението, а не от това дали длъжността или предпирятието или част от него съществува. Междувпрочем прехвърлянето на щатната бройка в раздел „Култура” от бюджета на Община Сливен в този на Община Твърдица, поради извършената корекция в числеността на персонала е станало, считано от 01.01.1991г. На първо място следва да се отбележи, че няма представени по делото доказателства, че прехвърлената бройка касае щатната бройка, заемана именно от въззиваемия Т..

Неоснователни са възраженията и за промяна на работодателя с влизането в сила на ЗМСМА, тъй като този закон е влязъл в законна сила на 17.09.1991г., когато и  музейната сбирка в гр.Твърдица би следвало да стане собственост на Община Твърдица и въпреки това с въззиваемия Т. ***, представлявана от кмета Х.П. е сключила допълнително споразумение, № 162/03.07.1992г., считано от 01.01.1992г./ след влизане на ЗМСМА в сила/, по силата на което същия заема длъжността „уредник” при музейна сбирка гр.Твърдица към исторически музей- Сливен при Община Сливен, отдел „Култура” / л.27 от делото/.  Въззиваемият бива възстановен по съдебен ред именно на тази длъжност с решение на съда от 22.11.1993г. Макар и по-късно във времето  историческия музей да е бил обособен на самостоятелна бюджетна сметка, той е останал като филиал на Община Сливен  и на бюджетна издръжка.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемия сторените от последния деловодни разноски във въззивната фаза на процеса за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 10335/08.08.2013г.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 610/02.07.2013г., постановено по гр.д. № 1088/2013г. на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Сливен, гр.С., бул.”Ц. О.” № *,  БУЛСТАТ: 000590654 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.И., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 600,00 лв.  /шестотин лева/, разноски по делото във въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ: