Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №309

 

гр. Сливен, 22.11.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №474 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство Е.И.Д., депозирана чрез процесуален представител по пълномощие – адв.А., против Решение №521/04.06.2013г. по гр.д. №5316/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е  прекратен с развод граждански брак между ищцата Д. и ответника Р.Д.Д., поради дълбокото и непоправимо разстройство, като обявил, че вината за това носят и двамата съпрузи. Постановено е след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Д.. Родителските права спрямо роденото от брака дете В. Д. съдът предоставил за упражняване на майката, като определил местоживеене на детето при майката. С решението е определен режим на лични контакти на детето с бащата и е осъден ответника да заплаща на непълнолетното дете В. Д. със съгласието на майката месечна издръжка в размер на 150.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на причини за изменението или прекратяването на издръжката, както и издръжка за минало време за периода от 05.11.2011 г. до 04.11.2012 г. в размер на 1800 лв. С решението са осъдени и двете страни да заплатят държавна такса по 25.00 лв. всяка от тях, а ответника да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 298 лв. Отхвърлено е като неоснователно искането на ищцата да й бъдат присъдени направените разноски по делото на основание чл. 329 ал.1 изр. 2 от ГПК.

Въззивницата обжалва решението в частта относно вината и отхвърленото й искане за присъждане на разноски, като го намира в тези части за неправилно и необосновано. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства било видно, че причината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака било поведението на ответника. Последният употребявал алкохол след което в пияно състояние тормозил въззивницата, предизвиквал скандали и й нанасял побой. Счита, че показанията на свидетелката А. следвало да бъдат кредитирани напълно, което не е сторено от съда при обсъждане на въпроса за вината. Освен това в исковата молба било описано, че настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е именно по вина на ответника. Същият бил запознат с исковата претенция и в дадения му срок за отговор не е депозирал такъв, не е оспорил изложеното в исковата молба, в т.ч. и по отношение на вината. Оспорване не било направено и в съдебно заседание. Ответникът не е посочил доказателства, с които да обори твърденията в исковата молба за наличие на вина от негова страна. Въззивницата моли въззивния съд да отмени решението в частта, с която е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи и вместо него да постанови ново, с което да признае, че вина има единствено ответника Р.Д.. Моли за отмяна на решението и в частта, с която е отхвърлено искането й за заплащане на разноски и вместо него да постанови такова, с което да й бъдат присъдени разноските в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски и пред въззивната инстанция.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Р.Д..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата Е.Д., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. М., редовно преупълномощена от адв. А. – пълномощник на ищцата от първата инстанция, като поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли съда отмени решението на Сливенски районен съд в частта относно прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, като вместо него постанови ново, с което признае, че вина за прекратяване на брака има ответника Р.Д.. Моли присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемия Р.Д.Д., редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част  и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд установи следното от фактическа страна:

Страните в първоинстанционното производство са съпрузи, като са сключили граждански брак на 30.04.1998г. в гр.Сливен. От брака си страните имат родено едно дете – В. Р. Д., родена на ***г.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел М. А. се установява следното: От осем години съпрузите не живеят заедно и не са се събирали, като и двамата живеят в гр.София, но на различни адреси. Детето В. живее при майка си, като осъществява ежеседмично срещи с баща си. Свидетелката А. посочва, че ищцата й споделяла, че причината да се разделят с ответника е факта, че той употребявал алкохол и в пияно състояние я тормозил, предизвиквал скандали и често й нанасял побой.

Ответникът в първоинстанционното производство Р.Д. не е подал отговор на исковата молба, не се явил при разглеждане на делото пред районния съд, както и пред настоящата инстанция, не е изразил становище в писмен вид относно исковите претенции и не е навел свои фактически основания за евентуалното разстройство на брачните отношения, извън тези на ищцата, заявени с исковата молба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен брачен иск за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искове за упражняване на родителски права, определяне режим на лични отношения и присъждане на издръжка на роденото от брака непълнолетно дете, както и иск за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. С исковата молба е направено нарочно искане по смисъла на чл.49, ал.3 от СК за произнасяне на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, като ищцата е поискала да бъде установена изключителна вина на ответника за това.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответна правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който не са направени възражения. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

В решението си районният съд е изложил подробно мотивирано становище относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и невъзможността да се запази брачната връзка, но не е изложил мотиви защо приема, че вината за това разстройство е и на двамата съпрузи. Посочил е само, че намира, че следва да постанови настъпило разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи. По този начин решението му в тази част е необосновано.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

От събраните пред районния съд гласни доказателства – показанията на разпитания свидетел М. А. се установява, че причината за фактическата раздяла на страните, продължила осем години е изцяло поведението на ответника Д. – употребата на алкохол и поведението му след такава употреба – предизвиквал постоянни скандали, тормозил ищцата и й нанасял побой. Вследствие на това поведение на ответника е настъпила фактическата раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения на страните.

По делото няма твърдения и ангажирани доказателства относно обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че вина за настъпилата раздяла между страните и за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата. От събраните пред районния съд доказателства се установява единствено и само виновно поведение от страна на ответника, довело до раздялата на страните и настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Поради това въззивният съд е мотивиран и приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има единствено ответника в първоинстанционното производство Р.Д., което обстоятелство следва да се постанови с оглед нарочното искане, направено от ищцата с исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК. 

Като е достигнал до други правни изводи в обжалваната част, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което се признае за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпруга Р.Д.Д..

С оглед изхода на спора по въпроса за вината, съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, разноските по делото следва да се възложат върху виновния съпруг – ответника Д., който следва да заплати направените от ищцата в първоинстанционното производство разноски. Въззивния съд следва да отмени решението на районния съд и в тази атакувана част, с която е отхвърлено искането на ищцата – въззивницата за присъждане на направените по делото пред първата инстанция разноски и вместо него да постанови ново, с което да й присъди направените пред районния съд такива в доказания размер от 533лв.

Следва да се отбележи, че решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която ищцата е осъдена да заплати окончателна държавна такса в размер на 25лв., поради което в тази му част същото е влязло в сила.

В останалата част – относно прекратяване на брака, упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете, фамилното име на съпругата след прекратяване на брака и осъждането на страните да заплатят съответна държавна такса, решението на Сливенски районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на въззивницата следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в доказания размер от 126,50лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №521/04.06.2013г. постановено по гр.д. №5316/2012г. на Сливенския районен съд в частта, с която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи и е отхвърлено като неоснователно искането на Е.И. Д. с ЕГН ********** да й бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл.329, ал.1, изр. второ от ГПК, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на съпруга Р.Д.Д..

 

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати Е.И. Д. с ЕГН ********** от гр.С., кв. „П.”, ул.”В.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 533лв. /петстотин тридесет и три лева/, представляваща направени по делото разноски пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати Е.И. Д. с ЕГН ********** от гр.С., кв. „П.”, ул.”В.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 126,50лв. /сто двадесет и шест лева и петдесет ст./, представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

В останалата част решението на СлРС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.