Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 20.09.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на  двадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 475 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Производството е образувано по жалба на Д.И.Й.,***, взискател по изпълнително дело № 2214/2007г. по описа на ДСИ при РС Сливен. Жалбата е против постановление от 10.07.2013 г., с което е приключено изпълнителното производство по делото поради навършване на пълнолетие на детето И.К. Й. и на основание чл. 143 ал.2 от СК. В жалбата се сочи, че постановлението е неправилно, тъй като длъжникът не е издължил задължението си за минало време и съгласно изготвено от вещо лице заключение към 16.05.2001г. задължението му е в размер на 4368 лв. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.  

Длъжникът по изпълнението не изразява становище по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че от 18.05.2011г. до деня на постановяване на обжалваното постановление от страна на взискателя не са били искани никакви изпълнителни действия за установяване на имуществото или местоработата на длъжника, както и за принудително събиране на дължимата сума.

Постановлението за отказ на ДСИ е било съобщено на взискателя на 17.07.2013 г. и в рамките на законоустановения срок – на 24.07.2013 г., е депозирана процесната жалба.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.09.2007г. пред ДСИ Сливен била депозирана молба от жалбоподателката Й. за образуване на изпълнително дело против К.Н.Й.,***. Към молбата бил приложен изпълнителен лист от 20.08.2007г. от който е видно, че Й. е бил осъден да заплаща на Д.Й., в качеството й на законен представител на малолетното дете И. Й. месечна издръжка в размер на 65.00 лв. от завеждане на исковата молба – 13.01.2006г. до навършване пълнолетие на детето. Със същия изпълнителен лист Й. бил осъден да заплати на Й. сумата от 125.00 лв. деловодни разноски.

В хода на производството по изпълнителното дело била увеличена дължимата от К.Й. издръжка за което ДСИ бил своевременно уведомен.

На 17.05.2011г. ДСИ приел по делото изготвено заключение от вещо лице Р.Т.-Ч., от което е видно, че неплатените вноски по задължението на Й. към 16.05.2011г. са в размер на 4368.00лв., а лихвата е в размер на 1333.32 лв. Взискателката Й. е била уведомена за изготвеното заключение на вещото лице. От момента на изготвяне на заключението до момента на постановяване обжалваното постановление на ДСИ, по изпълнителното дело нито са били поискани нито са били извършвани изпълнителни действия за събиране на вземането. Детето И.К. Й. е родено на ***г. и е навършило пълнолетие през 2012 г.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

ДСИ е постановил своя акт на основание чл. 143 ал.2 от СК. Съгласно същата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е., тази разпоредба на закона не би могла да е основание за прекратяване на изпълнителното производство и позоваването на нея от страна на ДСИ е незаконосъобразно негово действие. От друга страна в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е посочено, че изпълнителното производство се прекратява (по силата на закона), в случай, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В този случай делото е образувано за издръжка и не може да бъде прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК независимо от това дали са били извършвани изпълнителни действия по него или не.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ постановление от 10.07.2013 г. на ДСИ при РС Сливен за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 2214/2007г. по описа на РС Сливен като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: