Р Е Ш Е Н И Е  28

 

Гр. Сливен  24.04.2014 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на……двадесет и седми март  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Р.Г.…… …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…гр. дело № 476 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 124 от ГПК.

Ищцата М.С. твърди в исковата си молба, че е съпруга на В.М.С., б.ж. на гр.Сливен, починал на 19.03.2009г., който приживе притежавал капитала на „Вемас Холдинг” ЕООД.  Дружеството е било пререгистрирано в ТР и открита процедура по ликвидация, инициирана от кредитора „Интернешънъл Асет банк” АД. Основното имущество, което притежава „Вемас Холдинг” ЕООД в ликвидация са 89 343 броя поименни акции от капитала на „Вемас” АД на стойност 893 430 лева. Между „Вемас Холдинг” ЕООД в ликвидация и ответника „Интернешънъл Асет банк” АД възникнали отношения по повод договор за кредит, като „Вемас Холдинг” ЕООД поел дълга на трето лице страна по договора за кредит. Във връзка с неизпълнението на този договор било образувано съдебно производство и бил издаден изп.лист по ч.гр.д. № 12724/06г. по описа на Софийски районен съд за сумата 2 361 182,23 щатски долара главница, 993 693,90 щатски долара договорна лихва и законната лихва върху главницата от 12.06.2006г., като и сумата 104 383,62 лева разноски. Въз основа на изп.лист било образувано изп.производство в СИС на СлРС по изп.д. № 486/06г. по описа на службата. Делото било образувано на 19.07.06г. като единственото действие по принудително изпълнение по това дело било връчването на ПДИ на длъжника на 02.08.06г. Впоследствие образуваното изп.дело било присъединено към изп.д. № 97/06г. по описа на СИС при РС – Сливен срещу същия длъжник, но по молба на друг кредитор. По това дело последното действие по принудително изпълнение било извършено на 31.05.06г., изразяващо се в опис и оценка на недвижими имущества, собственост на „Вемас” АД. Изп.дело № 486/06г. било прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от 08.05.12г. като изп.лист бил предадена обратно на взискателя. По молба на същия на 23.05.12г. със същото изпълнително основание било образувано и изп.дело № 564/12г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№ 837, с район на действие СлОС. По делото била изпратена ПДИ, за която било отбелязано, че е връчена при условят на чл.50 ал.4, вр. чл. 47 ал.1 от ГПК, за което обстоятелство ищецът твърди, че не отговаря на действителността. ЧСИ извършил опис на цялото движимо и недвижимо имущество на „Вемас” АД. Твърди че задължението за главница е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД на 02.08.2011г., а задължението за лихви, на основание чл.111 от ЗЗД, е погасено на 21.11.2004г. Ако евентуално не се приеме това твърдение - е погасено чрез изтичане на погасителна давност на 02.08.2009г.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор в който оспорва иска и твърденията в исковата молба за изтичане на погасителна давност като твърди, че давността за главници и лихви не е изтекла, тъй като същата е била прекъсната от предприемането на изп.действия и по време на висящия изпълнителен процес давност не е текла. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът претендира признаването за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от общо 25 001,00 лева, представляваща съразмерна част от цялото задължение от 1 650 273,22 лева неолихвяема сума, 3 673 291,20 лева главница, 3 163 791,43 лева лихви, 72,00 лева разноски, тъй като същата е погасена по давност. Претендира направените в производството разноски.

В с.з., ищцовто дружество, чрез ликвидатора и представителя си по пълномощие поддържа предявения иск.

В с.з., ответникът, чрез процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Третото лице –помагач, моли иска да бъде уважен.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 23.12.1997г. между „ПИМБ” АД и „Консервна фабрика Вемас” АД бил сключен договор за кредит за сумата 1 600 000 щатски долара.  Крайният срок за погасяване на кредита бил 30.11.2000г. С Договор за поемане на кредит от 13.05.1995г., по същото задължение се е задължил  „Вемас” ЕООД. С анекс от 05.03.1997г. „Вемас холдинг” ЕООД е издал запис на заповед за обезпечаване на същото задължение за сумата от 850 000 щ.д. С анекс от 05.04.1997г. крайния срок на погасяване е определен на 20.12.2000г. Отношенията между страните по договора за кредит са преоформяни и с други договори и анекси.

С Анекс от 23.06.2000г. и Договор за заместване в дълг от същата дата между страните е уговорено, че „Вемас холдинг“ ЕООД е длъжник за общото задължение в размер на 1 394 602,70 щ.д. (по всички договори за кредит между страните). Крайният срок за заплащане на задължението е уговорен на 21.12.2001г., чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план.

Като краен резултат, на 27.06.2006г. , СРС е издал изпълнителен лист на основание чл. 237 б. „в” от ГПК /отм./, по гр.д.№ 12724/2006г. по описа на СРС, за осъждането на „Вемас холдинг” ЕООД да заплати на „Интернешънъл Асет Банк” АД сумата 2 361 182.23 щатски долара главница, сумата 993 693.90 щатски долара договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2006г. до окончателното й изплащане и направените разноски в размер на 104 383.62лв.

          За обезпечаване на задължението на „Вемас Холдинг” ЕООД  , била учредена договорна ипотека върху имуществото на „Вемас” АД  - консервна фабрика, находяща се в землището на с. Гавраилово, община Сливен – терен и сградите върху него,  с НА № 170, том ІІІ, рег. № 5169, дело № 539/2000г. на нотариус Е.Ш..

          Ответникът „Интернешънъл Асет Банк” АД / с предишно наименование „ПИМБ” АД/ подал молба от 10.07.2006г. до СИС при СлРС, като представил издадения изпълнителен лист и по нея било образувано изпълнително дело № 486/06 по описа на СИС при СлРС на 19.07.2006г.  По делото е връчена призовка за доброволно изпълнение на 02.08.2006г. на длъжника по реда на чл. 51 ал.4 от ГПК (отм.).

Делото е било присъединено към изпълнително дело № 97/2006г. по описа на СИС при СлРС, образувано срещу длъжника „Вемас „ АД от друг взискател. По  това дело на 31.05.2006г. е извършен опис и оценка на ипотекираното имущество. Срещу изготвената оценка е подадена жалба до СлОС. С Решение № 132/27.06.2007г. са отменени действията на СИ по утвърждаване на оценката от 07.07.2006г. и делото върнато за продължаване на действията по него.

На 29.02.2008г. до АДВ е било изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело срещу длъжника. Със свое писмо от 17.03.2008г., АДВ е уведомила ЧСИ, че за размера на вземанията си срещу длъжника, както и че срещу този длъжник е образувано и.д. № 4815/2004г. от Публичен изпълнител при РД-Бургас на АДВ.

С молба от 05.08.2010г., длъжникът е поискал прекратяване на производството, тъй като за срок от две години не са искани или извършвани изпълнителни действия. СИ е отказал, тъй като „Държавата е присъединен взискател по делото“.

На 05.08.2011г., взискателят „Интернешънъл Асет Банк” АД е пискал издаване на удостоверение за индивидуализиране на имота, а на 23.08.2011г. е поискал извършването на опис и оценка на индивидуализираните имоти, както и вписването на възбрана, тъй като производството, водено от Публичния изпълнител не е приключило в сроковете по чл. 191 ал.2 от ДОПК и срещу това имущество може да бъде провеждано принудително изпълнение по ГПК.

СИ е разпоредил вписването на възбрана на 24.08.2011г. Поискал е на 02.09.2011г. удостоверение от НАП за задълженията към Държавата. Такова е изпратено на 20.09.2011г., като в него е указан размера на задължението, факта че е образувано и.д.№ 4815/2004г. и че има наложени запори и възбрана върху недвижимия имот на „Вемас“ АД.  

Видно от представените от ответника писмени доказателства, за процесния имот, публичния изпълнител е насрочвал търгове с тайно наддаване на 13.05.2008г.; 17.09.2008г.; 17.10.2008г.; 20.11.2008г.; 10.02.2009г.; 02.04.2009г.; 23.04.2009г.; 25.06.2009г.; 26.05.2009г.; 24.07.2009г.; 11.10.2011г.; 14.09.2011г.; 15.11.2011г.; 06.03.2012г.; 15.06.2012г.

          Изпълнително дело № 486/2006г. е прекратено от СИ по искане на взискателя  на 08.05.2012г., като изпълнителния лист е предадено обратно на взискателя.

          Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128370400564 на ЧСИ П.Г., с район на действие СлОС на 23.05.2012г.

          По отношение на третото лице – помагач „Вемас Холдинг” ЕООД  е открито производство по ликвидация.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

          На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

1. По предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането му за лихви е погасено по давност, с изтичането на тригодишна давност на 21.12.2004г.: Искът намира правното си основание в чл. 124 от ГПК във вр. чл. 254 от ГПК (отм. ). Ищецът е ипотекарен длъжник и има правен интерес от предявяването на иска.

За посоченото задължение за договорна лихва, върху дължима главница по договор за банков кредит е бил издаден изпълнителен лист на 27.06.2006г. на основание чл. 237 б. „в” от ГПК /отм./, по гр.д.№ 12724/2006г. по описа на СРС. Видно от представените писмени доказателства, крайния срок на погасяване на задължението по договора за кредит е бил 21.12.2001г. т.е. от тази дата започва да тече тригодишна давност за претендиране на договорната лихва. Давностният срок е изтекъл на 21.12.2004г.  – преди издаването на изпълнителен лист за сумата. За длъжника е допустимо да предяви отрицателен установителен иск, че не дължи посочената сума с правно основание чл. 254 от ГПК(отм.), тъй като този иск не е обвързан със срок. До този момент, ищецът не е навел възражение за погасяването на задължението за лихва в исково производство. Не са представени доказателства от ответника да се е развивало исково производство, като същия посочва като изпълнително основание само издадения изпълнителен лист в производството по чл. 237 б. „в“ от ГПК (отм.).

По изложените съображения, следва да бъде уважен предявения иск, за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 9 319,50лева, част от цялата сума от 993 693,90 щ.д., представляваща договорна лихва по договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.06.2006г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради основателността на иска на посоченото основание, съдът не следва да се произнася по алтернативно заявеното основание за погасяване по давност на вземането за лихви.

2. По предявения иск за недължимост на главницата:

Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът твърди че задължението за главница по договора за кредит, за което ответника се е снабдил с изпълнителен лист е погасено с изтичане на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от датата на последното предприето действие по принудително изпълнение по изп. дело № 486/06 по описа на СИС при СлРС – 02.08.2006г. или респективно с последното действие по принудително изпълнение по № 97/2006г. по описа на СИС при СлРС, към което е било присъединено изп.д.№ 486/06, на 31.05.2006г.

Действията на ответника по образуване на изпълнително производство и предприемане на принудително изпълнение безспорно са прекъснали давността – чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. На  31.05.2006г. е извършен опис и оценка на ипотекираното имущество по изп.д.№ 97/2006г. което действие по принудително изпълнение е насочено и за удовлетворяване на вземането на ответника. Принудителното изпълнение срещу описания имот не е продължило, тъй като според редакцията на чл.  191 от ДОПК, действаща към този момент- имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Невярно е твърдението на ответника, че изпълнителното производство е било спряно, тъй като е имало образувано производство по ДОПК. Такова основание за спиране на изпълнителното производство по ГПК не съществува. Взискателят е свободен да  предприема мерки за принудително изпълнение по изпълнителното дело срещу други имущества на длъжника, извън това срещу което Държавата е насочила принудително изпълнение.

С оглед изложеното към 31.05.2008г. са били налице условията за прекратяване на изпълнителното дело. Погасителната давност е започнала да тече от този момент и е следвало да изтече на 31.05.2013г., но е била прекъсната с образуването на  ново изпълнително дело и предприемането на изпълнителни действия по него - дело № 20128370400564 на ЧСИ П.Г., с район на действие СлОС на 23.05.2012г.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че давността е започнала да тече от датата на последното действие по принудително изпълнение. Съгласно ППлВС № 3/1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес (независимо дали изпълнителното основание е изпълнителен лист на съдебно или несъдебно основание), давност не тече на основание чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД. При наличието на висящ изпълнителен процес между страните, без да са настъпили законовите предпоставки за неговото прекратяване, давност не тече, въпреки че в двугодишния срок взискателя не е предприел нови изпълнителни действия. 

Изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) или аналогично чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на двегодишния преклузивен срок, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Ако е осъществен съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство от датата на настъпване на условията по чл. 330 ал.1 б. „д“ от ГПК (отм.). В този смисъл и задължителната практика по чл. 290 от ГПК  в Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 76 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., I т. о., ТК.

С писмената си защита ищецът е представил Решение № 31/09.09.2010г. по т.д.№ 400/2009г. на IIт.о. на ВКС, което също има характер на задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в което е прието разрешението че нова давност започва да тече от последното предприето изпълнително действие.

При наличието на противоречие в задължителната практика на ВКС и липса на Тълкувателно решение по 292 от ГПК, настоящият състав намира че следва да съобрази решението си с първата от цитираните задължителни практики на ВКС, тъй като след като по силата на закона изпълнителното производство е висящо за срок от две години от последното изпълнително действие и следва да бъде прекратено едва след изтичането на този срок, то очевидно е налице висящ изпълнител процес през този период, през който период от време не тече давност между страните. Прекратяването на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя не може да заличи с обратна сила факта че е за този период е имало висящо изпълнително производство.

С оглед изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 При този изход на производството на ищцовата страна се дължат направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2 237 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329,ГР. С., БУЛ. „Т.А.“ № *-*, с адрес за кореспонденция гр. С. 1618, ул. „Л.“ № *, чрез К.С. и „ВЕМАС“ АД, ЕИК 119015095, с. Г., община С., ул. „К.“ № *, представлявано от М.  С., с адрес за призоваване гр. С., ул. „Д. и К. К.“ № *-*, при участието на трето лице – помагач на ищеца „ВЕМАС ХОЛДИНГ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 119037825,  че „ВЕМАС ХОЛДИНГ“ ЕООД – в ликвидация  не дължи на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329,гр. София сумата 9 319,50 лева ,част от цялата сума от 993 693,90 щ.д, представляваща договорна лихва по изпълнителен лист на основание чл. 237 б. „в” от ГПК /отм./, по гр.д.№ 12724/2006г. по описа на СРС от 27.06.2006г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВЕМАС“ АД, ЕИК 119015095, с. Г., община С., ул. „К.“ № *, представлявано от М.  С., с адрес за призоваване гр. С., ул. „Д. и К. К.“ № *-*, в качеството си на ипотекарен длъжник, при участието на трето лице – помагач на ищеца „ВЕМАС ХОЛДИНГ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 119037825 срещу „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329,ГР. С., БУЛ. „Т.А.“ № *-*, с адрес за кореспонденция гр. С. 1618, ул. „Л.“ № *, чрез К.С., иск за признаване за установено че „ВЕМАС ХОЛДИНГ“ ЕООД – в ликвидация не дължи сумата 15 681,50 лв., представляваща част от цялата главница от 2 361 182,23 щ.д. по изпълнителен лист на основание чл. 237 б. „в” от ГПК /отм./, по гр.д.№ 12724/2006г. по описа на СРС от 27.06.2006г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК 000694329,ГР. С., БУЛ. „Т.А.“ № *-*, с адрес за кореспонденция гр. С. 1618, ул. „Л.“ № *, чрез К.С. да заплати на „ВЕМАС“ АД, ЕИК 119015095, с. Г., община С., ул. „К.“ № *, представлявано от М.  С., с адрес за призоваване гр. С., ул. „Д. и К. К.“ № *-*, сумата 2 237 лв. разноски.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: