Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 264

гр. Сливен,  24.10.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 480  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение 25.07.2013 г. по гр.д. № 1291/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Д.Ц.” №*, представлявано от изпълнителните директори В. Х. Х. и Д.К. К. за признаване за установено, че е налице вземане от страна на „ПИБ” АД от ответника Щ.Т.С. *** за следните суми: 975.17 лв., представляваща просрочена главница по предоставен договор за банков кредит от 01.06.2005 г., ведно със законната лихва за забава и просрочена лихва в размер на 778.25 лв., както и разноски по заповедното производство, като искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като със същото решение банката е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба против това решение, която следва да бъде приета като въззивна жалба срещу постановения съдебен акт. Твърди се, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалните разпоредби на закона, излагат се съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се признае съществуването на вземането.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. В случая спорният въпрос е свързан с предсрочно погасяване на кредита.Между страните няма договорена конкретна форма за преждевременно издължаване по договора и кредиторът не може да твърди, че изявлението на длъжника за предсрочно погасяване на кредита е нищожно поради неспазване на писмена форма и се развиват подробни съображения относно направеното погасяване на кредита, поради плащането в пълния му размер. Ето защо се твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

В с.з.  за въззивника, редовно призован,  се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

Жалбата е неоснователна, Безспорно е установено, че ответникът се е възползвал от правата си като потребител на кредит предсрочно да изпълни задълженията си за погасяване на кредита. Налице са безспорни писмени доказателства за упражненото от потребителя право да погаси предсрочно своето задължение. С оглед на обстоятелството, че е извършено плащане , което включва и таксата за предсрочно погасяване, то неоснователно се явява искането за изпълнение на парично задължение, което вече е погасено чрез пхлащане. Същевременно по делото не са събрани никакви доказателства, от които да е видно по какъвто и да е начин , че кредиторът се е противопоставил на предсрочното погасяване на кредита. Освен това кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното погасяване, възможността за това не може да бъде обусловена и да зависи от неговата воля. Не е необходима и конкретна писмена форма за това, след като сумата за погасяване на този кредит е постъпила по сметка, с която се разпорежда  кредиторът. Така следва да се приеме, че действително е извършено плащане на 27.07.2006 г., с което изцяло са били заплатени дължимите суми по получения кредит включително и дължимата такса при предсрочно изпълнение. Ирелевантни са всички останали твърдения, които се явяват и неоснователни.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 632/25.07.2013 г. по гр.д. № 1291/2013 г. на Сливенския районен съд. 

 

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Д. Ц.” №*, представлявано от изпълнителните директори В. Х. Х. и Д. К. К. да заплати на Щ.Т.С. ***00 / двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: