Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен,  26.09.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                 М. БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 489 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В. и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Сливен против решение № 679/18.07.2013 г. по гр.д. № 2118/2013 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предприемане на мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство” за срок от две години на малолетните деца Б.Д.С., роден на *** г. и С.Д. С., родена на *** г., като неоснователна. С обжалваното решение децата Б. и С. са върнати за отглеждане в семейна среда от майка им Д. С.Д. ***. В жалбата се сочи, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушение на материално-правните и процесуални норми. Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно било доказано, че децата Б. и С. са „деца в риск” по смисъла на ЗЗДт. По отношение на тях многократно били предприемани мерки за закрила и в конкретния случай на 14.05.2013 г. майка им Д. изрично била декларирала, че на 18.05.2013 г. ще напусне страната и че желае децата С. и Б. да бъдат настанени в приемно семейство или в специализирана институция. Страната посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се било установило, че майката на децата Д. Д. е трайно непостоянна в грижите за тях, не задоволява в достатъчна степен потребностите им, не съблюдава спазването на дневния им режим и не задоволява образователните им потребности. Същата не била подкрепяна от близки или роднини в отглеждането на децата. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от юрисконулт Т.Р., която заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата Д., редовно призована, се явява лично и заявява , че желае да се грижи за детето С..

Въззиваемите Н.А. и А.А. в съдебно заседание заявяват , че предоставят на съда да реши правния спор.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се установи , че след постановяване на обжалвания съдебен акт майката на децата – Д. отново е заявила , че няма възможност да се грижи за детето Б. и желае същото да се отглежда в приемно семейство.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  23.07.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 29.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е отхвърлено искането за вземане на мярка за закрила „Настаняване на децата Б. и С. в професионално приемно семейство”. На първо място за да се прецени дали е необходимо да се вземе каквато и да е мярка за закрила следва да се отговори на въпроса детето, за което се иска да бъде взета мярката представлява ли „дете в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето. След като се отговори на този въпрос (при положителен отговор) следва да се прецени дали са налице основания за настаняване на детето извън семейството.

Легалното определение на понятието „дете в риск” е дадено в разпоредбата на §1 т.11 от Закона за закрила на детето. Дете в риск е дете, чийто родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чийто родителски права са ограничени или детето е останало без тяхна грижа; дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в/или извън семейството му; Дете за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; Дете, което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания, констатирани от специалист или дете, за което съществува риск от отпадане от училище или  което е отпаднало от училище.

От така дадената дефиниция може да се приеме, че и двете деца – Б. и С. са „деца в риск”. Майката и мъжът , с който съжителства не желаят да отглеждат детето Б.. Никой друг от семейния кръг не желае да се ангажира с отглеждането му. По този начин детето Б. няма дом, в който да живее и няма кой да полага необходимите грижи за него. Данните по делото са еднозначни и по въпроса , че той не посещава училище въпреки настъпилата необходима възраст за това.

След постановяване на първоинстанционното решение детето С. е било взето за отглеждане от биологичната си майка. На семейството е била предоставена социална услуга „ Семейно консултиране и подкрепа „. Видно от представения по делото месечен доклад при извършените ежеседмични посещения в дома от социалния работник ангажиран със случая , майката в повечето случаи не е била намирана в него. Хигиената в жилището е била занижена , за децата не е била приготвена храна.

За да бъде настанено едно дете извън семейството е необходимо да е налице някоя от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно родителите на детето да са починали, да са неизвестни, лишени от родителски права или с ограничени родителски права, да не полагат трайно без основателна причина грижи за детето, да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото му, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, или да е налице някоя от хипотезите на чл.11 от Конвенцията от 1996г.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение и на двете деца – Б. и С. към настоящия момент съществува сериозна опасност от увреждане на физическото им , психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Макар майката към момента да не се е отказала от отглеждането на детето С., съдът следва да съобрази нейното поведение като цяло . Всичко по делото свидетелства , че тя е безотговорна, непоследователна , безкритична към действията си. Нейните желания за отглеждане на децата непрекъснато се променят . Тя очаква от социалните институции непрекъснато да и оказват помощ без да си дава сметка , че е недопустимо децата непрекъснато да бъдат прехвърляни от лице - на лице, от институция - на институция , които да полагат грижи за възпитанието и физическото и психическо им развитие. Децата се нуждаят от сигурност, постоянни грижи , да не живеят в постоянен стрес - дали на следващия ден ще са на улицата или при майка си. Те имат нужда от здравословно хранене и добра хигиена , както и от възможност да осъществяват различни социални контакти в детски и учебни заведения. В техен интерес е към момента да бъдат изведени извън семейството и грижи за тях да полагат приемни родители.

         Пред първоинстанционния съд е било направено особено искане от Дирекция Социално подпомагане при възникване на здравословен проблем или невъзможност от страна на сем. А. да полагат грижи за децата, съдът да постанови те да ползват услугата „заместваща приемна грижа”. В с.з. приемните родители сем. А. заявиха, че в момента са в контакти с друго дете, за което да полагат грижи и им е невъзможно да отглеждат децата Б. и  С.. Предвид изложеното, съдът намира, че е възможно на практика приемните родители сем. А. да не могат да полагат грижи за децата Б. и С.. С оглед на това намира, че в техен интерес е да уважи особеното искане и да постанови същите да се ползват от услугата „заместваща приемна грижа”.

Съдът намира, че децата Б. и С. следва да бъдат настанени в приемно семейство за срок от една година, като по този начин на майката ще бъде дадена възможност да си намери постоянна работа, да подобри жилищните условия за отглеждане на децата и да организира по-добре начина си на живот, който да й позволява да отглежда децата си в семейна среда.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  решение № 679/18.07.2013г. по гр.д. № 2118/2013г. на Сливенския районен съд,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Вместо това постанови :

 

         НАСТАНЯВА децата С.Д. С., ЕГН ********** и Б.Д.С., ЕГН **********, с майка Д. С.Д., ЕГН ********** и баща неизвестен за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА в професионалното приемно семейство на Н.И.А., ЕГН ********** и А. М.А., ЕГН ********** *** 

        

         При възникване на здравословен проблем или невъзможност от страна на приемното семейство да полагат грижи за децата С. и Б., същите да ползват услугата „ЗАМЕСТВАЩА ПРИЕМНА ГРИЖА”.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.