Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 273

 

гр. Сливен,  01.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 493  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 1245/11.01.2013 г. по гр.д. № 4533/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от  „Макс Телеком” ООД, ЕИК 121261531 със седалище и адрес на управление гр. С., 1784, бул.”Ц.Ш.”№ *, бизнес-града „М. П.” етаж *, представляван от К.С.С. иск за признаване за установено, че Г.В.Г. ***, вилна зона м. „Зарево – Изгрев” вила 647 дължи сумата от 79.20 лв. , представляваща главница за предоставена и незаплатена мобилен достъп до „Интернет” както и мораторна лихва в размер на 23.18 лв. за периода от 16.09.2009 г. до 09.07.2012 г. , ведно със законната лихва като неоснователен и недоказан.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се сочи че решението е неправилно. Съдът е приел, че договорът е прекратен от 01.08.2009 г. и следователно за процесния период няма правно основание за плащане на абонаментни вноски. Твърди се, че молбата за прекратяване на договора е подадена от ответника на 10.11.2009 г., но дружеството като страна по договора е изпълнявало задълженията си по него за периода от 01.08.2009 г. до 30.09.2009 г.Сочи се че, приложените по делото фактури отговарят на законовите изисквания и се иска да бъде отменено постановеното решение, като вместо него се постанови съдебен акт, с който да бъде уважена претенцията.

 

 

 

В с.з.  за въззивникът, редовно призовани, не се явява представител.

В с.з. за въззиваемият, редовно призован, се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Основните възражения във въззивната жалба са свързани с наличието на сключения между страните договор и препращането  към общите условия уреждащи взаимоотношенията на „Макс Телеком” и потребителите на интернет услуги. Не се спори между страните, че те са сключили договор  на 03.09.2007 г. Срокът на действие на договора, така както е посочено, е 12 месеца. изрично страните са уговорили, че договорът е валиден за посочения период.След изтичането на посочения срок договорът се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията посочени в него и по общите условия. Съгласно чл. 10 т. 8  от ОУ абонатът дължи цената на всички услуги използвани от него. „Макс Телеком” издава ежемесечно фактура на определена дата за ползваните услуги, а абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата.  Безспорно е установено, че абонатът - в случая ответникът, е ползвал услугите на дружеството при тези условия до м. Юли 2009 г. и не се претендира, че той не е заплатил ползваните от него услуги. От този период нататък абонатът не е ползвал услугите на дружеството и договорът, който е важал за един месец следва да се счита за прекратен. Така независимо, че писмената молба на абоната е подадена по-късно и след като той не е ползвал услугите на интернет-доставчика за м. Август и Септември, то не дължи заплащането им и вземането не следва да се приеме за съществуващо.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1245/11.01.2013 г. по гр.д. № 4533/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: