Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 06.12.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №494 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София против решение №639/24.07.2013г. по  гр.д. № 610/2013г. СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София против Община Сливен обективно кумулативно съединени искове по чл.213 ал.1 от КЗ за заплащане на главница в размер на 956,78 лева ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2013г. до окончателното й изплащане, както и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 27.10.2011г. до подаване на исковата молба в размер на 131,69 лева. Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивника – ищец в първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва че съдът е приел всички представени от него доказателства, които не са оспорени от ответната страна. Допуснал експертиза и изслушал свидетелски показания и след това съвсем необосновано и немотивирано приел, че тъй като представената застрахователна полица е неподписана, не я кредитирал. По този начин приел, че липсва застрахователно правоотношение между страните и отхвърлил исковите му претенции. Посочва, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че е налице застрахователно събитие, както и сключен застрахователен договор, неоспорен от ответника. В съдебно заседание бил оспорен само описа на претенцията, но не и договора.  От друга страна съдът приел и кредитирал представения протокол за ПТП, в който е отразено, че водачът на лекия автомобил е представил валидна застрахователна полица за автомобила, което доказвало наличието на застрахователно правоотношение. Посочва че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел с доклада писмените доказателства без да му укаже установени по тях нередности. По този начин е ограничил правото му на защита. Отсъствието на подписи на заверено копие не означава, според въззивника, че същите липсват и на оригинала, както и че липсва застрахователен договор и е следвало районният съд да им даде съответно указание в тази насока, което би било изпълнено незабавно от ищеца. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство - Община Сливен, която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че правилно районния съд е отхвърлил предявените искове, поради липса на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ищец и увреденото лице. Посочва, че договорът за застраховка е от категорията на абсолютните търговски сделки, чийто търговски характер произтича от нормата на чл.286 ал.1 от ТЗ, а не обусловен от търговско качество на лицето, което я сключва и спрямо нея намира приложение разпоредбата на чл.293 ал.1 от ТЗ, като в случая в КЗ съществува специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор. Предвидената в закона писмена форма на застрахователния договор е условие за действителността му, а не за неговото доказване. Посочва, че не е необходимо да бъде проведено оспорване на представения договор от негова страна, тъй като тежестта на доказване не е негова. Посочва, че своевременно е възразил за липса на валидно застрахователно правоотношение в срока за отговор на исковата молба, като препис от отговора е връчен на ищцовото дружество въззивник. Районният съд с доклада си разпределил доказателствената тежест и указал на ищеца кои факти подлежат на доказване от негова страна, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на ищеца. По отношение на протокола за ПТП посочва, че същият има доказателствена сила относно настъпването на ПТП, пътната обстановка, разположението на автомобила и видимите върху него щети, но не и относно валидността или невалидността на застрахователната полица. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие – адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че по безспорен начин се доказал факта на сключена застраховка „Каско експрес”, тъй като по делото е представен препис, възпроизведен на хартиен носител, електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК, приет като доказателство, като не е оспорена истинността на същия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – юриск. Б., която поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

На 18.10.2011г. около 19,20 часа в гр.Сливен, на ул.“Керамика“ до бензиностанция „Пенелопа груп“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участник лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН, собственост на Ж.И.П. и управляван от него. За ПТП е съставен протокол №1312813/18.10.2011г. от служител в ГПК при ОД на МВР - гр.Сливен, в който като причина за настъпване на произшествието е посочено: „ участник 2 / лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН / преминава през капак на отворена шахта, при което му изпускат десните гуми”.

Увреденият лек автомобил е застрахован в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София със застрахователна полица №4705111000000036/28.09.2011г. за застраховка “Бонус Каско”, със срок на застраховката - от 29.09.2011г. до 29.09.2012г. Застрахователната премия е платима на вноски, като първата вноска е платена при сключване на застрахователния договор на 28.09.2011г.

По делото застрахователната полица е представена във вид на компютърна разпечатка, несъдържаща подписи на страните. По делото не е правено искане и съответно съдът не е задължил ищеца да представи оригинал на застрахователната полица.

На 19.10.2011г. Ж.И.П. е подал до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ относно лек автомобил лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН за събитие, настъпило на 18.10.2011г. в гр.Сливен, на ул.“Керамика“ до бензиностанция „Пенелопа груп“. Заявлението е подписано от Ж.П.. Въз основа на заявлението е образувана в ищцовото дружество преписка по щета №470511111114696 по претенция №51-05030-00593/11/19.10.2011г. Въз основа на опис и експертна оценка застрахователят е  определил размера на щетата на автомобила на стойност 956,78лв., която сума ищцовото дружество е заплатило на собственика на автомобила – Ж.И.П. на 27.10.2011г. чрез банков превод.

До ответната Община Сливен е изпратена регресна покана изх.№ 03038/10.07.2012г., получена на 16.07.2012г.

От показанията на разпитания по делото свидетел – водача на увреденото МПС Ж.П. се установява, че ПТП настъпило привечер, полумрачно, след пороен дъжд. Свидетелят видял отвор на отводнителна шахта и решил да мине с гумите от двете й страни, но се оказало, че металния капак е на метър от шахтата и двете десни гуми – предна и задна минали през капака, като гумите и джантите били увредени. Свидетелят посочва, че се движел по този начин, за да не влезе в шахтата. Не видял капака. От застрахователното дружество Булстрад му изплатили сума по застраховката по банков път.  

От заключението по допусната и изслушана по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява следното: Наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е технически недопустимо. Технически правилно е подобна неравност да бъде сигнализирана с хоризонтална и вертикална маркировка. Налице е причинно-следствена връзка между установените щети по автомобила и механизма на възникване на ПТП. Действителната стойност на нанесените щети на автомобила са в размер 986,80лв. Водачът на автомобила е нямал техническата възможност да възприеме наличната неравност /капак на отворената шахта/ на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране, както и да предотврати ПТП.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 131,69лв. за периода от изплащане на застрахователно обезщетение – 27.10.2011г. до подаване на исковата молба – 26.02.2013г. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявените искове, районният съд е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество за застраховка „Каско на МПС“, тъй като представените по делото преписи от застрахователна полица са неподписани.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

За да бъде уважен главния иск - този по чл.213, ал.1 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице по отношение на увредения лек автомобил лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По делото е представена компютърна разпечатка на застрахователната полица, а не оригинален документ, поради което не може да се направи извода, че оригиналния договор за застраховка не е подписан от страните. Компютърната разпечатка по естеството си няма как да съдържа подписите на страните. Самата тя не е оспорена от насрещната страна, не е направено искане и съдът не е задължил ищеца да представи оригинал на застрахователната полица, за да направи извода, че тя не е подписана и липсва застрахователно правоотношение. От събраните по делото доказателства по косвен път се установява обратното – наличие на валидно застрахователно правоотношение относно увреденото МПС. Представено е доказателство, неоспорено по делото, че застрахованото лице е заплатило първата вноска по застрахователния договор към момента на сключването му – 28.09.2011г. при уговорено между страните разсрочено плащане и съгласно разпоредбата на чл.187 от КЗ застрахователния договор е влязъл в сила. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е и обстоятелството, че по подадено от увреденото лице – застрахован заявление е образувана преписка по претенцията за щета и е изплатено на застрахования Ж.П. съответно застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни страни.

Освен това следва да се има предвид и задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/11г. на ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., с които изрично е прието, "че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“. Направеният извод с обсъжданите и цитирани актове е че страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. "абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл.293, ал.3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него /възражението е направено от трето за договора лице – Община Сливен/ и както бе отбелязано по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него. Отново следва да се отбележи обаче, че по делото е представено компютърно извлечение, а не оригинал /какъвто не е изискан от съда/ и от него не може да се прави извод за нищожност на договора за застраховка, поради неспазване на формата по чл.184 от КЗ.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че е налице сключен договор за застраховка “Каско” по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 27.10.2011г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице - Ж.И.П.. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото е установено, че водачът Ж.И.П. в резултат от преминаване с лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “200 Е” с рег.№ СН 8585 АН през капака на отворена шахта, находяща се на пътното платно на ул.“Керамика“, гр.Сливен до бензиностанция „Пенелопа груп“ на 18.10.2011г. е предизвикал ПТП с материални щети. От протокола за ПТП, представляващ официален свидетелстващ документ с материално доказателствена сила, обвързваща съда и неоспорен от страните, се установява, че причината за настъпилото ПТП е преминаване на автомобила през капака на отворената шахта.

Въпросната улица /ул.”Керамика”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по ул.”Керамика”, гр.Сливен е бил налице отворен капак на отводнителна шахта, несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Керамика”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От неоспорения и изцяло кредитиран от съда протокол за ПТП от 18.10.2011г., изготвен от служители на ОД на МВР – Сливен, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през капака на отворената и несигнализирана шахта на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – увредени предна и задна десни гуми и джанти.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 986,80лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че исковата претенция е за сумата от 956,78лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес до този размер следва да се ангажира отговорността на Община Сливен за обезвреда.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно и недоказано. Тежестта на доказване по отношение на възражението за съпричиняване се носи от направилата го страна – Община Сливен. По делото няма ангажирани доказателства относно твърдения факт на съпричиняване на вредата. Напротив от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че водачът на автомобила е нямал техническа възможност да възприеме наличната неравност /капака на отворената шахта/ на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране, както и да предотврати ПТП. Следователно по никакъв начин не може да се приеме, че той е допринесъл за настъпването на вредите и не са налице условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на ответната Община Сливен, поради съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 956,78лв. и като такава следва да се уважи изцяло.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 26.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ІІ. Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение от изискуемостта му до предявяване на исковата молба с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Регресното право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и тогава става изискуемо. Съдът намира, че в случая момента, от който длъжникът дължи лихви, съгласно чл.84, ал.3, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е датата, на която ищцовото дружество - застраховател е изплатило на увредения застрахован застрахователното обезщетение – 27.10.2011г. На основание разпоредбата на чл.162 от ГПК с оглед основателността на претенцията, съдът определи размера на обезщетението за забава върху главницата за периода от 27.10.2011г. до подаване на исковата молба в размер на сумата от 131,69лв.

С оглед изложеното акцесорната претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 131,69лв.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции бъдат изцяло уважени по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК въззиваемата Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на въззивното застрахователно дружество направените по делото разноски пред двете инстанции, възлизащи на общия размер от 649,30лв., от които 348,40лв. направени пред първата инстанция и 300,90лв. пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна не се следват разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло Решение №639/24.07.2013г., постановено по гр.д. №610/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р.Я., на основание чл.213, ал.1 от КЗ сумата от 956,78лв. /деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и осем ст./, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Бонус Каско“ №4705111000000036/28.09.2011г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 18.10.2011г. в гр.Сливен, ул.“Керамика“ до бензиностанция „Пенелопа груп“ застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 26.02.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 131,69лв. /сто тридесет и един лева и шестдесет и девет ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата изтекла от изплащане на застрахователното обезщетение - 27.10.2011г. до датата на подаване на исковата молба – 26.02.2013г.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р.Я., сумата от 649,30лв., представляваща направените по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.