Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  01.11.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                       

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 496 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Рафаилов в качеството му на пълномощник на Община – Котел против решение № 64/13.06.2013 г. по гр.д. № 355/2011 г. по описа на Котелския районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивната страна, че въззиваемите Р.И.Г., ЕГН **********,***, Г.К.Ж., ЕГН **********,***-В-21 и М.Г.К., ЕГН **********,***-Б-13, са собственици по давностно владение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 81, дело № 163/1997г. на Котелски РС като зеленчукова градина в землището на с. Медвен, местността „Реката” от 1,5 дка при съседи: Т.У., С.С.К., И. П. Д. и К.Г., понастоящем идентичен с поземлен имот № 084025 с площ от 1641 дка, начин на трайно ползване нива ІV категория в м. „Реката” по плана за земеразделяне на землището на с. Медвен при граници,  поземлен имот № 084106-полски път на Община Котел, поземлен имот № 4030-нива на наследниците на К.Ж.М., поземлен имот № 084028- нива, поземлен имот № 084021- пасище. С обжалваното решение въззивната страна е била осъдена да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на 369.00 лв.

Въззивната жалба е бланкетна. Сочи се, че  постановено решение на Районен съдКотел, е неправилно и незаконосъобрано, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се да бъде отменено решението на РС - Котел и да бъде отхвърлен предявеният от въззиваемия иск по чл.124 ГПК. Претендират се деловодни разноски.  Не е искано събиране на допълнителни доказателства.

В законния срок не е депозиран писмен отговор от въззиваемите.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Рафаилов, който заявява, че поддържа въззивната жалба и че обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени разноски за всички инстанции.

В съдебно заседание се явява единствено въззиваемата Р.Г., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението на РС – Котел.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 26.06.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 10.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

По делото е бил предявен установителен иск за признаване на установено по отношение на Община – Котел, че ищците Р.И.Г., ЕГН **********,***, Г.К.Ж., ЕГН **********,***-В-21 и М.Г.К., ЕГН **********,***-Б-13, са собственици по дарение и давностно владение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 81, дело № 163/1997г. на Котелски РС като зеленчукова градина в землището на с. Медвен, местността „Реката” от 1,5 дка при съседи: Т.У., С.С.К., И. П. Д. и К.Г., понастоящем идентичен с поземлен имот № 084025 с площ от 1641 дка.

За да бъде уважен така предявеният иск е следвало да се установи, че спорният поземлен имот не представлява общински имот или част от общинския поземлен фонд и по отношение на него е можела да тече придобивна давност ( и ищците са го владели необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години ) или ищците да са го придобили на друго , договорно основание - например чрез дарение.

По делото са били извършени съдебно-технически експертизи, които на първо място са дали положителен отговор на въпроса за идентичност между имота, дарен през 1977 г. от Й.Н.Й. на наследодателя на въззиваемите - Г. И. С.. Вещото лице е посочило също така, че няма данни процесния имот да е бил включен в блокове на ТКЗС, ДЗС, АПК или други подобни организации, както и че не са налице данни, от които да се установи, че имотът е предоставен от същите организации за лично ползване, съгласно разпоредбите на съответните подзаконови нормативни актове преди 1990 г.

При това положение, съдът следва да се съобрази с данните за собственост, които се съдържат в нотариален акт № 81 по дело № 163/1977г., в който изрично е посочено, че съдията, пред който е изповядано дарението, се е уверил, че дарителят Й.Й. е собственик на дарения имот. Тези данни съдът извлича от официален документ, какъвто представлява нотариалния акт от 1977г., който не е констативен по характер и не е оспорен от ответника. След като дарителят е бил собственик на имота, то той е имал възможност да прехвърли правото на собственост на надареното лице Г. С., която е първоначално ищца по настоящето дело и е наследодател на въззиваемите. След като се установява право на собственост на въззиваемите, на основание сделка, а именно договор за дарение от 1977г., не е необходимо същите да установяват процес на давностно владение на имота от тях. Съдът намира, че изложеното в исковата молба искане за установяване на право на собственост поради изтекла придобивна 10-годишна давност, е изявление направено като алтернатива, а основното твърдение на страната е било, че е собственик и владее като такъв имота поради извършеното дарение през 1977 г.

         С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалваното съдебно решение, с което е признато, че процесният имот е придобит на основание давностно владение от въззиваемите и да приеме за установено, че процесният имот е придобит от тях на основание дарение, извършено през 1977г.

         Макар че отменя решението на първоинстанционния съд, в крайна сметка съдът уважава исковата претенция за признаване право на собственост на процесния имот, поради което на въззивната страна не следва да бъдат присъждани разноски.

 

         По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 64/13.06.2013 г.по гр.д.№ 355/2011 г. по описа на Котелския  районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Котел, че Р.И.Г., ЕГН **********,***, Г.К.Ж., ЕГН **********,***-*-* и М.Г.К., ЕГН **********,***-*, са собственици по давностно владение на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 81, дело № 163/1997г. на Котелски РС като зеленчукова градина в землището на с. Медвен, местността „Реката” от 1,5 дка при съседи: Т.У., С.С.К., И. П. Д. и К.Г., понастоящем идентичен с поземлен имот № 084025 с площ от 1641 дка с начин на трайно ползване – нива ІV категория в местността „Реката” по плана за земеразделяне в землището на с. Медвен, при граници: поземлен имот № 084106- полски път, община Котел, поземлен имот № 084030- нива на наследниците на К.Ж.М., поземлен имот № 084028 – нива земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, поземлен имот № 084026 – пасище, мера, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Котел, че Р.И.Г., ЕГН **********,***, Г.К.Ж., ЕГН **********,***-В-21 и М.Г.К., ЕГН **********,***-Б-13, са собственици по наследство и дарение обективирано в нотариален акт № 81, дело № 163/1977г. на Котелски РС на недвижим имот - зеленчукова градина в землището на с.Медвен, местността „Реката” от 1,5 дка при съседи: Т.У., С.С.К., И. П. Д. и К.Г., понастоящем идентичен с поземлен имот № 084025 с площ от 1641 дка с начин на трайно ползване – нива ІV категория в местността „Реката” по плана за земеразделяне в землището на с. Медвен, при граници: поземлен имот № 084106- полски път, община Котел, поземлен имот № 084030- нива на наследниците на К.Ж.М., поземлен имот № 084028 – нива земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, поземлен имот № 084026 – пасище, мера, земя по чл.19 от ЗСПЗЗ

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.