Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 17.12.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №499 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие” против Решение № 489/21.06.2013г. по  гр.д. № 1588/2012г. на СлРС, с което е признато за установено, че СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие” дължи на „Евролийз ауто” ЕАД гр.София част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 457/23.02.2012г. по ч.гр.д. № 780/2012г. на СлРС, а именно: сумата 16 712,85 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 01006953/001 от 20.11.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане; сумата 1203,76 лева, представляваща незаплатени договорни неустойки за просрочени лизингови вноски; сумата 2658,54 лева, представляваща незаплатени към лизингодателя вноски за застраховки на лизинговия автомобил;  сумата 1474,70 лева, представляваща незаплатени към лизингодателя суми за данък МПС за 2009г. и 2010г., както и разноски по делото в размер на 1111,00 лева. С решението е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на вноски за застраховки на лизинговия автомобил в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер.  Присъдени са разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част на исковете. Решението е обжалвано частично в установителната му част и в частта относно разноските, присъдени на ищеца.

В жалбата си въззивника СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие” твърди, че решението на СлРС в обжалваните му части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че е оспорил изцяло исковата претенция, поради което е следвало тя да бъде надлежно доказана от ищеца в първоинстанционното производство с установените в ГПК средства. Такова доказване не било осъществено. Неправилно и неоснователно районният съд е приел за установено, че съответните суми от исковата претенция са дължими. Ищецът не е направил никакви доказателствени искания, свързани с доказване на исковата си претенция, а приложените към исковата молба доказателства не доказвали автоматично предявен иск. Районният съд не е направил анализ на ангажираните доказателства от негова страна. Посочва, че на практика само той е проявил процесуална активност в първоинстанционното производство чрез отговора на исковата молба и направените с него доказателствени искания. Посочва, че МПС, предмет на договора за лизинг, е претърпяло ПТП, вследствие на което било налице тотална щета и МПС-то е останало във владение на лизингодателя. МПС-то било застраховано по застраховка „Каско”, като лизингодателя е завел щета по тази застраховка с цел получаване на обезщетение от застрахователя. Въззивникът посочва, че той добросъвестно и като добър стопанин е упражнил грижа по отношение на МПС-то, чужда собственост, и търпи загуби в резултат на правомерното си поведение от некоректното отношение на лизингодателя. Налице били основания да се предполага, че застрахователят е заплатил на лизингодателя, собственик на МПС-то, обезщетение за извършен ремонт, респективно за претърпяната пълна загуба, което обстоятелство се криело от него. Посочва, че от 31.12.2009г. той е лишен от възможността да ползва лизинговия автомобил и от този момент не дължи плащания по договора за лизинг. Посочва, че не ползва вещта, която е във владение на лизингодателя и е твърде възможно последният вече да е обезщетен от застрахователя, въпреки което води настоящото дело срещу него. Поради това счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени постановеното от СлРС решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да установи, че той не дължи претендираните с исковата молба суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София, който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че в края на 2009г. въззивното дружество е преустановило плащането по сключения между тях договор за финансов лизинг. На 10.04.2010г. на лизингополучателя било връчено уведомление, с което договорът за лизинг е прекратен от същата дата едностранно от лизингодателя, поради неизпълнение от страна на въззивника. Към него момент били изискуеми установените за дължими с първоинстанционното решение суми. Тези суми и до момента не са му изплатени. Посочва, че дължимите плащания по договора за финансов лизинг не се влияят от това дали автомобилът е във владение на лизингополучателя или на лизингодателя, дали впоследствие е продадени и т.н. Всички суми по договора следвало да му бъдат заплатени без значение дали активът е върнат или не. Акумулирането на нови задължения по договора, който има за предмет финансиране, а не самата покупко-продажба на автомобила, се запазвало до прекратяване на договора, а задълженията се погасявали с изплащането им, като не са свързани с конкретната експлоатация на актива. Посочва, че той е закупил автомобила по поръчка на лизингополучателя, заплатил е пълната му цена на доставчика и от този момент тази цена е напълно дължима към него, в т.ч. с лихви, неустойки и всички останали разходи, съгласно погасителния план, договор за финансов лизинг и Общите условия. Посочва, че по делото са доказани сключения договор за финансов лизинг, прекратяването му по вина на лизингополучателя и дължимите по договора суми. Относно размера на дължимите суми пред районния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Посочва, че изложените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба твърдения за тотална щета на лизинговия автомобил останали неподкрепени с писмени доказателства от страна на въззивника, като не било доказано и твърдението за заплащане на застрахователно обезщетение. Напротив вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза не е установило в счетоводството на лизингодателя постъпване на суми за заплатени обезщетения от застрахователя по лизинговия договор. Поради това моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивното дружество СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие”, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие – адв.Е. от АК - Ямбол, която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Представя писмена защита с подробни съображения относно незаконосъоборазността на обжалваното първоинстанционно решение.

Въззиваемото дружество „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София, редовно призовано, в с.з. не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. К.Т., който заявява, че поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

От събраните пред районния съд доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 20.11.2008г. между „Евролийз ауто” АД, гр.София, в качеството му на лизингодател и ответното дружество СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие”, гр.Сливен, като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг №01006953/001, по силата на който лизингодателят се задължил да предостави на лизингополучателя лек автомобил м. „Ауди А8“, двигател №ASB029405, шаси №WAUZZZ4E27N001619 срещу заплащане на 36бр. месечни лизингови вноски от по 1356,56 евро, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл.2.11 от договора е предвидено, че в случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на 0,25% на ден върху просрочената сума, изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Уговорено е право на опция. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на „Евролийз ауто” АД; Тарифа за таксите и комисионните на „Евролийз ауто” АД; погасителен план; приемо-предавателен протокол и Общите условия на ЗД“Евроинс“ АД. Съгл. т.5 от договора, с подписа си под договора лизингополучателят удостоверил, че е получил и приел Общите условия на „Евролийз ауто” ЕАД.

„Евролийз ауто” ЕАД, гр.София е правоприемник на „Евролийз ауто” АД, гр.София.

С уведомление изх.№202/01.04.2010г. „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София уведомил СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие”, че задълженията му по договора за лизинг възлизат на общата сума от 23474,07лв., в т.ч. пет незаплатени месечни лизингови вноски и други дължими плащания, за които били издадени платежни документи, като с преустановеното плащане приема, че е налице неизпълнение по смисъла на чл.15.1, б.“в“ от Общите условия и на основание чл.15.2, изр. второ, вр. чл.16.1, вр. т.15.4 от Общите условия прекратява договора на по вина на лизингополучателя, считано от получаване на уведомлението. Посочено е, че лизингодателят се ползва от  правото по т.9.8 от Общите условия да преустанови ползването на лизинговия автомобил. Уведомлението е получено от лизингополучателя на 06.04.2010г.

Лизинговият автомобил м. „Ауди А8“, двигател №ASB029405, шаси №WAUZZZ4E27N001619 с рег.Д.№СА2020МС е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД“Евроинс“ АД, със срок на застраховката 24.10.2009г. – 23.10.2010г.

На 31.12.2009г. на кръстовище на ул.“Съединение“ и ул.“Борис I-ви“, гр.Пловдив е настъпило ПТП с участници: л.а. „Опел Астра“, рег.№РВ9131АК и л.а. „Ауди А8“ с рег.№СА2020МС, собственост на „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София и водач Й.Д.К.. Посочените в протокола за ПТП щети по л.а. „Ауди А8“ са: предна част, лява страна и др.

Йордан Краев на 04.01.2010г. е уведомил застрахователя ЗД“Евроинс“ АД за настъпилото ПТП  и е подал искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, като е образувана преписка по щета №0500638327/05.01.2010г. По преписката застрахователят ЗД“Евроинс“ АД е възложил на автосервиз „Еспас“ ремонт на лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№СА2020МС с възлагателно писмо от 13.04.2010г. С възлагателно писмо от 25.12.2012г. ЗД“Евроинс“ АД е възложил на автосервиз „Викингс“ ООД ремонт на същото МПС. През м.февруари 2013г. застрахователят ЗД“Евроинс“ АД е заплатил на автосервиз „Викингс“ООД  сума по щета №0500638327 в размер на 15100лв. за извършен ремонт на автомобила.

На 21.02.2012г. „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София е подало до Районен съд – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие”, гр.Сливен, въз основа на което му е издадена Заповед №457/23.02.2012г. по ч.гр.д.№780/2012г. на СлРС за заплащане на следните суми: 16712,85лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг №01006953/001 от 20.11.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 21.02.2012г. до окончателното й изплащане; 1203,76лв., представляваща незаплатени договорни неустойки за просрочени лизингови вноски; 4082,74лв., представляваща незаплатени към лизингодателя вноски за застраховки на лизинговия автомобил; 1474,70лв., представляваща незаплатени към лизингодателя суми за данък МПС за 2009г. и 2010г., както и разноски по делото в размер на 1154,22лв.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

От заключението по назначената и изслушана от районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Задълженията на СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие” към „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София, произтичащи от договор за финансов лизинг №01006953/001 от 20.11.2008г., прекратен на 06.04.2010г., възлизат на общата сума от 22049,85лв., от които лизингови вноски 16712,85лв.; неустойки 1203,76лв.; застраховки 2658,54лв. и данъци МПС 1474,70лв. Разликата от 1424,22лв. спрямо сумите в исковата молба произтича от това, че в сметките за застраховки не е отразена сторно сметка №8100083597/28.03.2012г. към сметка №8100001246/15.06.2009г. за сумата „минус“ 1424,22лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за финансов лизинг /лизингови вноски; договорна неустойка; застрахователни вноски и данък МПС/, за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно крайните правни изводи на районния съд, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

По делото се установи, че между страните бил сключен договор за финансов лизинг от 20.11.2008г. относно лек автомобил м. „Ауди А8“, двигател №ASB029405, шаси №WAUZZZ4E27N001619, рег.№СА2020МС. По силата на този договор ответникът в първоинстанционното производство, в качеството си на лизингополучател, е имал задължение за заплащане на уговорени, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, месечни лизингови вноски, застрахователни вноски, данък МПС и др. такси и разходи, уговорени с договора, респ. предвидени в Общите условия на лизингодателя. Във връзка с възражението на въззивника относно Общите условия на лизингодателя, следва да се отбележи, че те са неразделна част от договора за финансов лизинг по силата на изрична негова клауза /т.4.1/, като с подписа си под договора лизингополучателят е удостоверил, че е получил и приел Общите условия /т.5 от договора/.

Договорът за финансов лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София с уведомление, поради незаплатени изискуеми лизингови вноски за 5 месеца и други дължими плащания, считано от получаване на уведомлението – 06.04.2010г. на основание чл.16.1, б.“б“, вр. с чл.15.2, изр. второ от Общите условия по вина на лизингополучателя.

От заключението по назначената и изслушана пред СлРС съдебно-счетоводна експертиза се установява безспорно наличието на 5 незаплатени месечни лизингови вноски за периода от м.11.2009г. до м.03.2010г. по издадени фактури. Лизинговите вноски са дължими по договора за лизинг до момента на прекратяването му /06.04.2010г./. Ответното дружество – въззивник, при твърдение за заплащането им, е следвало да установи безспорно това обстоятелство, по отношение на което то носи доказателствената тежест. В тази насока обаче няма твърдения и доказателства. Поради това въззивният съд приема, че тези лизингови вноски, дължими по договора за лизинг не са заплатени от ответника.

Във връзка с възражението на въззивника, че не дължи заплащането на лизинговите вноски и другите плащания по договора, тъй като лизинговият автомобил вследствие на ПТП на 31.12.2009г. е претърпял тотална щета и не е във фактическата власт на въззивника – лизингополучател, лишен от възможността да го ползва, следва да се отбележи, че съдът го намира за неоснователно.

На първо място въззивникът не е доказал по делото с пълно и пряко доказване твърдението си за настъпила тотална щета на лизинговия автомобил. По отношение на това твърдяно обстоятелство, въззивникът е този който носи доказателствената тежест и при неизпълнение на процесуалното си задължение, следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приеме за ненастъпил твърдения, но недоказан факт. По делото няма ангажирани доказателства за настъпила тотална щета на автомобила. От събраните по делото доказателства относно претенцията пред застрахователя не се установява това твърдение. Установен е факта на ПТП и настъпило в резултат на това увреждане на автомобила, като застрахователят е предприел възлагане последователно на два сервиза извършване на ремонт на автомобила. Следователно същият не е претърпял тотална щета.

С увреждането на автомобила не отпада задължението на лизингополучателя да заплаща дължимите по договора за лизинг вноски. Напротив, задължение на лизингополучателя е да ремонтира имуществото в оторизиран от застрахователя сервиз – чл.12.6 от Общите условия. В случая не е установена тотална щета и не може да се приложи чл.13.11 от Общите условия, на който се позовава въззивника – получаване от лизингодателя на застрахователно обезщетение, което го обезщетява за пълния размер на претърпените от него икономически вреди – неизплатената част от лизинговата цена и дължимия ДДС. Дори и при тотална щета на имуществото, лизингополучателят не се освобождава от задължението си за плащане на лизинговите вноски с настъпил падеж до датата на пълното изплащане на застрахователното обезщетение /чл.13.13. от Общите условия/. По делото няма ангажирани доказателства относно заплащането на такова застрахователно обезщетение от застрахователя ЗД“Евроинс“ АД на лизингодателя „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София. Напротив, от представеното копие от застрахователната приписка е установено плащане от застрахователя на оторизиран автосервиз на застрахователно обезщетение за извършен ремонт на автомобила, т.е. категорично не е налице плащане на застрахователно обезщетение при пълно погиване /тотална щета/ от застрахователя на лизингодателя. Неоснователно и недоказано е възражението на въззивника в тази насока.

С оглед изложеното, съдът приема, че е установено наличието на задължение на въззивника – ответник в първоинстанционното производство за заплащане на 5 месечни вноски по договора за лизинг за периода от м.11.2009г. до м.03.2010г., т.е. до прекратяване на договора, което е направено едностранно от лизингодателя поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на лизингополучателя, считано от 06.04.2010г. Точният размер на дължимите лизингови вноски /общо 16712,85лв./ е установен с помощта на вещо лице, чието заключение районният съд е кредитирал, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

От договора за финансов лизинг произтича и задължението за заплащане на неустойка за забавено плащане /изрично уговорена в чл.2.11/. Безспорно по делото е установено забавено изпълнение на посочените по-горе 5 месечни лизингови вноски по нарочно издадени фактури, поради което ответното дружество – лизингополучател дължи заплащане на договорна неустойка, чийто размер е установен от вещото лице по изслушаната от районния съд съдебно-счетоводна експертиза и възлиза на исковата сума от 1203,76лв.

Задължението на лизингополучателя за заплащане на дължим данък МПС за периода на действие на договора и застрахователни вноски произтича от Общите условия на „Евролийз ауто” ЕАД, гр.София, приети от лизингополучателя и неразделна част от договора. Размерът на тези задължения е установен от вещото лице, като данък МПС възлиза на сумата от 1474,70лв., а дължимите застраховки – 2658,54лв.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените положителни установителни искове по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и доказани в посочените размери, като по отношение на лизинговите вноски, договорната неустойка и данъка МПС това са пълните претендирани размери, а по отношение на претендираната сума за застраховката, иска е основателен до размера от 2658,54лв., до който следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.

Върху посочената като дължима главница за незаплатени лизингови вноски в размер на 16712,85лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на разноските направени от ищцовото дружество в заповедното производство, съразмерно с признатите за дължими суми.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на двете страни разноски, направени в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. 

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част относно установяване дължимостта на вноски за застраховки на лизинговия автомобил над уважения до пълния претендиран размер не е обжалвано и е влязло в сила.

Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати направените от въззиваемия разноски.

На въззиваемото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски, като това са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №489 от 21.06.2013г., постановено по гр.д. №1588/2012г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част. 

 

ОСЪЖДА СД „Стефка Краева – Краев и Георгиева сие”, ЕИК 119587025, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.“Р.“, ул.“К.“№*ДА ЗАПЛАТИ на „Евролийз ауто” ЕАД, ЕИК131289899, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х. К.“№* сумата от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.