Р Е Ш Е Н И Е   

гр. Сливен, 12.09.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ:          ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                   мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА                                                                                                           

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова  гр. д.  N 501 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на длъжник в изпълнително производство против действията на ЧСИ, с правно основание чл. 435, ал.2  ГПК и се движи по реда на чл.437  ГПК.

Жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив атакува действия на ЧСИ, изразяващи се в  издаване на постановление за приемане на разноски от 26.07.2013г.по изп.д. № 20138350400566 по описа на ЧСИ с рег. № 835 и район на действие ОС-Сливен.

В жалбата се върди, че претенцията, за която е образувано изпълнителното производство е в размер на 135,07 лв. била изплатена изцяло в срока за доброволно изпълнение. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай, тъй като делото не било с правна и фактическа сложност приетия за разноски договорен, респ. платен адвокатски хонорар от страна на взискателя бил прекомерен. Позовава се на чл.7, ал.2 и чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които разпоредби в случая минималното възнаграждение следвало да бъде в размер на 150,00 лв. Освен това предвид образуваното пред ВКС РБ тълкувателно дело № 6/2012г., в частност повдигнатия за решаване въпрос „ обвързан ли е съдът от предвиденото в §2 от горепосочената наредба ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в тази наредба минимален размер”, жалбоподателят иска спиране на настоящото производство до решаването на въпроса от ВКС.

Съдът намира жалбата за редовна, подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено  копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване, като длъжник в изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество е  и основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя В.  Г.И. ***, депозирана до ЧСИ чрез пълномощник въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2013г., издаден по гр.д. № 5895/2011г. от РС-Сливен, с който длъжникът и настоящ жалбоподател „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив е осъден да заплати на взискателя сума в размер 137.05 лв., представляваща разноски по гражданското дело, като са претендирани и разноски по изпълнителното дело. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен начина на изпълнението – запор на сметка на длъжника в  Ситибанк, клон София. Призовката за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 18.06.2013г. Запорът на банковата сметка е извършен на 19.06.2013г., а задължението е изплатено в срока за доброволно изпълнение. Своевременно на 20.06.2013г. длъжникът направил възражение пред ЧСИ за прекомерност на адвокатския хонорар, който видно от договор за правна защита и съдействие № 29980/26.04.2013г. е в размер на 400,00 лв., с искане да бъде намален до минималния размер – 150 лв., съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановление  от 26.07.2013г. – предмет на настояща проверка, ЧСИ изменил приетия договорен и платен адвокатски хонорар, като го редуцирал от 400 лв. на 350 лв.

Съдът намира, че и този намален размер на адвокатското възнаграждение на взискателя е прекомерен и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с размера на търсената сума. В конкретния случай работата на адвокат пълномощника се е изразила в подаване на молба пред ЧСИ за образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за което съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. му се дължи хонорар в размер на 150 лв.

Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в Наредба №1/09.07.2004г  -  чл.36 ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на  чл.78, ал.5 ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на  чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това при прилагането на  чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1. В случая  адвокатското възнаграждение от 400 лв. действително е прекомерно, с оглед развилото се изпълнително производство и плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение  е прекомерно високо. Прекомерно високо остава и с оглед редукцията му от страна на ЧСИ с атакуваното постановление. Междувпрочем в последното не са изложени мотиви, съобразно с които адвокатския хонорар се намаля в размер на 350 лв., които да бъдат евентуално съобразени от съда.Такива мотиви не се съдържат и в дадените обяснения от ЧСИ, ведно с администрираната частна жалба.

           С оглед изложеното, действията на ЧСИ, изразяващи се в издаване на постановление за определяне на дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело в размер на 350 лв. адвокатски хонорар, следва да се отменят за разликата над 150 лв.

Молбата за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира за неоснователна. По този ред се спира производството при наличие на висящо дело в друг съд, решението по което е с преюдициално значение за това по настоящото. Под формулировката „ друго дело”, законодателят е имал предвид правен спор /граждански, административен, охранително или наказателно производство/ между надлежни страни, които в случай на гражданско дело следва да бъдат идентични с тези по настоящото производство, чието спиране се иска. Наличието на тълкувателно дело не обуславя спиране по смисъла на чл.229, ал.1, т.4, а в случай на противоречива практика постановена от състави на ВКС делото се спира на основание чл.292 ГПК, но компетентен за това е единствено ВКС.

           Предвид изложеното , съдът

 

                                         О   П   Р   Е  Д   Е  Л   И :

 

         ОТМЕНЯВА  действията на ЧСИ П.Р., с район на действие СлОС по изпълнително дело № 20138350400566, изразяващи се в  издаване на постановление за определяне на дължимите от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив разноски за адвокатски хонорар за  разликата над 150 лв./ сто и петдесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, инкорпорирано в жалбата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив за спиране на настоящото производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: