Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 274

 

гр. Сливен,  01.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 503  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 53/23.05.2013 г. по гр. д. № 286/2012 г. на Районен съд- Котел, с което е отхвърлена предявената на основание на чл. 124 ал.1 във вр. с ал. 4 от ГПК претенция на И.Н.К. ЕГН ********** *** против К.Х.К. ЕГН **********  и И.Е.К. ЕГН ********** *** и И.Д.М. ЕГН  ********** и М.Г.М. ЕГН ********** *** за признаване за установено правото му на собственост върху УПИ ІІ-286, в кв. 29 по плана на с. Кипилово, общ. Котел, с площ 780 кв.м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със ЗП 62 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб.м. при съответните граници.

          Постъпила е въззивна жалба от ищец, в която се твърди, че решението е неправилно. Районният съд е установил всички обстоятелства и факти, които са относими към предмета на спора. Налице е несъответствие между диспозитив и мотиви на съдебния акт. Излагат се съображения обосноваващи собствеността на ищеца. Поради това се иска отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се признае ищецът за собственик на недвижимия имот.

           В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

         

 

 

В с.з.  за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите, редовно призовани, не се явяват.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването – недопустимо.

 В своята задължителна и константна практика ВС и ВКС последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд /Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 516/2009 г., II т.о. постановено по чл.290 от ГПК/. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

   От исковата молба е видно, че предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.  Такава правна квалификация е дал и районния съд.

  Установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК дава защита на правото към настоящия момент. Този иск се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние.                        

          Предявен е бил установителен иск, като защитата, търсена от ищеца се е изчерпвала с искането да бъде признат за собственик на УПИ ІІ-286, в кв. 29 по плана на с. Кипилово, общ. Котел, с площ 780 кв.м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със ЗП 62 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб.м. при съответните граници.

Най-съществената предпоставка за допустимостта на иска, която е необходимо да съществува както към момента на предявяването му, така и по време на целия процес, е правният интерес на ищеца от този иск.

Още при предявяването на исковата молба такъв интерес не е бил налице за този ищец,  което се подкрепя и от процесуалното поведение на ответниците и с оглед  изразеното становище на ответната страна, събраните в хода на процеса  доказателства и характера на търсената защита, въззивният съд счита, че така предявеният установителен иск е недопустим.

Ищецът не се оплаква, че ответниците са увредили неговия материалноправен интерес.

Спорът се определя от страните и предмета си и в случая това изисква установяване на засягане правата само и единствено на ищците по делото, точно от страна на посочения от тях ответник.

Правният интерес на ищеца да води установителен иск се обосновава с предполагаемо накърняване на негови права чрез действия на ответника, каквото не се твърди, и доколкото в хода на проведения пред РС процес това положение не се е променило, то е явно, че такъв липсва и искът е недопустим.

Ищецът е претендирал с исковата молба да бъде признат за собственик на недвижим имот, който е описан и който е бил закупен от ответниците.  Изложените от него обстоятелства сочат, че в нотариалния акт, с който е придобил собствеността е посочено, че имотът представлява УПИ V-295, вместо действителното му означение УПИ ІІ-286. Никой не оспорва собствеността на ищеца върху имота, който е владян от него. Действително е налице грешка в нотариалния акт. Поправката на тази грешка обаче не следва и не може да бъде извършена чрез предявяване на установителен иск за собственост, тъй като както  беше посочено по-горе, никой не оспорва правото на собственост на ищеца и фактически за него липсва правен интерес от предявяването на този иск. Грешката в нотариалния акт е можело да бъде и може да се отстрани по писмена молба на страната пред нотариуса, пред когото е изповядана сделката по прехвърлянето. Това може да стане и по реда на чл. 89 от ЗКИР, където е посочено,че очевидните фактически грешки на вписването в имотния регистър се поправя по реда на чл. 247 от ГПК с определение на съдията по вписванията.

Поради това, като е разгледал и се е произнесъл по недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Ето защо въззивният съд следва да обезсили атакуваното решение изцяло, да прекрати като недопустимо първоинстанционното производство и остави без разглеждане предявеният установителен иск като недопустим, поради липса на правен интерес.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно решение № 53/23.05.2013 г. по гр. д. № 286/2012 г. на Районен съд- Котел, като НЕДОПУСТИМО и

вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  предявената на основание на чл. 124 ал.1 във вр. с ал. 4 от ГПК претенция на И.Н.К. ЕГН ********** *** против К.Х.К. ЕГН **********  и И.Е.К. ЕГН ********** *** и И.Д.М. ЕГН  ********** и М.Г.М. ЕГН ********** *** за признаване за установено правото му на собственост върху УПИ ІІ-286, в кв. 29 по плана на с. Кипилово, общ. Котел, с площ 780 кв.м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със ЗП 62 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб.м. при съответните граници.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 286/2012г. по описа на КРС, като  НЕДОПУСТИМО.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКСРБ.

                                                

 

 

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: