Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 275

 

гр. Сливен,  01.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 505 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 682/18.07.2013 г. по гр.д. №  1186/2013 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Д.И.З. ЕГН ********** *** не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД  гр. Сливен, с ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. С.” № * сумата от 2 007.36 лв. представляваща начислена от „В и К” доставка и ползване на питейна вода за периода от 01.11. – 30.11.2012г.

          Постъпила е въззивна жалба от ответника, като се сочи че решението е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че правилно и съгласно нормативната уредба е начислено количеството ползвана вода.

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Установило се е по безспорен начин, че не са спазени общите условия при отчитане на потребеното количество питейна вода, както и не са ангажирани доказателства, че демонтираният водомер е неизправен. В този смисъл се иска да бъде потвърдено  решението на районния съд.

В с.з.  за въззивникът, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се претендират разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Настоящият състав напълно споделя и направените от районния съд правни изводи, в които са изложени подробно аргументи, относно недължимостта на сумата по фактурата. Безспорно е установено, че водомерът не е бил отчитан за период от м. 06.2010  до м. Октомври 2012 г.Не е доказано, че е бил направен отказ за достъп до водомера.  Не е начислявано служебно съответните количества вода така както е предвидено в ОУ.  Така по никакъв начин не е установено, че ответното дружество чрез своите служители е предприело необходимите действия съгласно ОУ да отчита количеството доставена питейна вода.  След като не са спазени тези законови изисквания не би могло да се приеме, че за период от един месец е доставено количество вода в размер на 984 куб.м.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 520 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 682/18.07.2013 г. по гр.д. №  1186/2013 г. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД  гр. Сливен, с ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. С.” № * да заплати на Д.И.З. ЕГН ********** *** сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: